Ключови фрази
Недействителност на действия и сделки * конститутивен иск * солидарна отговорност на нововъзникнали търговски дружества * публични задължения * пасивна легитимация

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 203

 

София  22.04. 2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, второ  отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 06.11.2009 година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА

                                                                                                                                     

при участието на секретаря  Л.Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА

т.дело № 724/2008 година

 

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ТД ”Л” А. , гр. Е. против въззивно решение на Софийски градски съд № 115 от 23. 07.2008 год., по гр.д. № 3023/2007 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважен предявеният от Национална агенция по приходите срещу касатора, като ответник и „А”Е. , /в ликвидация/, със седалище гр. С. иск по чл.180, ал.1,т.3 ДПК/ отм./, като е признато за установено, че сключеният помежду им на 14.12.2004 год. договор за продажба на недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня, входно антре и сервизни помещения, ведно с правото на собственост върху терена - поземлен имот пл. № 4, с площ от 243 кв.м., съставляваща реална част от УПИ № І* и 29 от кв. 227, зона „Б”, по плана на гр. С., с административен адрес – ул.”З„ № 1* обективиран в нот.акт № 1* т.І-А, рег. № 2* по н.д. № 160/14.12.2008 год. на нотариус Р. Б. регистриран под № 273 в регистъра на Нотариалната камара е недействителен спрямо Държавата, представлявана от публичния взискател и с оглед изхода на спора в полза на последния са присъдени направените деловодни разноски за всички инстанции, възлизащи общо на 1121.97 лв..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.261, ал.2 ТЗ, в редакцията на нормата, преди изменението и, публикувано в ДВ бр.58/2003 год. и чл.180 ДПК/ отм./ и на процесуалното правило на чл.127, ал.1, изр.2 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.

Ответниците по касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не са ангажирали становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените от касатора оплаквания.

Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:

С определение № 360 от 30.06.2009 год., по т.д. № 724/2009 год. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ТД ”Л”А. ,гр. Елхово на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК. /Определената квалификация на основанието е преди ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС /.

Прието е, че даденото от въззивната инстанция разрешение на обусловилите крайния изход от спора въпроси на материалното и процесуално право - за солидарната отговорност на нововъзникналите търговски дружества за задълженията на преобразуваното и за изискуемите се материалноправни предпоставки за предявяване на иска по чл.180, ал.1,т.3 ДПК/ отм./ е в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в цитираните от касатора и приложени в препис към касационната жалба съдебни актове на касационната инстанция.

Разгледана по същество, допуснатата до касационен контрол касационна жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената от ТД ”Л”А. ,гр. Елхово касационна жалба въззивната инстанция е счела за доказано, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест за ищеца, наличието на елементите от фактическия състав на чл.180, ал.1,т.3 ДПК /отм./, обуславящ относителна недействителност на извършената между ответниците разпоредителна сделка, прогласяването на която е предмет на предявения от публичния взискател- Н. , конститутивен иск по чл.180, ал. 2 ДПК/ отм./.

При обосноваване на крайния си правен извод за характера на сключената на 14.12.2004 год. продажба въззивният съд се е позовал на констатирано в заключението на изслушаната специализирана съдебна експертиза значително несъответствие в разменените между съконтрахентите престации, произтичащо от занижена в пъти, спрямо пазарната оценка, покупна цена на процесния имот и наличие на установено с неотменени към релевантния за спора момент, макар и обжалвани, ДРА № 474/ 30. 10.2003 год. и № 533/21.09.2004 год. данъчно задължение на длъжника - ”АКБ - КОМПАНИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ И СИГУРНОСТ” Е. в периода до неговото преобразуване чрез отделяне на ответника ”А”ЕООД.

Обстоятелството, че за този дълг, по изрично разпореждане на закона солидарно отговаря и нововъзникналия от преобразуващия се длъжник, правен субект, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод, че последният е придобил качеството „длъжник” по см. на чл.180, ал.1 ДПК/ отм./, поради което е пасивно легитимиран по предявения конститутивен иск, за основателността на който добросъвестността на купувача е правно ирелевантна.

Решението е неправилно.

Законосъобразно въззивният съд е счел, че основна предпоставка, с наличието на която, законодателят свързва успешното предявяване на конститутивния иск по чл. 180, ал.2, във вр. с ал.1 ДПК/отм./ - за обявяване относителната недействителност на различни по вид сделки и действия на длъжника, вкл. в разглежданата хипотеза на т.3 на чл.180, ал.1 ДПК/ отм./, поради техния презумптивно увреждащ държавата, съответно общините характер, е съществуването на установено по размер публично задължение, доказателствената тежест за което е на ищеца.

Неправилен, обаче и лишен от основание в закона е изводът на СГС, че установено по размер в хипотезата на чл.180, ал.1, т.3 ДПК/отм./ е всяко публично задължение, за което има издаден ДРА, независимо дали последният е влязъл във формална законна сила, като даденото разрешение е аргументирано със систематичното място на нормата на чл.180 в Данъчен - процесуален кодекс/отм./-дял ІV „Събиране на вземанията” и създаденият с чл.137, т.1,б.”а” ДПК/отм./ за нуждите на този дял ред за събиране на данъчните вземания, за който предприетото обжалване на ДРА по съдебен или административен ред е правно ирелевантно, предвид разпореденото предварително принудително изпълнение.

Това становище не може да бъде споделено по съображения, изведени както от целта на този специален отменителен иск, с различни от принудителното изпълнение правни последици, така и от езиковото и логическо тълкуване на нормата на чл.180, ал.1 ДПК / отм./, в текста на която, за разлика от общия отменителен П. иск по чл.135 ЗЗД, се съдържа като изрично условие установеност на публичното задължение.

„Установено”, обаче, според възприетия в българския книжовен език смисъл на соченото понятие / ”Български тълковен речник” изд.2002 год. на издателство Наука и изкуство”/, който при липсата на различно възприето за нуждите на ДПК/ отм./ тълкуване на същото явно съвпада и с вложеният от законодателя смисъл, е само определеното по своя размер задължение т.е. само онова публично задължение, данъчно или произтичащо от друго публично вземане, което има точно конкретизиран размер, което при създадената законодателна възможност за оспорването му по съдебен или административен ред, по необходимост предпоставя същото да е предмет на влязло в сила съдебно решение или на влязъл във формална законна сила административен акт, възпрепятстващ последващата му прогласената относителна недействителност, промяна.

Доколкото, пък законодателят в чл.180 ДПК/отм./ е направил ясно разграничение на двете хипотези- когато установеното публично задължение на длъжника предшества по време сключената сделка, или когато установяването на друго данъчно задължение е в резултат на извършена данъчна ревизия, връчването на акта за която също предхожда по време разпоредителна сделка, то следва да бъде споделено, като законосъобразно даденото в приложените по делото решение № 473 от 14.07.2008 год., по т.д. № 757/2006 год. на ВКС и решение № 611 от 14.06.2005 год., по т.д. № 917/ 2004 год. на ВКС, разрешение, че в тази втора хипотеза, каквато е и разглежданата, моментът на връчване на ДРА поставя единствено началната дата на периода, от който извършената от длъжника разпоредителна сделка би могла да бъде прогласена за относително недействителна спрямо изчерпателно очертания от законодателя кръг правни субекти, при наличие, обаче и на останалите, въведени императивно и изчерпателно от закона предпоставки, една от които - установено след приключване на данъчната ревизия, публично задължение на конкретния данъчен субект.

Следователно липсата на ангажирани по делото доказателства, че процесните ДРА са влезли в сила, за което доказателствената тежест е на ищеца, изключва и основателността на предявения иск и като не е съобразил горното въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено – арг. от чл.281,т.3 ГПК.

В съответствие с основанието за допускане на касационното обжалване, което след дадените с ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 2009 год. задължителни за съдилищата указания, следва да бъде преквалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ІІ т.о. на ВКС в рамките на произнасянето си по чл.291, т.1 ГПК намира, че в изискуемите се материалноправни предпоставки за успешното предявяване на конститутивния иск по чл.180, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ДПК - за обявяване относителната недействителност на възмездна разпоредителна сделка с имуществено право на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото се включват само установени по размер с влязъл в сила административен акт или влязло в сила решение, публични данъчни задължения или други публични вземания.

Съобразно изложеното за правилна по горепосочения въпрос на материалното право ВКС, ТК, в настоящия си състав приема практиката на касационната инстанция, обективирана в решение № 473 от 14.07.2008 год. , по т.д. № 757/2006 год. на ВКС и решение № 611 от 14.06.2005 год., по т.д. № 917/ 2004 год. на ВКС.

Що се касае до направеното от касатора оспорване на пасивната материалноправна легитимация на ответника ”А” Е. , то правилно въззивният съд е отрекъл основателността му.

Обосновано въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства решаващата инстанция е счела, че за визираните в процесните ДРА данъчни задължения на ”АКБ - КОМПАНИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ И СИГУРНОСТ” Е. , безспорно възникнали в периода до преобразуването му, солидарно отговорен, по силата на чл.261, ал.2 ТЗ/ в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр. 103/93 год. т.е., преди изменението на същата от 01.01.2004 год./ е и ответникът ”А” Е. , в качеството си на новообразуван през 2003 год. чрез отделяне от преобразуващото се дружество правен субект, поради което същият има качеството „длъжник на държавата” по предявения от публичния взискател - Н. конститутивен иск.

С оглед гореизложеното и на осн. чл.291, т.1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, намира, че на поставения за разглеждане въпрос за солидарната отговорност на новообразуваните търговски дружества за публичните задължения на праводателя им, възникнали до преобразуването му, следва да се отговори, че когато същата е установена от закона, както е в разглеждания случай- по силата на чл.261, ал.2 ТЗ/ в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр. 103/93 год./, то новообразуваното чрез отделяне търговско дружество е пасивно материалноправно легитимирано по предявен по реда на чл.180, ал.2, във вр. с ал.1 ДПК/ отм./ конститутивен иск за всички възникнали до отделянето публични задължения на преобразуващото се дружество и тази солидарност не може да бъде презумптивна.

Възприетото в настоящето касационно производство разрешение, обуславя правен извод, че правилна е практиката, изразена в решение № 100/98 год. по гр.д. № 538/97 год. на петчленен състав на ВКС.

Водим от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 и сл. ГПК

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА въззивно решение на Софийски градски съд № 115 от 23.07.2008 год., по възз.гр.д. № 3023/2007 год. в частта, с която е уважен предявеният от Национална агенция по приходите срещу „Л” А. , гр. Е. и „А” ЕООД/ в ликвидация/, гр. С. иск за обявяване за недействителен спрямо ДЪРЖАВАТА сключения помежду им на 14.12.2004 год. договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 178,т.І-А, рег. № 2* по н.д. № 160/ 14. 12. 2008 год. на нотариус Р. Б. с район на действие Районен съд –София, рег. № 273 в регистъра на Нотариалната камара, както и в честта относно присъдените деловодни разноски и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Национална агенция по приходите срещу „Л” А. , гр. Е. и „А” ЕООД/ в ликвидация/, гр. С. иск за обявяване за недействителен спрямо ДЪРЖАВАТА сключения помежду им на 14.12.2004 год. договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня, входно антре и сервизни помещения, ведно с правото на собственост върху поземлен имот, пл. № 4, с площ от 243 кв.м., съставляващ реална част от УПИ № Х* и 29, с обща площ за целя - 1702.25 кв.м., находящ се в кв.227, местност „З” по плана на гр. С., с административен адрес - ул.”З” № 1* обективирана в нотариален акт № 178,т.І-А, рег. № 2* по н. д. № 160/14. 12. 2008 год. на нотариус Р. Б. с район на действие Районен съд –София, рег. № 273 в регистъра на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, със съдебен адрес гр. В. да заплати на „Л” А. , със седалище гр. Е. сумата 688.96 лв./ шестстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, деловодни разноски за всички инстанции.

В останалата част въззивното решение на Софийски градски съд е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: