Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50765
гр. София, 26.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 2245/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5998/11.03.2022г., подадена от К. А. Х., чрез процесуалния представител адв. Ц. Д., против решение № 105 от 26.01.2022г. по въззивно гр.дело № 1549/2021г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав. С въззивното решение в производство по реда на чл. 294 ГПК, във вр. с чл. 258-чл.273 ГПК, е отменено решение № 49/28.02.2020г., постановено по гр. дело № 1227/2019г. на РС-Варна и вместо това е отхвърлен предявеният от К. Х. против „Енерго-Про Продажби” АД отрицателен установителен иск да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 7 958,44 лева, представляваща начислена стойност на електроенергия за периода от 29.06.2017г. до 28.06.2018г., за обект с аб.№ [ЕГН] в [населено място], за която сума е издадена Фактура №[ЕИК] от 12.07.2019г.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба „Енерго-Про продажби” АД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението на ОС-Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с решение № 60190/17.12.2021г. по гр.дело № 3433/2020г. на IV ГО на ВКС по въпроса: 1. При определяне размера на иска по правилото на чл.162 ГПК за кой период съдът следва да определи, че вземането съществува-за периода, посочен в счетоводния документ, въз основа на който се претендира плащане или за периода, посочен от вещото лице в експертизата. Поддържа се противоречие на въззивното решение с постановките на ТР №1/2000г. от 04.01.2001г. по тълк.дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС по въпроса 2. В кой момент може да се направи възражение за погасяване на вземането по давност, в случай, че въззивният съд едва с решението си е определил размера на вземането и периода на възникването му. Касаторът поддържа, че е налице основание за касационен контрол на решението и по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и твърди, че липсва формирана съдебна практика по следните въпроси: 3. Налице ли е правно основание за определяне и начисляване на цена за допълнителни количества енергия, ако корекцията е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр.35/30.04.2019г. и обхваща период от време, предхождащ влизането им в сила; 4. Може ли електроснабдителното или електроразпределителното дружество да начислява ел.енергия в скрит регистър за периода преди влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, тоест за периода преди 08.05.2018г.; 5. В случаите, в които се установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ и операторът на съответната мрежа следва да начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в тези регистри, когато периодът от монтажа до демонтажа обхваща повече от три години и при своевременно отправено от длъжника възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД, същото би ли било основателно и следва ли за периода на корекцията съдът да приложи давността; 6. Какъв е характерът на протокола от метрологичната експертиза на БИМ в частта за извършено софтуерно прочитане на показанията по скрит регистър-официален или частен документ; 7.Може ли електроразпределителното дружество да черпи права от собственото си противоправно поведение и да претендира суми за период по-дълъг от три месеца назад, считано от датата на демонтаж на СТИ, при липса на доказателства, представени от собственика на електроразпределителната мрежа, че изпълнява добросъвестно задълженията си по чл. 33 и чл.42, ал.5 ПИКЕЕ(2019г.). Касаторът счита, че отговорите на поставените въпроси ще допринесат за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
Първоинстанционният РС-Варна е уважил предявеният от К. Х. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за недължимост на вземане на ответника „Енерго – Про Продажби” АД в размер 7 958,44 лева – начислена стойност на електрическа енергия за периода от 29.06.2017г. до 28.06.2018г. за обект в [населено място] ч.. При първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция състав на ОС-Варна е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивното потвърдително решение е допуснато до касационен контрол с определение № 152/08.03.2021г. по гр.дело № 3711/2020г. на ІІІ ГО на ВКС по правния въпрос „съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай“. С решение № 60158/10.06.2021г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.дело № 3711/2020г. на ІІІ ГО на ВКС е даден следният отговор на правния въпрос- „Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване“. Посочено е, че според константната практика на ВКС -решение №97 от 28.07.2015г. по т.д.№877/2014г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/2014г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение №228/10.09.2012г. по гр.д.№ 3112011г. на ВКС, ІV ГО, решение №487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/ 2011г. на ВКС, ІV ГО и др., при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. Извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел. енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена. Решението на въззивната инстанция е отменено и делото е върнато на друг състав на ОС-Варна за ново разглеждане, за да се допусне повторна техническа експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, която да отговори на конкретно поставени задачи.
Въззивният съд, по реда на чл. 294 ГПК, е приел следното от фактическа и правна страна: отношенията между страните се основават на договор за продажба и доставка на електрическа енергия; електромерът е монтиран нов на 11.02.2016г., с нулеви показатели по дневна (1.8.2) и нощна (1.8.1) тарифа; на 28.06.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ и е установен отчет в тарифа 1.8.3. на процесното количество 42 824,9 кВч; в констативен протокол на БИМ № 1633/05.07.2019г. от метрологична експертиза на СТИ е констатирана намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената електроенергия е разпределена и върху невизуализирана тарифа Т3; процесното количество 42 824,9 кВч е преминало през електромера след неговото монтиране, като вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство е отчетено в невизуализиран регистър 1.8.3, което е възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен отчет; натрупаното количество ел.енергия в регистъра 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса-софтуерно проникване в паметта на електромера, през инфрачервения порт, посредством произволен софтуер, по протокол IEC 62056-21, който се е легитимирал пред вътрешният софтуер с определена парола за достъп до настройките на СТИ и е заявил да се натрупва потребената в обекта електроенергия за определени времеви интервали от денонощието в невизуализиран тарифен регистър 1.8.3; въздействието е извършено в периода от монтажа на процесното СТИ до датата на демонтажа, т.е. в периода от 11.02.2016г. до 28.06.2018г., като манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна и дневна тарифни зони. Прието е, че процесното количество електроенергия е възможно да премине през електромера за период от една година; цялата преминала ел.енергия е измерена точно, в т.ч. и невизуализираната, която реално е преминала през ел.мрежа на потребителя, а остойностяването й е извършено, по цена за технологични разходи. Въззивният съд, съобразявайки данните по делото, приетото в отменителното решение на ВКС и цитираната в него съдебна практика е направил извод, че ответникът, чиято е доказатествената тежест, е доказал наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата на чл. 183 ЗЗД. Дружеството е изпълнило нормативно установените си задължения за монтаж и проверка на СТИ и не носи отговорност за последващите нерегламентирани интервенции върху измервателния уред. Съдът е приел, че по силата на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД ищецът дължи цената на отчетената електроенергия в регистър Т3, която реално е преминала в процесния период от една година и е правилно изчислена, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на електроенергията за приложимия период. С тези съображения съдът е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата.
Върховният касационен съд, състав на 4 ГО, намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Формулираните въпроси 3, 4 и 7 относно правното основание за определяне и начисляване на цената на реално потребена електрическа енергия, вече са разрешени с отменителното решение на ВКС по гр.дело № 3711/2020г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В производството по чл. 294 ГПК, въззивният съд се произнася само по неразрешените въпроси от ВКС, тъй като останалите-разрешените, не могат да се пререшават и са преклудирани (в този смисъл решение № 793/2010г. по гр.д.№80/2009г. на І ГО, решение № 387/2010г. по гр.дело № 3956/2009г. на ІІІ ГО и решение № 250/2013г. по гр.дело № 634/2011г. на ІІ ГО и др.). Отделно от това по поставените от касатора въпроси е налице и трайно установена съдебна практика, според която чл.183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия, тъй като правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила за извършване на корекциите. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г.
Формулираните от касатора въпроси 2 и 5 относно погасителната давност не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ищецът-сега касатор, не е заявявал твърдение за недължимост на претендираното вземане на основание изтекла в негова полза погасителна давност, съответно въззивният съд не е излагал съображения в тази връзка. Предвид това касационно обжалване на решението на ОС-Варна по тези два въпроса не следва да се допуска.
Не следва да се допуска касационен контрол, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на атакуваното решение и по въпрос 6, относно характера на протокола от метрологичната експертиза на БИМ. По поставения въпрос, противно на твърденията на касатора е налице съдебна практика-решение № 60223/18.08.2022г.на IV ГО на ВКС по гр. дело № 598/2021г., според която по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българският институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по първия формулиран въпрос относно приложението на чл. 162 ГПК, тъй като липсват както общата, така и допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с указанията на касационния съд по тълкуването и прилагането на закона съгласно чл. 294 ГПК, и въз основа на новоприетите комплексни съдебно- техническа и софтуерни експертизи е приел, че цялата преминала ел.енергия е измерена точно, в т.ч. и невизуализираното количество 42 824 кВтч, което реално е преминало през ел.мрежа на потребителя за процесния период от 29.06.2017г. до 28.06.2018г. и остойностяването му е извършено по цена за технологични разходи, определен от КЕВР за различните подпериоди от процесния. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с решение № 60190/17.12.2021г. по гр.дело № 3433/2020г. на IV ГО на ВКС, тъй като макар и по сходен казус, същото е постановено при различна фактическа обстановка. В цитираното от касатора решение е прието, че количество електроенергия 101 932 кВтч не може да бъде доставено в рамките на 365 дни-периодът, за който се претендира заплащане, поради което и съставът на ВКС, по реда на чл. 162 ГПК, е определил размера на неотчетеното количество електроенергия, преминало през СТЕ за претендирания период от една година. Оплакванията на касатора по установените от съда факти са въпроси за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства, а неправилността и необосноваността не са касационни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на спора на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение. Съставът на ВКС намира за основателно направеното от касатора още с касационната жалба възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде редуцирано до предвидения в Наредба №1/09.07.2001г. минимум 873,50 лева с начислен ДДС.
Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 105 от 26.01.2022г. по въззивно гр.дело № 1549/2021г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав.
ОСЪЖДА К. А. Х. с ЕГН [ЕГН] да плати на „Енерго-Про продажби“ АД с ЕИК 103533691 разноски за касационното производство в размер 873,50 лева с начислен ДДС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: