Ключови фрази

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60310

гр. София, 21.09.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1729 /2021 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 401972/10.03.2021 г. на С. А. И. срещу определение № 263254 от 18.02.2021 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 8782/2020 г., с което е потвърдено решение № 305065 от 18.12.2019 г. постановено по гр.д. № 10024/2018 г. на Софийски районен съд, в частта му имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявените от С. А. И. против ЧЕЗ Електро България АД установителни искове за недължимост на сумата над 62.42 лв. до сумата от 21 972.71 лв. – главница за потребена енергия за периода от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г., и сумата над 28.46 лв. до сумата 1940.51 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2014 г. до 11.04.2014 г., и определение от 27.05.2020 г., постановено по гр. д. № 1002/2018 г. на Софийски районен съд по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното решение от 18.12.2019 г., в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че за нея е налице правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо несъществуването на неоснователното извънсъдебно претендиране от ответника на сумите по предявените искове, като счита, че и именно поведението на последния е повод за завеждане на делото. В изложението към жалбата се сочи, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Налице ли е правен интерес от установяване на недължимост на вземане, когато ищецът твърди, че вземането не се дължи, а ответникът оспорва твърдението както извънсъдебно, така и с отговора на исковата молба?; 2/ Кога ответникът е дал повод за завеждане на делото? Ако правният интерес от установяване на недължимост на вземане е отпаднал в хода на съдебния процес, в чия тежест следва да се възложат разноските по делото, ако делото е заведено заради извънпроцесуалното поведение на ответника? Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага – определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 41 от 02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3907/2020 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 733 от 23.06.2016 г. по ч.гр.д. № 733/2016 г. на ВКС, II т.о.; определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ - то г.о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от С. А. И. против ЧЕЗ Електро България АД обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания за сумата 21 972.71 лв. – цена на потребена електрическа енергия по партида с абонамент № 200046324557 за периода от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г., и за сумата 1940.51 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г.
Първоинстанционният съд е приел, че с исковата молба и уточняващи молби от 26.03.2018 г. и 14.11.2019 г. са обосновани с твърдения, че процесната партида е открита въз основа на договор за продажба на електроенергия с А. Д., управляващ дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Дървопей – Атанас Димитров“, за имот, за който е преустановено доставянето на електроенергия на 11.04.2014 г., обявяване на смъртта на А. Д., чийто наследник по закон е ищцата С. И./ смъртта на наследодателя й А. Д. е обявена по реда на чл. 549 ГПК със съдебно решение от 27.11.2015 г.по гр.д. № 23994/2014 г. на СРС, влязло в сила на 13.01.2016 г., като за дата на смъртта на наследодателя й в съдебното решение е посочена/ и претендирани от ответника ЧЕЗ Електро България АД, извършил неправомерна подмяна на електромера в имота през 2016 г., за дължими към 17.11.2017 г. от нея като наследник на А. Д. суми общо в размер на 23 913.22 лв., от които 21 972.71 лв. – главница, и 1940.51 лв. – лихва за забава, посочени в дадения от дружеството отговор от 19.12.2017 г. на заявлението й до него, представен с исковата молба и приложен на л. 15 от делото, и обосновали отказа на ответника за закриване на партидата. Ответникът ЧЕЗ Електро България АД в срок е оспорил исковете, включително и относно допустимостта им, като е заявил, че претендира сумата от 21 972.71 лв., но не само за процесния период от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г., а за периода от 23.06.2012 г. до 11.11.2017 г. Изложил е твърдения за помесечно дължимите от ищеца С. И. суми за целия заявен от него период, от който е видно, че за исковия период от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г., претендираните от ответника ЧЕЗ Електро България АД суми за цена на потребена електрическа енергия възлизат общо в размер на 62.42 лв., а суми за лихва за забава – 28.46 лв. В същия срок дружеството е предявило и насрещни осъдителни искове за сумата за 10973.20 лв. – цена на ползвана електрическа енергия за периода от 15.05.2015 г. до 11.11.2016 г., и сумата 1404.75 лв. – неустойка върху тези вземания за цената за периода от 10.01.2017 г. до 30.04.2018 г.
С решение от 18.12.2019 г., първоинстанционният съд е прекратил поради липса на правен интерес производството по делото в частта по предявените установителни искове съответно за горницата над сумата от 62.41 лв. до сумата 21 972.71 – цена на потребена електрическа енергия, и за горницата над 28.46 лв. до сумата 1940.51 лв. – обезщетение за забава, а в останалата част е уважил така предявените искове, като е отхвърлил предявените насрещни осъдителни искове. Със същото решение първоинстанционният съд е присъдил на С. И. сумата 720.36 лв. – разноски по производството, а на ЧЕЗ Електро България АД – сумата 162.50 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсулстко възнаграждение. В срока за неговото обжалване, ищцата С. И. с молба от 27.12.2019 г. е направила искане за изменение в частта за разноските чрез присъждане изцяло на сторените по производството разноски. С определение от 27.05.2020 г. е оставил без уважение поисканото от С. И. за изменение на постановеното по делото решение от 18.12.2019 г. в частта за разноските.
За да потвърди частта за прекратяването на делото, по отношение на предявените от С. А. И. против ЧЕЗ Електро България АД установителни искове за недължимост на сумата над 62.42 лв. до сумата от 21 972.71 лв. – главница за потребена енергия за периода от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г., и сумата над 28.46 лв. до сумата 1940.51 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2014 г. до 11.04.2014 г., и да потвърди определението от 27.05.2020 г., постановено по гр. д. № 1002/2018 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното решение от 18.12.2019 г., в частта за разноските, чрез присъждането й на всички сторени от нея разноски по производството, въззивният съд е приел, че от наведените от ищцата С. И. фактически твърдения за претендирани от ответника ЧЕЗ Електро България АД за дължими към 17.11.2017 г. вземания за цена на потребена електрическа енергия в размер на 21972.71 лв. и за обезщетение за забава в размер на 1940.51 лв., така и от претендираните от ответника вземания за исковия период от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г., съответно в размер на 62.42 лв. и 28.46 лв., изрично заявени от него с отговора на исковата молба и установени като и извънсъдебно претендирани такива от дружеството с издадените от него фактури и дебитни известия при разглеждане на делото, не може да се обоснове извод, че между страните е налице действителен спор относно съществуването и принадлежността на вземания за исковия период за вземания за цена на потребена електрическа енергия и обезщетение за забава съответно в размери над сумите 62.42 лв. и 28.46 лв. Приел е, че липсата на такъв спор между страните води и до отсъствието на правен интерес за ищеца С. И. от отрицателните установителни искове за вземания за исковия период в размер над претендирания такъв от ответника ЧЕЗ Електро България АД за този период, респективно до недопустимостта на исковете над този размер на вземанията за исковия период. Приел е, че претендираните от ответника вземания над този размер не са за исковия период, очертан от ищеца С. И. с твърдяно от нея преустановяване на доставяне за имота електроенергия на 11.04.2014 г., а не и с извънсъдебно посочвания от дружеството момент на тяхната дължимост 17.11.2017 г., поради което те не могат да обосноват необходимост от защита на ищеца, чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право за вземания за цена на електрическа енергия и обезщетение за забава съответно над сумите 62.42 лв. и 28.46 лв. въз основа на така предявените от нея установителни искове за исковия период. Според съда е било налице и не само извънсъдебно претендиране от ответника на вземания за сумите над 62.42 лв. и 28.46 лв. за по-дълъг период от време към 17.11.2017 г., но и процесуалната възможност за ищеца по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК въз основа на конкретните твърдения на ответника в отговора и правния си интерес от търсената защита да измени така предявените искове чрез намаляване на техния размер или чрез въвеждане на нов /допълнителен/ период на съществуване и принадлежност на вземанията в първоначално предявеният им размер, която възможност не е упражнена от него. Затова е приел и за неоснователни възраженията на С. И. в обратния смисъл за наличие на правен интерес от търсената защита с отрицателните установителни искове за вземания над тези размери, включително и обоснован въз основа на извънсъдебно поведение на ответника ЧЕЗ Електро България АД. С оглед изхода на спора по предявените отрицателни искове и частичното прекратяване на производството по тях поради отсъствие на правен интерес на ищцата, е приел, че право на разноски по производството имат и двете страни по аргумент на чл. 78, ал. 1 и 4 ГПК съразмерно на уважената част на исковете и частта на прекратяване на производството по отношение на тях. Приел е, че правилно първоинстанционният съд е определил дължимите разноски, с оглед изхода на спора.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените по-горе въпроси.
Според трайно установената съдебна практика, правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правният му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи и др.. Когато обаче ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, както е в конкретният случай, то липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Ответникът не е дал повод за предявяване на отрицателните установителни искове за вземания над тези суми за исковия период.
Правните въпроси, формулирани от жалбоподателката, не се разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС, тъй като същата е неотносима към разглеждания случай.В цитираните определения съдебните състави са се произнасяли по правни въпроси,различни от поставените от жалбоподателката.
Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г. о.
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 263254 от 18.02.2021 г. по ч.гр.д. № 8782/2020 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: