Р Е Ш Е Н И Е № 387 Гр. София, 12 ноември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1242/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр.Силистра против присъда № 8/02. 04. 2015 год., постановена от Силистренския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 1044/2014 год. Присъдата е атакувана единствено в частта й, с която подс. Р. П. Д. е бил признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. В протеста са изложени доводи за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че изводите на съда относно субективната страна на деянието са направени в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, като доказателствата са преценявани в разрез с правилата на формалната логика, вследствие на което материалният закон е приложен неправилно. Поддържа се, че присъдата следва да бъде отменена в протестираната й част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Протестът е оспорен в писмено възражение от служебния защитник на подсъдимия, като на аргументите на прокурора са противопоставени доводи, че подсъдимият е объркал кучето на пострадалия със собствения си домашен любимец и едва впоследствие е установил, че е взел чуждо животно, поради което деянието е несъставомерно от субективна страна. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че изводите на окръжния съд са незаконосъобразни и неправилно деянието е квалифицирано по чл. 207, ал. 2 НК, тъй като чуждата движима вещ е отнета, а не е попаднала случайно или по погрешка у подсъдимия. Пледира въззивната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. Подс. Р. Д. не изразява лично становище по основателността на протеста. Служебният защитник счита, че протестът е неоснователен. Сочи, че окръжният съд е анализирал всички доказателства, като ги е преценил в съответствие с правилата на формалната логика и се солидаризира с аргументите, изложени в писменото възражение против протеста. Пледира протестът да бъде оставен без уважение, а въззивната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 42/29. 01. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 1044/2014 год., Районният съд – гр.Силистра е признал подсъдимите Р. П. Д. и С. Б. С. за виновни в това, че на 11. 12. 2014 год. в [населено място] в съучастие помежду си, като съизвършители чрез използване на МПС – л. а.”Нисан 100 НХ” с рег. [рег.номер на МПС] отнели чужда движима вещ – куче от женски пол от породата „Голдън ретривър” на стойност 375.00 (триста седемдесет и пет) лева от владението на Н. А. Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвоят, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд вещта е върната на собственика, поради което и на основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК ги е осъдил на пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като ги е оправдал по обвинението да е извършил престъплението при наличието на предварителен сговор. Първоинстанционният съдебен акт е бил проверен по въззивна жалба на подсъдимите и с присъда № 8/02. 04. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1044/2014 год., Силистренският окръжен съд ги е оправдал по повдигнатото им обвинение, като на основание чл. 218б от НК е изпратил делото на Началника на РУП на МВР – гр.Силистра за налагане на административно наказание на подс. Д. за извършено престъпление по чл. 207, ал. 2 от НК. Касационният протест е основателен. За да оправдае Р. Д. по повдигнатото му обвинение за кражба, контролираната инстанция е приела, че подсъдимият взел женското куче на пострадалия, погрешно считайки, че това е собственият му домашен любимец от мъжки пол, който бил изчезнал пет месеца преди инкриминираното деяние. Окръжният съд е аргументирал извода си за несъставомерност на деянието от субективна страна с обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Д. В. и Х. Х., които обаче е интерпретирал безкритично и едностранчиво, без да съпостави данните, изведени от тях, с информацията, съдържаща се в останалите доказателства по делото. Въззивната инстанция е възприела обясненията на двамата подсъдими, съгласно които животното се отзовало на името Ч. и само тръгнало към Р. Д., което мотивирало последния да приеме, че това е изгубеното му куче, като е посочила, че тези твърдения не се опровергават от други доказателствени източници. Същевременно в мотивите на оправдателната присъда не е направена съпоставка между заявеното от Д. и С. – от една страна, и показанията на пострадалия Г. от друга, относно възприетите от свидетеля действия на извършителя, изразили се в изваждане на кучето от къщичката му, хващането му под мишница и напускането на двора. Отсъства и какъвто и да било коментар на обстоятелството, че подсъдимият е проникнал в двора на пострадалия нощно време, прескачайки оградата и е взел животното без да потърси настоящия му собственик и да се поинтересува откога го има, каква е породата му, какъв е полът му и какво е името му. Безспорно, суверенно право на въззивната инстанция е да кредитира доказателствата и доказателствените средства или да се отнесе с недоверие към тях и касационният съд не може да и дава каквито и да било указания в тази насока. При всички случаи обаче в мотивите си съдът трябва да изложи аргументите си защо приема за достоверни или не едни или други доказателствени източници. Едва след обсъждането на всички доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност може да се приеме, че решението е взето по вътрешно убеждение, което е формирано съобразно всички процесуални изисквания. Отсъствието на каквито и да било съображения за част от тях означава, че инстанциите по фактите са ги игнорирали в нарушение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота. На следващо място, окръжният съд е неглижирал както писменото заключение на вещото лице, така и разясненията му в съдебно заседание, съгласно които е невъзможно куче от женски пол да бъде объркано с такова от мъжки пол предвид значителните различия във външните им полови белези. Не е отчетено и заявеното от експерта, че макар породите „Лабрадор” и „Г. ретривър” да са родствени, между тях има и съществени различия в големината, дължината на косъма, вида и формата на опашката, които не позволяват объркването им, както и посоченото от него, че на възраст от година и два месеца (на колкото е бил и изчезналият домашен любимец на подсъдимия) разликата между двете породи вече е ясна и отчетлива. Същевременно обективността е изисквала показанията на свид. Х. за оформени белези на породата „Голдън ретривър” при кучето на подсъдимия непосредствено преди изчезването му, да бъдат съпоставени с разясненията на експерта за разликата в ръста на женските и мъжките екземпляри от тази порода, като бъдат съобразени и твърденията на свид. Г., че домашният му любимец бил значително по-дребен, защото бил изтърсакът в котилото. Анализът на тези доказателствени средства недопустимо е бил заместен с цитати от стандарта за породата „Голдън ретривър”, възприет от Международната киноложка организация, както и с предположения дали са били проявени външните полови белези на кучето на подс. Д.. Нещо повече, с вероятностен характер е и решаващият извод на окръжния съд, че подс. Д. е действал под влиянието на неверни представи, че взема собственото си куче. В тази връзка е необходимо да се припомни, че забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения се отнася не само до осъдителната, но и до оправдателната присъда. Изложеното дотук дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение, а това от своя страна е довело и до незаконосъобразни изводи за наличието на извинителна грешка относно собствеността върху предмета на престъплението, както и до неправилно приложение на чл. 207, ал. 2 от НК по отношение на действията на подс. Д., последвали отнемането на инкриминираната вещ, които действия освен всичко друго са извън предмета на обвинението. Поради това атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав, при което следва да бъде извършен надлежен анализ на доказателствената съвкупност. Разбира се, предвид разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК и с оглед обстоятелството, че протестът на прокурора касае единствено престъпната деятелност на подс. Р. Д., но не и тази на С. С., отмяната на въззивния съдебен акт следва да бъде ограничена само до частта му, в която е отменена първоинстанционната присъда и подс. Д. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 8/02. 04. 2015 год., постановена от Силистренския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 1044/2014 год. в частта и, в която е отменена първоинстанционната присъда и подс. Д. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. ВРЪЩА делото на Окръжния съд – гр.Силистра за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.