Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 16 април 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря М. Недева и с участието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 82/20 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на адв. П. К. –защитник на подс. Б. Н. Л. и по негова жалба срещу решение № 425 от 8.10.2019 г. по внохд № 879/19 г. на Апелативен съд- София. В жалбата на адв. К. е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК- явна несправедливост на наказанието. Според нея съдът не е съобразил обстоятелството, че след извършване на деянието подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина, поради което наложено от САС наказание е прекомерно тежко и се иска намаляването му. В жалбата на подс. Л. е изразено несъгласие с размера на наложеното наказание, като се настоява да бъде редуцирано. Изложени са съображения за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на въззивното производство, тъй като жалбата срещу присъдата на СГС е била разгледана от предубеден съдебен състав, с което на практика е заявено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия - адв. К. поддържа жалбата и моли за намаляване на размера на наказанието. Подс. Л. настоява за връщане на делото за ново разглеждане за изясняване на обстоятелствата. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационните жалби на подсъдимия Б. Л. и на адв. К. са неоснователни. С присъда № 106 от 7.04.2019 г. постановена по нохд № 975/19 г. СГС е признал подс. Б. Н. Л. за виновен в това, че на 17.10.2018 г. в [населено място] направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 869,50 лв. от владението на В. К. А. с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. а, вр . чл. 18, ал. 2 от НК и вр. чл. 54, вр. чл. 58 а от НК му е определил наказание девет години лишаване от свобода, което на основание чл. 373, ал.2 вр. чл. 58а, ал.1 от НК е намалил с една трета, като му наложил шест години лишаване от свобода, при първоначално „строг“ режим на изтърпяване и го е оправдал по чл. 29, ал.1, б. Б от НК Осъдил подс. Л. да заплати направените по делото разноски. По протест на прокурор от СГП и по жалба на подс. Л. в САС е образувано внохд № 879/19 г. С решение № 425 от 5.11.2019 г. САС е изменил присъдата, като е отменил квалификацията на деянието във вр. чл. 18, ал. 2 от НК и увеличил размера на наказанието от девет на дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК намалил с една трета и определил осем години лишаване от свобода. На първо място, преди да вземе отношение по оплакването за явна несправедливост на наказанието, ВКС следва да спре вниманието си на заявеното в жалбата на подс. Л. твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като наличието му би се явило пречка да се обсъжда това по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. От съдържанието на процесуалния документ, с който е инициирано касационното производство- жалба на подс. Л. се извежда оплакване за нарушение на правото на справедлив процес, поради това, че въззивният съд бил предубеден и взел решението си, не въз основа на доказателствата по делото, а на базата на предварителната му информираност за обремененото съдебно минало на подсъдимия. Основание за това твърдение, касаторът черпи от факта, че в един ден и час, въззивният съд при САС, разгледал две производства, които се водят срещу подс. Л. по внохд № 879/19 г. и внохд № 826/19 г. Внимателното запознаване с материалите по делото не дава основание за споделяне на оплакването, че делото е разгледано от „небезпристрастен съд“, с което е допуснато нарушение на чл. 6 от КЗПЧ. Осъществената от съда дейност по ръководство и решаване е в съответствие с процесуалните норми и чл. 6 от ЕКПЧ. Изтъкнатият довод, че на 8.10.2019 г. от 9,30 ч., четвърти състав на САС, в публично заседание разгледал две дела срещу подс. Л. по никакъв начин, сам по себе си не води до извод за компрометиране на заложения в чл. 6 от КЗПЧ стандарт. В жалбата се сочи, че след като съдът е приключил разглеждането на първото, пристъпил към разглеждане на второто дело срещу подс. Л.. Подсъдимият не твърди, тогава да е направил искане за отвеждането на съдебния състав и съдът да е отказал да се произнесе по него. Описаното в жалбата на свой ред не индикира за наличие на лично или функционално пристрастие в съдебния състав. Не се сочат, а и служебно не се установяват, данни с личното си поведение членовете на съдебния състав да са създали в касатора основателно съмнение в тяхната безпристрастност или обективно да е била проявена такова и въпреки това, членовете на състава на съда да не са отвели от участие в разглеждане на делото. Въз основа на посоченото в жалбата и на материалите по делото, ВКС не може да счете, че при вземане на решението си, САС е бил повлиян от информацията, че спрямо подсъдимия е налице и друго обвинение и съдебният акт да е постановен в нарушение на презумпцията за невиновност. Липсват данни за „външни прояви“ жалбата да е била разгледана от предубеден или пристрастен съд, като само твърдението на касатора, без навеждане на разумни доводи и данни за това, не е достатъчно за да предизвика основателни съмнения във ВКС, че апелативният съд е лишил подсъдимия от правото на справедлив процес, с разглеждането на две дела срещу подсъдимия в един ден. Тъй като други съображения в тази насока не са изложени, а и касационната инстанция служебно не констатира допълнителни, водещи до съмнение за субективни или обективни проявления на предубеденост в работата на въззивния съд. Съдът е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и е подложил на внимателен прочит събраните по конкретното обвинение доказателства и доказателствени средства, като установените фактически и правни изводи не са повлияни от странични по конкретното дело фактори, накърнили изискването за безпристрастен съд. От акта не се установява извода за виновност на подсъдимия да е взет след обсъждане на данните по друго сходно обвинение, разгледано от същия съдебен състав. От значение е и обстоятелството, че настоящото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, след като подс. Л. е признал описаните в обвинителния акт факти, измежду които фигурират както данните за обремененото му съдебно минало, така също датата, мястото, авторството, механизма на извършване на конкретното деяние и предмета на престъпление. Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо необходимост от отмяна на съдебният акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като той е постановен при съблюдаване на заложените в КЗПЧ стандарти за справедлив процес, неизменна част, от които се явява изискването жалбата да бъде разгледана от безпристрастен съд. Доводите, с които касаторът и неговият защитник са защитили оплакването за явна несправедливост на наказанието, ВКС ще разгледа едновременно, тъй като те са сходни и не налагат даването на отговори поотделно. Последните не намират опора в материалите по делото, поради следните съображения : Първоинстнационното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура по глава 27 от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Подс. Л. признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, поради което е провел съкратено следствие и е постановил съдебен акт, с който е признал подс. Л. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. А, вр. чл. 18, ал. 2 от НК като е приложил чл. 58а от НК и е наложил наказание шест години лишаване от свобода. Въззивният съдебен състав, от своя страна е констатирал основание за изменение на присъдата, поради неправилно приложение на материалния закон и е приел, че деянието е довършено, а не представлява опит. След което, отчитайки този факт, увеличил размера на наказанието, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е определил наказание над средния размер, а именно дванадесет години лишаване от свобода, което е редуцирал с една трета. Съдът е взел предвид данните за личността на подсъдимия, неговите осъждания, извън тези обуславящи квалификацията на деянието и високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът е съобразил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства – изразеното съжаление и това, че вещите са върнати на пострадалата. Възражението, че сред тях не е откроил оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, изразило се във връщане на отнетите вещи е лишено от основание. Въззивният съд е изложил ясни и логични съображения по този въпрос, отчитайки, факта че връщането не е станало по инициатива на подсъдимия, а е осъществено със съдействието на св. Г. М. Д. / жена на подс. Л./, която при проведения разпит на 24.10.2018 г. е посочила заложната къща, в която лично ги е оставила и тези факти са изрично признати от подсъдимия, в хода на съкратеното съдебно следствие пред СГС, като част от обвинителния акт. Това е станало два месеца преди привличането на подс. Л. като обвиняем на 23.01.2019 г.Отделно от това в разпита си от тази дата Л. не дава обяснения и не съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебната фаза от производство, поради което не е налице факт, който да не е бил съобразен и отчетен от САС и който да налага смекчаване на наказанието в съответствие с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че наказанието от девет години лишаване от свобода, след редукцията му по чл. 58а от НК, е справедливо и съответства на изискванията на закона, като допълнителен аргумент за това ВКС отчете, че от вниманието на инстанциите по същество е убягнало обстоятелството, че подсъдимият е бил освободен на 8.08.2018 г. от затвора, след изтърпяване на определено, на основание чл. 25 от НК общо наказание в размер на шест години и шест месеца лишаване от свобода. Деянието по настоящото е извършил на 17.10.2018 г., т. е. само два месеца след това, което несъмнено сочи на устойчива и ескалираща престъпна тенденция и нагласа, която не позволява третирането на подс. Л. със снизхождение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- Първо Наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 425 5.11.2019 г. по внохд № 879/19 г. по описа на САС. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.