Р Е Ш Е Н И Е № 469 гр.София, 11.12.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6434/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. П. Х. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачански районен съд № 418 от 28.05.2012 г. по гр.д.№ 943/ 2012 г., с което са отхвърлени предявените от нея против В. о. – [населено място] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 67/ 08.12.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен технически сътрудник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 690 лв. Молителката поддържа, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно нито на нея, нито на съда, към момента на постановяване на решението по същество на спора. Като такова обстоятелство сочи несъществуването на трудов договор № 110/ 01.10.1982 г., за който в уволнителната заповед е посочено, че се прекратява. Според молителката на наличието на този трудов договор са основани решенията на всички съдебни инстанции, разгледали спора, а след като всъщност той не съществува, тези решения следва да се отменят. В допълнително становище излага подробни съображения за липса на основания за уволнението й и за злоупотреба от страна на работодателя с правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Ответната страна, В. о. – [населено място], оспорва молбата. Твърди, че трудовото правоотношение, съгласно тогава действащото законодателство, е възникнало през 1982 г. въз основа на заповед. Самата молителка се позовава на наличието на такива отношения между нея и ответника както в исковата молба, с която е оспорила законността на уволнението, така и в депозираното по настоящето дело становище. Наличието на трудово правоотношение между молителката и В. о. - В. се установявало и от трудовата книжка на ищцата, приета като доказателство по делото. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение, което означава, че ако същите са били известни на съда, постановил атакуваното решение, той не би разрешил правния спор по същия начин. Посочените предпоставки в случая не са налице. Твърдението на молителката, че не съществува трудов договор между нея и ответната страна и че узнала за липсата на такъв договор едва след приключване на исковото производство, няма значение за правилното решаването на правния спор. Едностранното волеизявление на работодателя, основано на разпоредбата на чл.328 ал.1 КТ, прекратява съществуващото между него и работника трудово правоотношение, макар КТ да борави с термина „трудов договор”. Всъщност се касае до волеизявление, което прекъсва възникналата от договора обвързаност между работодател и работник. При спор за законността на това волеизявление съдът проверява съществувало ли е трудовото правоотношение и налице ли са били законовите предпоставки за прекратяването на действието му от едната страна по него. За крайните изводи на съда няма никакво значение дали правоотношението е възникнало от договор, който е сключен на 01.10.1982 г., или за такова, което е възникнало въз основа на заповед или въз основа на договор от 29.02.1988 г. Поради това само въз основа на изложените в молбата обстоятелства следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като годината на възникване на правоотношението между молителката и ответната страна е без значение за изводите на съда за законност на уволнението. От значение е трудовото правоотношение да е съществувало, а по този въпрос страните не спорят – наличието му се признава от самата молителка в исковата молба, с която е оспорила законността на уволнителното волеизявление, а и в депозираното по настоящето дело становище (в това становище молителката изрично заявява, че е била на работа в системата на М. на о. от 01.10.1982 г., на длъжност „Завеждащ служба „Военен отчет и гражданска отбрана” във военно окръжие – В.). А що се касае до доводите на молителката за превратно упражняване на работодателска власт и за липса на предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение между нея и ответната страна, обсъждането им в настоящето производство е недопустимо. Това са доводи за незаконност на уволнението, които могат да бъдат направени само в основното производство. Молителката се е възползвала от възможността да оспори уволнението и спорът е разгледан от три съдебни инстанции. С влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за законно извършено и това решение може да бъде отменено само при наличие на някое от основанията по чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК, но не може да бъде преразглеждана неговата правилност. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П. Х. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачански районен съд № 418 от 28.05.2012 г. по гр.д.№ 943/ 2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: