2 Р Е Ш Е Н И Е № 476 гр. София, 17 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Маринова …………………………………....... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1584 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против присъда № 318 от 31.10.2012 г. по в. н. о. х. д.№ 4092/2012 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Посочено е, че оправдателната присъда е неправилна и несъобразена със събраните по делото доказателства. В допълнение прокурорът излага факти и обстоятелства, подчертавайки противоречия между обясненията на подсъдимия и други гласни доказателствени средства. Застъпва позицията, че Софийският градски съд е бил длъжен да преквалифицира деянието по чл. 215, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно – подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вещно укривателство. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Защитникът (адв. А.) и подсъдимият настояват присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 318 от 31.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 4092/2012 г. Софийският градски съд е отменил осъдителната присъда от 15.05.2012 г. по н. о. х. д. № 14459/2009 г. на Софийския районен съд, като е признал подсъдимия П. С. Ц. за невинен в това, на неустановена дата през периода от 9.08.2007 г. до края на м. октомври 2007 г. в [населено място], дом № 7 в комплекс „Б.”, да е отнел чужда движима вещ – картина „Р.” на художника З. Б. с пазарна стойност от 15 000 лева от владението на З. К. Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е в големи размери и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Преимуществена част от него съдържа изложение на фактическите обстоятелства, които прокурорът е описал и в обвинителния акт. Срещу решението на въззивния съд да оправдае подсъдимия Ц., приемайки, че авторството на кражбата не е установено по несъмнен начин, прокурорът се противопоставя с довод за противоречия между обясненията, от една страна и от друга, показанията на св. Н. и на св. И.. Счита твърдението на подсъдимия, че картината му е била дадена от св. Н. за защитна версия, която е била опровергана и от мнението на експертите. Софийският градски съд е подложил на собствен анализ и оценка целия обем от доказателствени източници както поотделно, така и в съвкупност, прецизно е констатирал противоречията и е изложил достатъчно съображения кои от тях и защо счита за достоверни и кои от тях и защо приема за недостоверни. Въз основа на задълбочено обсъждане на доказателствените материали е направил заключение, че косвените доказателства, установяващи присъствието на подсъдимия в комплекс „Б.” през инкриминирания период от време и факта на продажбата на картината на св. И. не образуват такава хармонична и логически свързана система, която изключвайки всякакви други версии да води до единствения и несъмнен извод за авторството на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В тази насока е отчел установените по делото обстоятелства за обективно съществуващия и напълно безпрепятствен достъп на множество лица до художествената творба, тъй като няколко месеца картините са били оставени в отворено помещение; липсата на какъвто и да било надзор над вещите в периода на ремонта; неефективния контрол и поредицата пропуски в режима на охрана, действащ в рамките на комплекс „Б.”. Експертните разяснения, че картините на художника З. Б. е известно в кои галерии и частни колекции се намират, поначало не може да опровергае направените фактически изводи от съда по същество на делото. В протеста се твърди, че Софийският градски съд е следвало да упражни процесуалните си правомощия и да квалифицира деянието по чл. 215, ал. 1 НК, тъй като фактите са били описани в обвинителния акт и подсъдимият е имал възможност да се защитава. Тезата се подкрепя с депозираните обяснения, според които подсъдимият бил научил от св. Н., че картината е открадната. Подчертава се също, че подсъдимият Ц. очевидно не е бил наясно със стойността на картината, но незаконосъобразно е било съобразявано понеже наличието или липсата на такива познания е обстоятелство без всякакво значение. Доводите са неприемливи. След като е приел, че картината е била предмет на действително извършена кражба, в която подсъдимият участие няма, Софийският градски съд не е пренебрегнал правомощията си по чл. 337 НПК за преквалификация на деянието по чл. 215, ал. 1 НК. В този аспект прокурорът неоснователно се позовава на обясненията на подсъдимия, чието изявление цитира превратно и неточно в протеста - в обясненията си подсъдимият Ц. е заявил, че по-късно е научил от св. Н. за престъпния произход на картината, която вече е била закупена от св. В. И. И.. Във всеки отделен случай обаче на престъпление по чл. 215, ал. 1 НК прекият умисъл на вещния укривател трябва да бъде установен към момента на деянието по несъмнен начин. Въззивният съд правилно е обсъдил възможността на подсъдимия Ц. да определи, че по своите художествени качества картината представлява произведение на изкуството с голяма стойност. Посочените обстоятелства са релевантни за преценката на съда по същество дали при продажба на необичайно ниска цена деецът е могъл поне да предполага, че художествената творба е придобита чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, респективно при разрешаване на въпроса за прекия умисъл, който законът изисква за посоченото престъпление. Собствената преценка, която съдът е извършил на обективно изясненото поведение на подсъдимия Ц. и останалите доказани по делото обстоятелства не са му позволили да констатира наличието на пряк умисъл, а при положение, че не е установил и съставомерен признак от субективната страна на престъплението вещно укривателство, Софийският градски съд законосъобразно е постановил оправдателната си присъда и не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение за невинността на подсъдимия. Предвид отсъствието на касационните основания, посочени в протеста, присъдата на въззивния съд трябва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 318 от 31.10.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д.№ 4092/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: