Р Е Ш Е Н И Е № 365 гр. София, 23 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: К. Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1250 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитниците на подсъдимия П. И. Ч. срещу присъда №27 от 09.06.2014 г., постановена по ВНОХД №1154/2013 г., по описа на Софийски апелативен съд. С този съдебен акт е отменена присъда от 13.06.2013 г., постановена по НОХД №576/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.София, в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 НК, по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.9, във вр. с чл.130, ал.1 НК, както и в частта, с която са отхвърлени изцяло като неоснователни приетите за съвместно разглеждане граждански искове. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23.08.2008 г., в [населено място], на [улица] причинил на М. А. Д. лека телесна повреда, по начин и със средство, опасно за живота на мнозина, като на основание чл.131, ал.1, т.9 във вр. с чл.130, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на същата дата и място е направил опит умишлено да умъртви И. М. Д., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, като на основание чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шестнадесет години. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на същата дата и място е умишлено е умъртвил Я. С. М., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, като на основание чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години. С присъдата е изменен атакувания първоинстанционен съдебен акт, като на основание чл.25 НК, е определено едно общо най- тежко наказание по това производство и по НОХД №8337/2009 г. по описа на СРС в размер на седемнадесет години „лишаване от свобода“, като на основание чл.24 НК същото е увеличено на деветнадесет години „лишаване от свобода“. С присъдата е постановено на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимият Ч. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на И. М. Д., сумата от 70 000 лева, на В. Д. М. сумата от 100 000 лева, на С. Я. М. 80 000 лева на Р. Я. М. 80 000 лева, на А. Я. М. 80 000 лева и на С. С. Н. и Т. С. Н. (наследници на А. А. М.) сумата от 80 000 лева- неимуществени вреди, причинени в резултата на осъществените престъпления, като са отхвърлени предявените граждански искове за разликата до пълния им размер. С присъдата подсъдимият Ч. е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 14 175, 38 лева- разноски по водене на делото и сумата от 19 800 лева- държавна такса върху уважената част на гражданските искове. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, относима към престъплението по чл.339 НК. В касационната жалба се посочват всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е изяснил фактите по делото, като е анализирал принципно неясен и противоречив доказателствен материал. Твърди се, че неправилно са обсъдени доказателствените източници, като незаконосъобразно е преценено, че съществуват доказателства, установяващи авторството на Ч. Правят се оплаквания, че съдът е ценил доказателства, които не са събрани по указания в НПК ред, като тези оплаквания не са конкретизирани. Оспорва се и внесения обвинителен акт, като се поддържа, че в него има съществени непълноти, като не е посочен начина на придобиване на огнестрелното оръжие- предмет на престъплението по чл.339 НК. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При условията на алтернативност се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че подсъдимият Ч. е осъществил съставите на престъпленията по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 НК, по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.9, във вр. с чл.130, ал.1 НК, като не е отчел, че при всяко едно от инкриминираните деяния той е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 НК. Моли да бъде отчетено това, че дори да се приеме, че Ч. е автор на деянията, то той ги е осъществил след като е бил нападнат от пострадалите. В подкрепа на този извод се моли да бъдат отчетени действията на пострадалите и техни близки и това, че чрез тях на подсъдимия са причинени значителни увреждания и негово имущество е било унищожено. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и бъде постановена нова изцяло оправдателна присъда, с която и предявените срещу Ч. граждански искове да бъде отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба се сочи и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се поддържа, че наказанието е определено без да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, изминалия дълъг период, в който продължава наказателното производство, тежкото му здравословно състояние, претърпените в резултат на инцидента сериозни увреждания и обстоятелството, че той полага грижи за малолетните си деца. Оспорва се и приложението на разпоредбата на чл.24 НК, като се твърди, че неправилно е увеличено определеното общо наказание. Поддържа се, че така определеното наказание е явно несправедливо защото е несъразмерно тежко и се предлага атакуваната присъда да бъде изменена, като наказанието бъде редуцирано. В хода на касационното производство защитниците на подсъдимия Ч. възпроизвеждат оплакванията, отразени в касационната жалба, като оспорват и изводите на въззивния съд по отношение на анализа на събраните гласни доказателства. Твърдят, че неправилно не са кредитирани изцяло показанията на свидетелите М. и В. Ж., като незаконосъобразно тези доказателствени източници са изключени с аргумент, че свидетелите са били приятели на подсъдимия. Оспорват и изводите на съда, че от доказателствените материали е установено това, че именно подсъдимият е възпроизвел изстрелите, причинили съставомерните увреждания на пострадалите, като молят да бъде отчетено това, че липсват следи по огнестрелните оръжия, а съществуващите сочат на извод, че те са били използвани за нанасяне на побой на Ч. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Гражданските ищци и частни обвинители И. Д., М. Д., В. М., С. М., Р. М., Т. Ш. и А. М. молят жалбата на подсъдимия да не бъде уважавана. Поверениците на гражданските ищци молят касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивната присъда оставена в сила. Твърдят, че постановения съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен, като възприетото от съда кореспондира с всички доказателства по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че в хода на въззивното наказателно производство решаващият съд е допуснал нарушения на процесуални правила при оценката на събраните доказателствени източници и изясняването на важните за изхода на производството факти. Правилно съдът е кредитирал частично показанията на свидетелите М. Д., Ф. Д., И. Д., В. Ж. и М. Ж., като не е кредитирал показанията на свидетелите Д., по отношение на това къде се е развил конфликта между тях и подсъдимия- завършил с прострелването на М. Д., за това дали те са отправяли обидни думи към него и дали са носили нож (М. Д.) и брадва (И. Д.). Съдът вярно е приел, че в тази им част показанията на посочените свидетели се опровергават от показанията на свидетелите Ж., обясненията на подсъдимия и протокола за оглед на местопроизшествие, където са фиксирани следите от кръв, които са останали след прострелването на М. Д.. Правилно не са кредитирани показанията на свидетелите М. и В. Ж. по отношение на обстоятелството дали пострадалия М. Д. и синовете му са навлезли в двора на Ч. и дали подсъдимият е имал огнестрелно оръжие. В тази им част те се опровергават от показанията на свидетелите Д. и отново от протокола за оглед на местопроизшествие, в който са отразени следи от кръв, показващи точното място на тялото на пострадалия към момента на прострелването. Правилно не са били кредитирани в цялост и показанията на свидетелката Б., която твърди, че подсъдимият не е използвал огнестрелно оръжие по време на целия инцидент. Вярно съдът е приел, че в тази им част показанията й се опровергават от всички останали доказателствени източници, а и правилно е отчел обстоятелството, че тя е близка с Ч. и макар и непряко е заинтересована от изхода на делото. Правилно са изяснени и фактите по отношение на първото инкриминирано деяние, като вярно съдът е приел, че пострадалият М. Д. и двамата му сина- Ф. и И. Д. са носили в себе си нож, вила и брадва и непосредствено преди инцидента са се намирали не в двора си- съседен на този на Ч., а пред входната му врата. Неправилно съдът е приел, че след като са пристигнали там те не са отправяли обидни думи по отношение на Ч. По отношение на това обстоятелство съдът е отразил в мотивите си, от една страна, че не възприема показанията на Д., че са псували трето неприсъствало на мястото лице (А. Й. И.), а от друга приема, че е имало кавга, в която не било установено какви са точните разменени думи между подсъдимия и свидетелите. Касационната инстанция приема, че от показанията на всички свидетели (В. и М. Ж., а и самите Д., които не отричат да са псували) следва извод, че последните са отправили обидни думи към Ч. и на практика това е поставило началото на инцидента. Този факт кореспондира и с обстоятелството, че между подсъдимия и свидетелите е съществувал предходен конфликт, както и с това, че те са носили в себе си предмети, които могат да бъдат употребени като оръжия при евентуален физически конфликт с Ч. Правилно въззивният съд е изяснил времето, мястото, начина на причиняване на увреждането на пострадалия И. Д., като вярно е кредитирал частично съществуващите противоречиви доказателствени източници по тези въпроси. Законосъобразно въззивният съд е приел, че този пострадал е получил инкриминираното нараняване след като е прескочил оградата, разделяща двора на Д. и Ч. В тази им част правилно не са кредитирани изцяло показанията на свидетеля И. Д. (твърдял, че е бил прострелян докато се е намирал на оградата на двора), които се опровергават от тези на брат му Ф. Д., (които категорично твърди, че И. е получил нараняването след като вече е навлязъл в двора на Ч.). По отношение на това кой е възпроизвел изстрела, с който е прострелян И. Д. правилно не са били ценени показанията на свидетелката Й. Б., която поддържа, че подсъдимият не е възпроизвеждал изстрели. В тази им част показанията й се опровергават от всички останали доказателствени материали. Законосъобразно въззивният съд е изяснил и обстоятелствата, свързани с мястото и начина на прострелване на Я. М. и това, че именно подсъдимият е осъществил това инкриминирано деяние. Правилно съдът е приел, че мястото на прострелването е в къщата на Ч., където пострадалият се е намирал, към момента на получаване на увреждането. Вярно съдът е приел, че към този момент той е бил сам и е носил в себе си вила или лопата. Правилно съдът е преценил, че тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Я. и Р. М., И. М. и З. А., като законосъобразно те не са били кредитирани изцяло, а частично, предвид съществуващите съществени противоречия между тях. Правилно съдът е приел, че от показанията на свидетелите М. и М. се установява авторството на Ч., а от тези на А. обстоятелството, че пострадалият е носил в себе си посочения по- горе предмет. Въпросите, свързани с начина на прострелване, използваното оръжие, причинените увреждания и положението на тялото на подсъдимия и пострадалия М. към момента на изстрела са изяснени безпротиворечиво от приложените по делото доказателствени средства, в това число и заключенията на приетите съдебно- медицински експертизи. Касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е изяснила или неправилно е приела за установени, важни за изхода на делото факти, като по този начин се е поставила в невъзможност да даде вярна квалификация на инкриминираните деяния- предмет на производството. Правилно решаващият съд е преценил, че по отношение на подсъдимия е осъществено нападение, което е довело до унищожаване на имущество и нанасяне на физически увреждания на Ч., като неправилно е преценил, че то е започнало и се е развило едва след довършване на третото инкриминирано деяние- прострелването на Я. М.. От всички доказателствени материали може да бъде направен извод, че конфликт, в който е участвал подсъдимият е възникнал много преди този момент, като страни по него са били Ч. и пострадалите лица, както и техни роднини и съседи. Няма спор, че подсъдимият е бил в конфликт с Д. преди процесните събития, като са съществували множество причини за това. От показанията на свидетелите М. и В. Ж., Б., М., И. и Ф. Д. се установява, че Ч. е имал спорове с фамилията на последните, като им е отправял забрани да пазаруват в магазина му и да общуват с тяхна роднина, която работила за него, а от своя страна те смятали, че той прави опит да командва в квартала, където заедно живеели. Именно обтегнатите отношения между пострадалите и подсъдимия са били причината Д. да се отправят към дома на Ч. и да започнат да отправят обидни думи към него. Въззивният съд е допуснал неточност при изясняване на обстоятелството кой е инициирал непосредствения конфликт, започнал като словесен, ескалирал във физически и довел до прострелването на М. Д. и как той се е развил впоследствие. При изясняване на това обстоятелство, което без съмнение е релевантно за изхода на производството, е трябвало да бъде отчетено това, че Д. са били употребили алкохол, насочили са се към дома на подсъдимия с намерение да изясняват отношенията си, отправили са обидни думи към него и не на последно място са носили предмети, с които биха могли ефективно да го увредят. Въззивният съд е игнорирал тези обстоятелства, като е приел, че Д. не са осъществили действия, застрашаващи подсъдимия и единствено и само са се карали с него. Решаващият съд е допуснал и друга неточност, като не е отчел съществуваща връзка между всяко едно от инкриминираните деяния и конкретно прострелванията на М. Д., И. Д. и Я. М.. При внимателен преглед на материалите по делото се установява, че те са осъществени непосредствено едно след друго, в сравнително кратък времеви отрязък, като действията и на подсъдимия и на пострадалите са обусловени от случилото се преди това. Касационният съд приема, че от всички свидетелски показания в това число тези на свидетелите Д. и М. се установява, че навлизането на И. Д. в двора на подсъдимия е било предприето с цел да му се търпи обяснение за осъщественото преди това прострелване на М. Д., а от своя страна Я. М. е влязъл в дома на Ч. след като той е разбрал за прострелването на Д.. На практика след началото на конфликта между Д. и подсъдимия има едно непрестанно негово ексалиране, което е съпътствано с осъществяване на трите инкриминирани деяния от Ч., увреждането на собствеността му и на него самия. Конфликтът е приключил с извеждането на подсъдимия от полицейските служители и откарването му със служебен автомобил извън дома му. Въззивната инстанция е допуснала съществена неточност, като не е отчела взаимната връзка между трите инцидента и по този начин е пропуснала изясняването на факт, който е от съществено значение за правилното решаване на делото. Не е изяснено в достатъчна степен и обстоятелството кога пред дома на подсъдимия са се събрали множество хора, които са започнали да увреждат него и имуществото му. В мотивите на въззивния съдебен акт съдът е приел, че това се е случило едва след приключване на третото по време инкриминирано деяние- прострелването на Я. М., но в гласните доказателствени източници се съдържа друга информация. Струпването на съседи пред двора на Ч. е започнало след произвеждане на първите изстрели, увредили пострадалия М. Д., като от показанията на присъствалите свидетели се установява, че именно шума от изстрели и кавгата между подсъдимия и Д. е била причината към дома да започнат да прииждат хора. Такава информация се съдържа в показанията на свидетелите М. Д., В. М., В. Ж., З. А. и др. Важно обстоятелство е и това, че от показанията на свидетелите В. и М. Ж. се установява, че струпалите се пред къщата лица са започнали да се държат агресивно непосредствено след увреждането на М. Д., а не след прострелването на Я. М.. Касационният съд приема, че допуснатите неточности по отношение на релевантни факти и неправилната оценка на поведението на част от лицата, участвали в конфликта, както и неустановяването на важното обстоятелство кога се е събрало множеството хора, които са са предприели активни действия срещу Ч. и имуществото му представляват съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и са основание за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Тези обстоятелства могат да бъдат изяснени от въззивната инстанция, (която е последна по фактите), тъй като същите са от съществено значение за правната квалификация на осъществените от подсъдимия действия и правилното решаване на делото. По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон: Независимо от това, че атакуваният съдебен акт трябва да бъде отменен на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК касационният съд намира за необходимо да посочи и някои неточности във въззивната присъда, относими към правилното приложение на материалния закон. Практиката на касационният съд е категорична и константна по въпроса за това, че при обсъждане на възможността за приложение на разпоредбата на чл.12, ал.1 НК следва да се отчита това, че нападнатото лице има възможност да осъществи активни действия по защита, в това число и да увреди нападателя (или нападателите) не само при осъществяващо се нападение, но и в случаите когато то не е започнало, но съществува реална и непосредствена опасност от увреждане на лични, държавни или обществени интереси. В този смисъл са ППВС №12/1973 г., решение по НД35/75, ІІ НО, решение по НД570/92, І НО, решение по НД161/85, І НО и т.н. Съществуването на обсъжданата реална и непосредствена опасност, даваща възможност за преценка приложимостта на института на неизбежната отбрана, следва да бъде правена въз основа на изяснени по делото факти и конкретно съществуващ конфликт между нападателя (нападателите) и отбраняващия се, установените намерения на нападателите, тяхната обезпеченост да ги осъществят и всички други обстоятелства, даващи възможност да се прави преценка дали е налице противоправно засягане или застрашаване на обществени отношения или липсва такова. В конкретното производство решаващият съд трябва да даде отговор на въпросите дали приема съществуването на противоправно нападение, осъществено от лица, участващи в конфликта и ако приеме, че такова е осъществено, в кой момент то е представлявало реална и непосредствена заплаха и кога същото е реализирано. В зависимост от отговорите на тези поставени въпроси съдът следва и да обсъди евентуалното приложение на разпоредбата н чл.12 НК и ако отхвърли приложимостта й да посочи конкретни мотиви за това. Отговорът на тези въпроси има съществено значение за изхода на делото, доколкото приложението на института на „неизбежна отбрана“ стои и в основата на тезата на защитата. В случай, че неправилно бъде решен въпроса за осъществяването на нападение по отношение на защитаващото се лице или погрешно бъде определен момента на съществуване на реалната, непосредствена опасност или момента на началото му, съдът би допуснал неправилно приложение на материалния закон, което представлява самостоятелно основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. При констатираните неточности на въззивния съдебен акт и необходимостта той да бъде отменен, а делото разгледано повторно от друг състав на въззивната инстанция е безпредметно да се излагат мотиви по отношение на оплакванията, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК или уважения размер на приетите за съвместно разглеждане граждански искове. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуални правила във връзка с анализа на доказателствената съвкупност и изясняване на релевантните за изхода на делото факти, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №27 от 09.06.2014 г., постановена по ВНОХД №1154/2013 г., по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.