Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 10.07.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 843 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на адвокат Ил.Д. като процесуален представител на „С. м.-т. л. П.” /С. П./ Е. П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 07.Х.2010г. по гр.д. № 503/2010г., с което е потвърдeно решението на Пловдивския РС от 28.ХІІ.2009г. по гр.д. № 7611/2009г., с което „С. м.-т. л. /С./ П.” Е. е осъдена да заплати на Н. Т.Ч. 6050лв. неизплатени трудови възнаграждения – за м.ноември 2008г. – 550лв., по 1000лв. за месеците през периода декември 2008г. – април 2009г. и 500лв. за м.май и юни 2009г., ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, както и разноски и държавна такса. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 241 от 15.ІІ.2013г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „дължи ли се трудово възнаграждение, ако работникът/служителят не престира работната си сила”. Ответникът по касационната жалба Н. Т. Ч. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция. По поставения от касатора въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника/служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя – заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно /чл.124 и чл.125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение /чл.128 КТ/ за извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми /чл.266 ал.1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл.267 КТ/, при производство на некачествена продукция /чл.268 ал.3 КТ/. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността „зъботехник” по договор от 03.ХІ.2008г., прекратено от 15.VІ.2009г.; че през част от процесния период ищецът полагал труд и при друг работодател при 4 часов работен ден по допълнителен трудов договор по чл.111 КТ за външно съвместителство; че допълнителния трудов договор не засяга валидността на основния трудов договор, сключен с ответника; по време на съществуване на трудовото правоотношение работодателят следва да осигури условия за изпълнение на трудовите задължения на служителя и при неосигуряването им следва да заплаща трудово възнаграждение; с оглед признанието на законния представител на ответника, че поради преместване на лабораторията не е създал условия на ищеца да престира работната си сила, уговореното трудово възнаграждение се явява дължимо предвид и липсата на доказателства за освобождаващи ответника от това задължение обстоятелства. Касационната жалба е частично основателна. Необосновано и незаконосъобразно въззивният съд е оценил като основателен предявеният иск за присъждане на трудово възнаграждение за периода февруари – юни 2009г. От показанията на разпитаните по делото свидетели, от представените от ответника неоспорени писмени доказателства, в т.ч. заявление на ищеца за назначаването му на работа в различно от ответното дружество, считано от 01.ІІ.2009г., съдържащо негово изявление, че до момента не е работил на друго място и че това е първото му назначаване по трудов договор, и сключен между него и другото дружество трудов договор, по който Ч. е постъпил на работа на 01.ІІ.2009г., което е отразено и в трудовата му книжка, е несъмнено установено, че от 01.ІІ.2009г. до края на исковия период /15.VІ.2009г./ ищецът не е полагал труд по трудовото му правоотношение с ответника, като той не е въвел твърдения /не е основал претенцията си/ това да се дължи на престой по вина на работодателя или на производствена необходимост /в какъвто случай основанието на иска би било различно/. Ето защо и предвид отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, за този период той няма право да му бъде заплатено трудово възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 и ал.2 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в уважителната му част за сумата 3550лв., представляващи трудово възнаграждение за периода февруари – юни 2009г., ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, и в частта за разноските за разликата над 206лв. до 500лв. и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с отхвърляне на предявения иск за посочените суми и период. В останалата му уважителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е установено по делото /виж в тази връзка и изявлението на представляващия ответното дружество в с.з. на 17.ХІ.2009г./, че през периода ноември 2008г. – януари 2009г. ищецът е престирал работната си сила, за което не му е заплатено от ответника уговореното трудово възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и 562лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, ХІV-ти състав, № 1364/07.Х.2010г. по гр.д. № 503/2010г. в уважителната му част за разликата над 2500лв. до 6050лв., ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски за разликата над 206лв. до 500лв., и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Т. Ч. от [населено място] срещу [фирма] П. иск за присъждане на 3550лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода месец февруари – месец юни 2009г. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, ХІV-ти състав, № 1364/07.Х.2010г. по гр.д. № 503/2010г. в останалите му части. ОСЪЖДА Н. Т. Ч. от [населено място] да заплати на [фирма] П. 562лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: