Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 134                             С о ф и я, 02 април 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на  13  м а р т  2009 година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:    КАПКА КОСТОВА                                                                    БЛАГА ИВАНОВА       при секретар  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора  Руско Карагогов изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова наказателно дело № 114 / 2009 година     На основание чл. 420, ал.2 във връзка с чл. 422, ал.1 т.5 НПК е подадено искане от защитник на осъдения П. С. Д. от гр. С.. Предмет на искането е присъда от 31.05.2007 г по н.д. № 9350/2006 г на Софийския районен съд, потвърдена с решение № 23 от 14.07.2008 г по в н о х д № 3835/2006 г на Софийския градски съд, които се оспорват по реда на възобновяването в частта им по приложението на 24 НК с доводи за допуснато нарушение на материалния закон, като се предлага отмяна на съдебните актове в атакуваната им част. Осъденият и защитата му участват в заседанието пред В К С и поддържат искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че подаденото искане е основателно. Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното :   Искането е процесуално допустимо- направено е в законоустановения срок от легитимирано лице и има за предмет влязъл в сила съдебен акт/ въззивното решение, по арг. от чл. 346 НПК/, който подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения :   С посочените съдебни актове наказателната отговорност на молителя е ангажирана за престъпление по чл. 129 НК, за което при предпоставките на чл. 373, ал.2 НПК му е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева. На основание чл. 25 във връзка с чл. 23 НК с потвърдената присъда е определено общо наказание по разглежданото дело и по н.д. № 1678/2002 г на СГС и н.д. № 104/2005 г на РС –Самоков в размер на най-тежкото – 5 / пет/ години и 6 / шест / месеца лишаване от свобода, към което е присъединена глобата от 1000 лева. На основание чл. 24 НК съдът е увеличил общото наказание лишаване от свобода с 1/ една/ година и 6 / шест/ месеца, а на основание чл. 25, ал.2 НК е приспаднал изтърпените части от групираните наказания. Определянето на общо наказание и увеличаването му по реда на чл. 24 НК се оспорват с доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Оплакванията са неоснователни : Оспорените части от присъдата и решението са постановени в пълно съответствие със закона и с обвързващите, понеже са валидни и днес, указания, дадени с ППл № 4 /65 г на ВС, а именно : По силата на чл. 301, ал.1 т.3 изр. 3 НПК съдът е длъжен с присъдата си да определи общо наказание, когато са налице условията на чл.23-25 НК и точно това е сторил Софийският районен съд с потвърдената присъда, предмет на искането. Деянието по разглежданото от него н.д. 9350/2006 г и деянията по н.д. № 1678/2002 г е по н.д. № 104/2005 г на РС- Самоков принадлежат към една и съща / реална / съвкупност, поради което е следвало да се определи общо наказание. Освен това, въпросът за общото наказание, което виновният следва да изтърпи, когато е осъден с отделни присъди, винаги може да бъде преразглеждан, ако са налице законните предпоставки за това, поради което е без значение, че присъдите по н.д. 1678/2002 г на СГС и н.д. № 104/2005 г на РС –Самоков вече са били предмет на групиране, съгласно определението от 26.04.2006 г, постановено по реда на чл. 306, ал.1 т.1 НПК / приложено на л.34 от първоинстанционното дело/, какъвто довод се навежда от защитата на молителя. За приложението на чл. 24 НК не е необходимо наказанията за всички престъпления, предмет на присъдите в съвкупността, да са еднородни. Достатъчно е, ако поне за едно от престъпленията е определено еднородно с най-тежкото наказание, какъвто е и процесния случай. Съгласно т.1 от цитираното по-горе ППл на ВС при налагане на наказания за реална съвкупност съдът задължително преценява дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. и при еднородност на наказанията , следва да се увеличи общото най-тежко наказание съгласно чл. 24 НК. Проверката констатира, че съображенията на съда за приложението на чл. 24 НК са в съответствие с цитираните указания и данните по делото за съдебното минало на подсъдимия / виж – л. 8 от мотивите на присъдата и л. 15 от мотивите на решението/. Освен това при определяне на общо наказание по реда на чл. 303, ал.1 т.3 НПК с присъдата, или по реда на чл. 306, ал.1 т.1 НПК с определение, няма никакво значение какво по вид наказание е наложил съдът, който се произнася по чл. 25 във връзка с чл. 23 НК. В този смисъл е напълно погрешно виждането на защитата на осъдения, че в случая понеже е наложил наказание глоба по своето дело /н.д. № 9350/06 г/, Софийският районен съд не е могъл да прилага чл. 24 НК за наказанието лишаване от свобода, наложено по другите две дела от съвкупността. По изложените съображения искането следва да се остави без уважение.   Затова и на основание чл. 424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. С. Д. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 23 от 14.07.2008 г по в н о х д № 3835/2006 г на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД и потвърдената с него присъда от 31.05.2007 г по н.д. № 9350/2006 г на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД в частта им по приложението на чл. 24 НК.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :