Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 12 юни 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ : ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 426/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на адв. М. М.- защитник на подс. Б. П. И., на подс. И. и на частната обвинителка Р. С. Д. чрез повереника и срещу решение № 263 от 27.06.2018 г. на САС по внохд № 78/2018 г. В касационната жалба на адв. М. и на подс. И. са наведени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Направени са алтернативни искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на подс. И. или за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода и за прекратяване на производството по гражданския иск, поради погасяването му по давност. В жалбата на частната обвинителка са релевирани оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска увеличаването му до 20 години лишаване от свобода и за увеличаване на уважения граждански иск до пълния му размер. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП изразява становище, че трите жалби са неоснователни, а атакуваното с тях решение е правилно и следва остане в сила. Адв. К.–преупълномощен от адв. М. защитник на подс. И. поддържа касационната жалба и излага доводи за нарушено право на защита на подсъдимия, поради недопускане на допълнителни доказателства. Твърди наличие на съществени процесуални нарушения, изразили се в превратна оценка на доказателствените материали. Пледира за несправедливост на наказанието, което следвало да бъде намалено. Повереникът на частната обвинителка поддържа жалбата с наведените в нея съображения и направени искания. Подс. И. моли делото да се върне за ново разглеждане. ВКС- първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в рамките на предоставените си правомощия по чл. 347 ал. 1 от НПК намери следното : Жалбата на подс. И. и на адв. М. са частично основателни, само по отношение гражданско осъдителната част на въззивното решение. Жалбата на частната обвинителка е неоснователна. С присъда от 16.09.2016 г. по нохд № 29/2015 г. Пернишкият Окръжен съд е признал подс. Б. П. И. за виновен в това, че на 30.05.2003 г. в [населено място] в района на рудник „Б. вода“ умишлено умъртвил Г. П. Г., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим,като да изтърпи наказанието в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачел времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража от 31.05.2003 г. до 25.07.2003 г. Осъдил е подс. И. на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати обещетение на гражданската ищца Р. С. Д. за причинените и неимуществени вреди, в резултат от деянието в размер на 115 000 лв., в едно със законната лихва, от датата на извършването му, като е отхвърлил иска до пълния му размер. Подс. И. е осъден да заплати направените по делото разноски от частната обвинителка и гражданска ищца, тези направени от ОД на МВР П., от Окръжен съд - Перник, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск. По жалба на подсъдимия и на гражданската ищца в САС е образувано вохд № 78/18 г. С решение № 263 от 27.06.2018 г. присъдата е била изменена, като е увеличен размера на определеното наказание лишаване от свобода от шест години на осем години, както и размера на присъденото обещетение от 115 000 лв. на 150 000 лв. Отменен е типа затворническо заведение и подс. И. е осъден да заплати държавна такса съразмерно увеличената част от присъденото обещетение по гражданския иск. Присъдата в останалата част е потвърдена. До постановяване на атакуваното решението на САС по внох№ 78/18 г. се е стигнало след Решение на ЕСПЧ, постановено по делото „Д. и др. срещу България“ по жалба № 44862/04 г., в което съдът е констатирал нарушения на ЕКПЧ. Това е дало основание на ВКС с решение от 11.10.2011 г. по к.д. № 1585/11 г. да възобнови нохд № 335/2004 г. по описа на ОС- Перник и да отмени постановеното по него определение, с което наказателното производство срещу Б. И. е било прекратено, поради сключено на 22.06.2004 г. по реда на чл. 414 от НПК споразумение, с което се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 119, вр. чл. 115 от НК и се е съгласил да изтърпи наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. След възобновяване на делото е било образувано нохд № 359/11 г. по описа на ОС- Перник. Производството по него е прекратено и делото е върнато на Окръжна прокуратура- П., тъй като съдът не е одобрил предложеното споразумение от 15.06.2004 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №96/2003 г. След връщане на делото в ОС – Перник е образувано нохд № 303/13 г. С присъда №19 от 29.05.2014 г. подс. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 от НК, като му е наложено наказание от четиринадесет години лишаване от свобода, и е осъден да заплати обещетение в размер на 100 000 лв. на частната обвинителка и гражданска ищца Д.. С решение № 33 от 9.02.2015 г. постановено по внохд № 907/14 г. САС е отменил присъдата и делото е било върнато за ново разглеждане на Окръжния Съд- П., поради допуснати съществени процесуални нарушения. След проследяване на процесуалната дейност по воденото срещу подс. И. наказателно производство, ВКС прецени, че първо следва да даде общ отговор на възраженията в жалбите за допуснати съществени процесуални нарушения на подс. И. и защитника му, тъй като в тях са наведени идентични доводи. На първо място, настоящият съдебен състав обсъди оплакването за нарушение в процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК, аргументирано с твърдение, че подсъдимият не е изразил лично пред съда съгласие за провеждането и. Напротив, в съдебното заседание на 18.04.2016 г., е направено искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК и съдът е одобрил изразеното съгласие на подс. И., който ясно е изразил, че е съгласен да не се разпитват вещите лица и част от свидетелите. В последващото съдебно заседание на 27.05.2016 г. са изброени поименно свидетелите, за които подсъдимият е заявил, че не желае да бъдат разпитвани и е отразено съгласието му протоколите от техните разпити от досъдебното производство да бъдат ползвани съда при постановяване на присъдата. Ето защо ВКС прецени, че съдът е спазил изискванията за провеждане на съкратено съдебно следствие и след като веднъж подсъдимият е дал съгласие за това, не е необходимо във всяко следващо съдебно заседание съгласието да бъде препотвърждавано. Прочита на материалите по делото недвусмислено сочи, че още на 18.04.2016 г. до края на съдебното производство, подсъдимият е бил наясно с правните последици от даденото съгласие, като защитници му- адв. М., адв. М. и адв. Т. не са възразили за начина, по който протича процедурата и активно са взели участие в нея, като посочените от подсъдимия и защитата му доказателства от досъдебното производство са били приобщени с изричното му съгласие. На следващо място, ВКС провери оплакването за допуснати от съдебните състави отклонения от правилата за събиране и оценка на доказателствените материали. В жалбите се твърди, че са ценили негодни доказателства, които е следвало да бъдат изключени от съвкупността, поради тяхната опороченост още на досъдебното производство. Възразява се, че при изграждане на фактическата обстановка, първоинстанционният и въззивният съд не е следвало да ползват протоколите за разпит на свидетелите М. Г., В. В. и И. И., изготвени по реда на чл. 210 а от НПК / отм./, тъй като не отговаряли на изискванията на чл. 101 ал. 1 от НПК/отм./. Според защитата обстоятелството, че в тях са отразени часове на провеждането им от 10 ч. до 10,45 ч. за св. М. Г., от 10,30 ч. – 11,44 ч. за св. И. И. и от 11- 11,45 ч. за св. Вл. В. сочи, че свидетелите са били разпитвани по едно и също време пред съдия и това налагало изключването на протоколите за разпит от доказателствената съвкупност. Този довод е неоснователен и не държи сметка на следното : разпитите на изброените свидетели са проведени на 3.06.2003 г. при действието на отменения НПК. Съгласно чл. 223 от НПК/ отм./ разпита на свидетел пред съдия, следва да се извърши съобразно правилата за провеждане на съдебно следствие. Изискването за отразяване на точния час на започване и на завършване на следственото действие е само един от атрибутите на документа, но не е негова съществена част, отсъствието на която може да бъде причина за изключването му от материалите. Преценката за процесуалната му издържаност налага да се провери дали разпитите са проведени съобразно чл. 223 от НПК / отм./, по искане водещия разследването / в случая на следовател при ССлС/, дали това е станало в негово присъствие, дали са били разяснени правата и задълженията на свидетелите - в това число и тези по чл. 279 от НПК и чл. 290 от НК и дали са подписани от органът, пред който е извършено действието. Запознаването с приложените по делото процесуални документи сочи, че по образуваните частни дела № 207, № 208, № 209 пред ОС- Перник са проведени разпити на свидетелите и че от формална страна те отговарят напълно на изискванията на чл. 311 вр. чл. 129 ал. 1, и ал. 2 от НПК/ отм./. Застъпването на часове и минути при започване и завършване на разпитите на тримата свидетели /се дължи вероятно на техническа грешка или недоглеждане/, но то не води до дискредитиране на писменото доказателствено средство след като разпитите са проведени законосъобразно. Съдилищата са имали основание да ги ползват при изграждане на вътрешното си убеждение и за това, защото те са инкорпорирани в съответствие с изискванията на чл. 371, т. 1 от НПК. При осъществяване на аналитичната си дейност и при обсъждане на доказателствата съдебните състави не са се отклонили от правилата на формалната логика. Твърдението, че фактическите данни по делото са изведени след едностранчив анализ на част от доказателствата и след изключване на показанията на св. П. К., св. З. Е. и Н. С. е неоснователно. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е игнорирал показанията на посочената група свидетели, тъй като той внимателно ги е обсъдил и е изложил убедителни съображения защо не предоставят достоверна картина на инкриминираните събития. Съдът е проследил хронологията на събитията и е отделил място на събитията предшестващи убийството на Г. Г.. Съпоставил ги е с показанията на св. Ив. И., св. Вл. В., св. М. Г., с писмените доказателствени средства и със заключението на СМЕ на пострадалия и в съответствие с правилата на формалната логика е приел, че обяснението на първата група свидетели за причините за възникване на конфликта не издържа проверката за достоверност. Съдът е отделил внимание на събитията след нанасяне на удара на пострадалия Г., като е анализирал поведението на всяка от двете групи свидетели, след което с основание е заключил, че св. И., св. В. и св. М. Г. са действали като уплашени за живота си хора, хуквайки в различни страни, търсейки помощ за пострадалия и сигнализирайки МВР, докато действията на св. Е., св. С. и св. К. са били насочени към укриването след инцидента. Неоснователно се твърди, че въззивният съд е ценил писмени доказателствени средства, съставени в хода на досъдебното производство, без да съобрази, че те не съдържат информация относима към приетите от него фактически положения. /напр. за това, че групата на подсъдимия е била въоръжена с дървени прътове и нож/. Оспорва се относимостта на протокола за оглед на л. а. ВАЗ с ДК № РК № 7678 Н, тъй като според защитата в този автомобил не са намерени вещи, имащи отношение към съставомерното поведение на подсъдимия. Напротив внимателното запознаване със съдържанието на том 1 от досъдебното производство и писмени материали събрани в него сочи на това, че при комплектоването част от страниците не са прикачени по поредност.Съпоставянето на часовете на извършване на описаните в тях действия и различията в почерка на изготвилите ги лица, налага извода, че това са два отделни протокола единият касае огледа на МПС- ВАЗ /червен на цвят/ с ДК [рег.номер на МПС] и в него са били намерени нож с дължина 26 см. и 15 см. острие с черен калъф, дървени дръжки с метални обвивки в двата края на дървената дръжка, а при втория оглед на МПС с ДК№ [рег.номер на МПС] са иззети два броя дървени дръжки с дължина 70 см. и дебелина 4,5 см., в горния край 5,5 см. в долния край, втората дръжка с дължина 70 см. с дебелина в горния край 5 см и 6 см. в долния край. Не отговаря на действителността възражението в жалбата на подсъдимия, че от л. а. с ДК № 7678 Н са били иззети нож и биологични следи, тъй като страницата, в която е вписано изземването е грешно прикачена и не се отнася до това МПС и това е констатирано от съда. На следващо място, протоколът за оглед на МПС с ДК [рег.номер на МПС] е съставен на 31.05.2003 г. и е одобрен от съдия на 1.06.2003 г. в 8,10 ч. Следва да се посочи, че той представлява годно писмено доказателствено средство, тъй като за същността му следва да се съди не от титула на първата страница на протокола, а от извършените действия. В случая съдържанието на протокола установява изземване на вещи от МПС, поради което е била необходима санкцията на съдия в рамките на 24 часа, каквато е налице, поради което с основание процесуалния документ е служил за установяване на релевантните факти по делото. Изводите на съдилищата се основават на писмени доказателствени средства, съставени по предвидения от закона ред и на веществени доказателства, инкорпорирани чрез тях, съгласно изискванията на процесуалния закон. На следващо място, не е основателен довода за нарушение в правото на защита на подсъдимия, обосновано с отказа на съда да назначи повторна СМЕ относно механизма на причиняване на увреждането на пострадалия Г. Г.. ВКС не веднъж е имал повод да посочи, че неуважаването на направено доказателствено искане не е основание да се счете, че съдът е ограничил правата на страната, която го е направила, след като е такава необходимост не е имало и той е аргументирал становището си за това. В случая въззивният съдебен състав е провел съдебно следствие, в хода, на което е уважил доказателствените искания на защитата, като е допуснал до разпит св. Пл. К., св. Е. и св. Н. С. и е приобщил показанията на св. С. от ДП л.82-83 /т. 1/. В последното съдебно заседание защитата е направила искане за назначаването на повторна СМЕ, тъй като е възразила, че изготвената от в. л. М. е необоснована. Съдебният състав е отказал да уважи това искане като е посочил, че на поставените въпроси следва да бъде даден отговор по същество на делото. В решението въззивният съд е споделил становището на вещото лице М., че последователността на нанасяне на ударите по тялото и главата на пострадалия не може да бъде установена. Възприето е също така, че причината за смъртта на Г. е откритата черепно- мозъчна травма, разкъсно- контузна рана 5,5 см. в лявата теменна област на главата с подлежащо на нея хлътващо многолинейно и многофрагментно счупване на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Увреждането е причинено с един удар в лявата теменно област с направление отляво надясно и отгоре на долу, отговаря да е причинено с дървена дръжка с дължина 0,70 см. на 0,05 см., и механизма му съвпада с показанията на св. И. и св. В., /депозирани пред съдия/. В съдебния акт съдът е описал различна фактология относно механизма на деянието, а именно, че ударът е бил нанесен в тилната област на главата на жертвата, в нейния гръб. На пръв поглед би могло да се приеме,както твърди защитата, че е налице противоречие между приетите факти и изводите на вещото лице, чието заключение е кредитирано от съда, но то е привидно, тъй като правилността на направения краен извод не се променя, тъй като деянието е осъществено с един удар, нанесен със значителна сила от подс. И. в главата на жертвата с дървена дръжка /с размери от 70 см. на 0,05 см./, като всички останали увреждания описани в СМЕ са без пряко отношение към съставомерния резултат. По жалбата на гражданската ищца и частна обвинителка Р. Д. В жалбата са наведени два довода, с които е обосновано нарушение на процесуалните правила : първо, че въззивият съд не е събирал доказателства по искане на частното обвинение, а само по искане на защитата, и второ е отправен упрек към дейността на съда, че не е направил необходимото да насочи защитата да изчерпи на първа инстанция доказателствените си искания, с което се е стигнало до неразумна продължителност на водене на делото. При осъществяване на дейността си първата и въззивна инстанция не са допуснали нарушения, които да са довели до ограничаване правата на частната обвинителка. Обстоятелството, че въззивният съд е уважил направените доказателствени искания от защитата не сочи на предубеденост или заинтересованост от изхода на делото в полза на едната страна, а е дейност осъществена от съда в рамките на правомощията му, в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, налагащи осигуряването на пълно, обективно и всестранно разследване. На следващо място съдът не е имал задължение да указва на страните в кой момент какви доказателствени искания да направят, нито е следвало да отказва направени такива, само защото с допускането им би забавил срочното приключване на производството, което не може да бъде приоритет за съда пред разкриването на обективната истина. В жалбата на Р. Д. се претендира нарушение на материалния закон. Частната обвинителка и гражданска ищца твърди, че съдът не е квалифицирал правилно инкриминираната престъпна деятелност спрямо подс. И., както и спрямо други лица, които са взели участие в побоя, като са налице квалифициращи деянието обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 7, т. 11 от НК. В конкретния случай следва да се посочи, че съдилищата са обвързани от фактическите рамки на обвинението, с което е ангажирана наказателната отговорност на подс. И. и то за престъпление по чл. 115 от НК и не разполагат с правомощие да го изменят в по- тежко наказуемо престъпление, нито да се произнасят по вината на други лица. Прокурорът преценява кои лица да привлече към отговорност и за какво деяние, като в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, за него е предвидено правомощие в хипотезата на чл. 287, ал. 1 от НПК да измени обвинението в по тежко, като в конкретния случай той не се е възползвал от него, още повече, че обвинението по чл. 116 ал.1 т. 6 от НК спрямо подс. И. е било частично прекратено още в хода на досъдебното производство. Оплакване за явна несправедливост на наказанието от осем години лишаване от свобода е направено както от частната обвинителка с искане за увеличаването му, така и от защитата на подс. И. с искане за неговото намаляване. Според настоящия съдебен състав и двете искания са неоснователни, тъй като при определянето размера на наказанието САС е съобразил степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Отчетен е изминалия продължителен период от извършване на деянието до постановяване на въззивния акт, както и обстоятелството, че петгодишния изпитателен срок по определеното наказанието по нохд № 335/2004 г. от три години лишаване от свобода е изтекъл, още преди възобновяване на делото и подсъдимият не е извършил друго престъпление в срока му. Тези обстоятелства са дали основание за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и от двете съдебни инстанции. Въпреки това, САС правилно е отчел, че степента на обществена опасност на деянието остава висока, поради което е счел за проява на прекомерно снизхождение наложеното от ОС наказание от шест години лишаване от свобода , като го е увеличил с две години. Пред настоящия състав защитата и частната обвинителка не изложиха нови обстоятелства, които да не са били обсъдени или взети предвид от предходните инстанции при обсъждане на чл. 54 и чл. 36 от НК, поради което ВКС прецени, че няма основания да коригира атакувания съдебния акт. По уважения гражданския иск, предявен от Р. Д. на основание чл. 45 от ЗЗД Оплакването на подсъдимия в касационната жалба за настъпила абсолютна погасителна давност по отношение на вземането от Р. Д. за претърпени от нея неимуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД е основателно, поради което решението в тази част следва да се отмени и производството по отношение на гражданския иск да се прекрати, поради следното : Независимо от това, че за гражданската ищца са настъпили неимуществени вреди, свързани със загубата на сина й ина предявяването му е била изтекла петгодишната погасителна давност от извършване на деянието, респ. от откриване на дееца. Деянието е извършено на 30.05.2003 г. Подс. И. е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление от 3.06.2003 г. В хода на досъдебното производство Р. Д. не е била разпитвана, нито уведомена за правото да предяви граждански иск. Разследването е приключило със споразумение от 22.06.2004 г. по нохд № 335/2004 г., с което подс. И. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 119, вр. чл. 115 от НК. С оглед характера на производството, споразумението е влязло в сила веднага и не е подлежало на съдебен контрол. Р. Д. е узнала обстоятелството, че извършителят на деянието е открит в по- късен момент от датата на сключване на споразумението. За нея това е станало на 27.01.2005 г., когато е подала молба до Пернишкия Окръжен съд, с която е поискала да и бъдат издадени преписи от споразумението от 22.06.2004 г. между прокурор от ПОП и подс. И. по нохд № 335/2004 г. както и препис от постановлението, с което частично наказателното производство за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК е било прекратено. Още същия ден тя е получила исканите материали лично. / л. 13, т. 1 от нохд № 335/2004 г. поради което следва да се приеме, че от този момент започва да тече давностния срок за вземането и за вреди от непозволеното увреждане, тъй като именно тогава длъжникът / подс. И./ изпада в забава. След решението на ЕСПЧ срещу България по жалба на Д. и други, с решение от 11.11.2011 г. по к.д. № 1585/11 г. ВКС е отменил споразумението и е възобновил производството по нохд № 303/2013 г. Едва на 30.01.2014 г. при новото разглеждане на нохд № 303/13 г. Р. Д. е предявила гражданския иск срещу подс. И. в размер на 250 000 лв., който е приет за разглеждане от съда на 28.02.2014 г. В настоящия случай гражданският иск е предявен след изтичане на петгодишната погасителна давност, срок който е изтекъл на 28.01.2010 г. Няма как да се приеме, че към момента на предявяване на 30.01.2014 г. тя е разполагала с право на обезвреда за причинените и неимуществени вреди, като Д. е пропуснала да се възползвала от това право по исков път в гражданско производство. Независимо от това, че в решението на ЕСПЧ е констатирано нарушение на чл. 2 от ЕКПЧ, то не съществува правен път за обещетяването и на основание чл. 45 от ЗЗД при наличието на погасено право за вземане срещу извършителя на деликта. Ето защо при наличието на изрично направено възражение от подсъдимия и защитата му за това в хода на висящия наказателен процес, решението на САС в тази част следва да се отмени и производството по гражданския иск да се прекрати. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК ВКС – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 263 от 27.06.2018 г. по внохд № 78/18 г. по описа на САС в гражданско осъдителната част, като ОТМЕНЯ присъденото обещетение на Р. Д. в размер на 150 000 лв., в едно със законната лихва от датата на деянието и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по предявения граждански иск на основание чл. 45 от ЗЗД от Р. Д. срещу подс. Б. И. в размер на 250 000 лв., поради погасяването му по давност. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2. Р Е Ш Е Н И Е към решение № 113 от 12.06.2019 г. по н.д. № 426/19 г., Първо НО на ВКС гр. София, 25 септември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ : ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора от ВКП А. Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Г. н. д. № 426/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 414 ал.1 т. 1 от НПК. Образувано е по искане на адв. В. -повереник на частната обвинителка Р. С. Д. за „допускане на поправка на очевидна фактическа грешка“ в решение № 113 от 12.06.2019 г. на ВКС- първо НО, постановено по к.н.д № 426/19 г. В съдебно заседание пред ВКС повереникът поддържа искането. Защитникът на осъдения И. – адв. К. излага становище за неговата основателност. Осъденият И. не изразява становище. ВКС след като обсъди доводите на страните и след като съобрази изложеното в искането на адв. В., счете, че описаните неточности в съдебния акт следва да бъдат отстранени по реда на чл. 414 ал.1 т. 1 от НПК. По същество искането е основателно. С решение № 113 от 12 юни 2019 г. по к. д. № 426/19 г. настоящият съдебен състав е изменил решение № 263 от 27.06.2018 г. по внохд № 78/17 г. по описа на САС в неговата гражданска част, като е отменил присъденото на частната обвинителна обещетение на основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 150 000 лв., в едно със законната лихва, считано от датата на деянието и и е прекратил производството по предявения от Р. Д. срещу Б. П. И. граждански иск, поради погасяването му по давност. При изготвяне на решението, ВКС констатира, че е допуснал некоректно и непълно отразяване на имената на подсъдимия и на частната обвинителка. С оглед избягване на затруднения при изпълнение и обсъждане на решението, те следва да бъдат отстранени, както следва: - фамилното име на подсъдимия изписано на страница осем, ред осем следва да се чете И., вместо „И.“. В диспозитива на решението следва да се добави бащиното му име – Б. П. И. - личното име на частната обвинителка на страница осем / ред тридесети / и страница девет / ред седем/ следва да се чете Р., а не „Р.“. В диспозитива на решението следва да се добави бащиното име на частната обвинителка –Р. С. Д.. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 414, ал.1, т. 4 от НПК ВКС , първо наказателно отделение Р Е Ш И : Допуска тълкуване на решение № 113 от 12 юни 2019 г. по к.н.д. № 426/19 г. на ВКС- първо наказателно отделение, с което е изменено решение № 263 от 27.06.2018 г. по внохд № 78/17 г. по описа на САС, като на страници осем и девет личното име на частната обвинителка, вместо Р. следва да се чете Р., фамилното име на осъдения на страница осем следва да се чете И., вместо И. и диспозитива на решението следва да се чете с трите пълни имена на частната обвинителка Р. С. Д. и на осъдения Б. П. И.. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове : 1. 2.