7 Р Е Ш Е Н И Е № 14
София, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 169 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Ф., представлявана от адв. П. Родопски, срещу решение № 391 от 19.10.2018г. по в.гр.д. № 514/2018г. на Плевенски окръжен съд, III състав, в частта, с която е потвърдено решение № 427 от 27.03.2018г. по гр.д. № 8345/2017г. на Плевенски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. Ф. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 23000 лева.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и е необосновано. Излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди вследствие получени при настъпилото ПТП телесни увреждания, както и за необсъждане на събраните по делото доказателства за търпените болки и страдания. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба. Поддържа, че въззивният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и е уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер, който напълно репарира претърпените от ищцата вреди. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила.
С определение № 590 от 25.10.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд в по-голямата им част и е счел за ненужно да ги приповтаря. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че в резултат на виновно поведение на застрахования при ответника по застраховка „ГО“ водач е настъпило на 07.11.2015г. ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания. Приел е, че определянето на обезщетение по чл.52 ЗЗД изисква цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вид и характер на телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и психически преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. Първоинстанционният съд е взел предвид, че към момента на инцидента ищцата е била на 71 години, както и че поради счупването на горния десен крайник е претърпяла оперативна интервенция, като престоят й в болница е бил 11 дни, поставен й е бил гипс на дясната ръка, който е махнат след около 2 седмици. Позовал се е на представената епикриза, според която ищцата е била изписана с подобрение, и на заключението на вещото лице, според което към датата на експертизата същата напълно е възстановила движенията на пострадалата ръка и поради навременното и добре извършено хирургично лечение и незасягането на ставни повърхности, характерът на получените увреждания не могат да станат причина за затруднения в движенията на горния десен крайник за продължителен период от време. Обсъдил е и показанията на разпитаните по делото свидетели за продължителността и интензивността на търпените болки и страдания и за появилите се у ищцата силен страх от пътуване с лек автомобил, неспокоен сън и кошмари, свързани с катастрофата. Не е възприел доводите на ищцата, че след катастрофата и претърпяната травма на ръката тя е била в по-неизгодно положение от преди това, била е в невъзможност да води нормален, адекватен на възрастта й и установените й обичайни навици начин на живот.
Въззивният съд е приел, че при съобразяване на негативните преживявания и последици от полученото увреждане на въззивницата е необходимо да се акцентира върху факта на претърпяната хирургична намеса, което във всички случаи представлява сериозна интервенция, наличието на имплант, който няма да бъде премахнат, поставянето на гипс и периода на възстановяване, както и върху възрастта на пострадалата, като се приеме, че при тази възраст безпокойството при здравословни проблеми е засилено и възстановяването протича по-бавно. Поради това е счел, че обезщетението следва да се определи в леко завишен размер от 5000 лева, а изводите на първоинстанционния съд, че претендираният размер от 23 000 лева е силно завишен, са правилни.
Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Не са отчетени в пълна степен фактът, че нанесеното на ищцата телесно увреждане е наложило оперативна интервенция и поставянето на имплант, както и преживяната от нея емоционална травма в резултат на произшествието.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СМЕ се установява, че пострадалата ищца е получила трифрагментно счупване в дисталната една трета на раменната кост, без ангажиране на ставната повърхност. Била е извършена хирургична операция – кръвна репозиция и стабилизация на счупването посредством ъглово стабилна плака, с два допълнителни интерфрагментарни винта. Болките и страданията, които е търпяла ищцата в резултат на получената травма, са били с висок интензитет от момента на получаването й до втория-третия ден след хирургичната интервенция, след което постепенно са започнали да намаляват и след края на първия месец от операцията би трябвало болките да са с нисък интензитет и да са интермитентни. Според вещото лице характерът на получените увреждания поради незасягането на ставни повърхности и поради навременното и добре извършени хирургично лечение не могат да станат причина за затруднени движения в десния горен крайник за продължителен период от време, като към момента на прегледа – 13.02.2018г. движенията в дясната лакътна става на ищцата са възстановени в пълен обем и са неболезнени. Вещото лице пояснява, че металната част, която е поставена в ръката на ищцата, с оглед възрастта й, остава, докато не доведе до усложнения във времето, каквито данни няма да са се случили.
От показанията на свидетелите И. Ф. – съпруг на ищцата, и А. И. – нейна дъщеря, се установява, че ищцата е търпяла болки в резултат на счупването в продължение на около два-три месеца и през това време не е можела да върши домакинска работа и да се обслужва сама с тази ръка. Според свидетелката И. след преживения инцидент ищцата не можела да спи поради силни болки, а към момента търпи болки при промяна на времето и когато трябва да носи нещо с пострадалата ръка. Свидетелства, че ищцата продължава да говори за инцидента и си спомня за него, изпитва страх да се вози в автомобил и се е затворила в себе си. Настоящият състав взема предвид съгласно чл.172 ГПК евентуалната заинтересованост на свидетелите, но кредитира показанията им, тъй като се основават на непосредствени впечатления и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал отклонение от възприетите в задължителната практика на ВКС критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, което е довело до занижаването му. Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпяното от ищцата телесно увреждане, проведеното лечение, протеклия възстановителен период, възрастта на ищцата към датата на увреждането /71 г./, преживяната в резултат на произшествието емоционална травма и отражението й върху живота на ищцата, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 15 000 лева. С оглед периода, през който са търпени болките и дадената от експерта благоприятна прогноза за възстановяване на ищцата от претърпяното телесно увреждане, следва да се приеме, че в останалата част предявеният иск е неоснователен. На ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 5 000 лева до 15 000 лева, вместо което ответникът ЗД „Бул инс” АД следва да бъде осъден да заплати на П. Г. Ф. още 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до окончателното плащане на сумата. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете в размер на 289,86 лева. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, съответно отхвърлената част от въззивната и от касационната жалба в размер на 419,57 лева – за първоинстанционното производство, 680 лева – за въззивното производство и на 533,33 лева – за касационната инстанция. На основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. П. Родопски следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, респ. уважената част от въззивната и от касационната жалба, в размер на 862,55 лева – за първоинстанционното производство, 125,56 лева – за въззивното производство и 594,44 лева – за касационното производство, или общо 1582,55 лева. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Родопски още 1120,82 лева, след приспадане на присъдените от първоинстанционния и от въззивния съд суми.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лева съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 391 от 19.10.2018г. по в.гр.д. № 514/2018г. на Плевенски окръжен съд, III състав в следните части: 1/ с която е потвърдено решение № 427 от 27.03.2018г. по гр.д. № 8345/2017г. на Плевенски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. Ф. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 15 000 лева; 2/ с която е потвърдено определение № 1908 от 22.05.2018г. по гр.д. № 8345/2017г. на Плевенски районен съд, с което П. Г. Ф. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс” АД разноски за първоинстанционното производство над 419,57 лева до 944,04 лева; 3/ с която П. Г. Ф. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс” АД разноски за въззивното производство над 680 лева до 1443,03 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. Г. Ф., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], представлявана от адв. П. В. Родопски, [населено място], [улица], ет.2, офис 6, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влезлите в сила части от решение № 427 от 27.03.2018г. по гр.д. № 8345/2017г. на Плевенски районен съд и решение № 391 от 19.10.2018г. по в.гр.д. № 514/2018г. на Плевенски окръжен съд, III състав/ за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 289,86 лева /двеста осемдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ - разноски за първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391 от 19.10.2018г. по в.гр.д. № 514/2018г. на Плевенски окръжен съд, III състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. П. В. Родопски, [населено място], [улица], ет.2, офис 6, допълнително сумата 1120,82 лева /хиляда сто и двадесет лева и осемдесет и две стотинки/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции /над присъдените с влезлите в сила части от решение № 427 от 27.03.2018г. по гр.д. № 8345/2017г. на Плевенски районен съд и решение № 391 от 19.10.2018г. по в.гр.д. № 514/2018г. на Плевенски окръжен съд, III състав/.
ОСЪЖДА П. Г. Ф., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] сумата 533,33 лева /петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 400 лева /четиристотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|