Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 25.07.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6237 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на И. М. К. от [населено място], чрез пълномощниците му адвокатите Д. К. и Св. Д., против въззивното решение от 17.07.2015 год. по гр. д. № 641/2014 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 13.03.2013 год. по гр. д. № 44022/2009 год. на Софийския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот в [населено място], представляващ апартамент № 1,[жк], [жилищен адрес] с площ 106.50 кв. м., подробно описан в решението, заедно с прилежащото му избено помещение № 1 с площ 7.24 кв. м., с 5.298 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, между М. П. Г. и И. М. К., при равни права за двамата. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това искът за делба бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата М. П. Г. оспорва жалбата по съображенията, изложени в писмените бележки и в съдебното заседание пред настоящата инстанция, чрез пълномощника й адв. Д. К., с искане въззивното решение да се остави в сила, като й се присъдят направените разноски. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 66 от 12.02.2016 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора въпрос относно възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, произнасянето по който противоречи на т. 4 от ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС. Като прецени данните по делото, във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: По делото е установено, че спорният имот е придобит на основание договор за покупко-продажба с нот. акт № 10/15.12.99 год. на името на двамата бивши съпрузи. Придобиването на имота е по време на брака им, прекратен с влязло в сила решение от 4.03.2009 год. по гр. д. № 3767/2008 год. на Софийски районен съд. Спорът касае възникване или липса на съпружеска имуществена общност в придобиването на имота, с оглед поддържаното от касатора възражение за наличие на пълна трансформация на негови лични средства в придобиването на имота. Първоинстанционният съд, чиито мотиви е възприел и въззивният, препращайки към тях в решението си, на основание чл. 272 ГПК, приел, че в случаите, когато в акта за придобиване на имота като приобретатели участват двамата съпрузи, собствеността се придобива и от двамата, като при прекратяване на брака имотът е съсобствен при равни права. В този случай е без значение характера на вложените в придобиването средства, като съпругът не може да се позовава на преобразуване на лично негово имущество. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на двамата съпрузи. Противоречивата съдебна практика, цитирана и от първоинстанционния съд, е преодоляна с разрешението по т. 4 на ТР № 5 от 29.12.2014 год. по т. д. № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което и в тази хипотеза е възможно установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество на единия съпруг. Разрешението на съда е в обратен смисъл, поради което и решението е неправилно и следва да се отмени. Тъй като въззивният съд не е обсъждал доводите на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение поради приетото от него просрочие в изложението им с допълнителната молба от 31.05.2013 год. /видно от пощенското клеймо на приложения към делото плик/, делото следва да се върне на въззивния съд поради допуснатото съществено процесуално нарушение по чл. 269 ГПК. Действително, въззивната жалба не съдържа конкретни доводи за порочността на обжалваното решение, което не изключва редовното учредяване на въззивното производство, по аргумент от чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, но това не означава, че жалбоподателят не може да поддържа във въззивното производство конкретните си доводи за неправилност на първоинстанционното решение, вкл. и чрез допълнителна молба. Както е прието в Р 24 от 20.02.2014 год. по гр. д. № 5245/13 год. ІІ г. о. в допълнителната молба въззивникът може да конкретизира и уточнява оплакванията в жалбата си с указание в какво се състои порочността на обжалваното решение, като това може да се осъществи и в откритото съдебно заседание по чл. 268 ГПК. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по тези доводи относно правилността на обжалваното решение, доколкото същите са в рамките на подадената в срок въззивна жалба, с оглед неговите правомощия на съд по същество на спора, още повече в конкретния случай допълнителната молба на въззивника е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, видно от пощенското клеймо на приложения плик. Поради това при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по релевираните в нея доводи относно неправилността на обжалваното решение, срещу които е насочена и предприетата от ответника по касация защита пред настоящата инстанция /с оглед на това същата ще бъде предмет на въззивното разглеждане на делото/, както и да се произнесе по искането за присъждане на разноските в настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 5298 от 17.07.2015 год. по гр. д. № 641/2014 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.