Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото * поемно лице * претърсване и изземване


Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. София, 16 май 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА
МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Невена Пелова и
с участието на прокурора Галина Стоянова от ВКП,
като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 169/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Касационното производство е образувано по жалба на Д. К. М. и по жалба на защитника му- адв. Б. срещу решение № 260000 от 4.01.2021 г. по внохд № 211/20 г. на Апелативен съд – Варна.
В жалбата на подс. М. се съдържат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наказанието. Първото касационно основание е обосновано с доводи за повърхностен и тенденциозен доказателствен анализ и за безкритично възприемане на обвинителната теза. Сочи че е бил лишен от провеждането на справедлив процес, тъй като съдебните състави не са спазили изискванията на закона за провеждане на обективно и пълно разследване по делото, по което са останали неизяснени множество въпроси. Водещото възражение касае липсата на доказателствена обезпеченост на обвинителната теза. Претендира се нарушения в дейността по събиране и проверка на доказателствените материали, още на фазата на досъдебното производство, останали незабелязани от съдебните състави, които вместо да ги изключат от съвкупността са ги ползвали за постановяване на осъдителната присъда.
Такива са:
- проведеният втори допълнителен оглед на местопрестъплението, при който не е описана намерената чужда дреха,
-липсата на заверено копие от прошнурован журнал на пътните полицаи Л. и Я.
-заличаването на свидетелите К., Н. и П. без ясни мотиви за това.
-протокола за претърсване от дома на св. И. съставен за проведеното процесуално действие с участието в него на поемни лица - съпругата и кмета на [населено място], които са работодатели на св. И., Х. и С. и на Г. Д. -служител в системата на МВР и познат на св. С. К.,
Неизяснени са останала следните въпроси :
-защо св. К. е сигнализирал за кражбата от вилата му толкова късно, има ли това връзка със срещата му със служител от отдел „Тежки престъпления“ и какво се е случило за времето от 11- 17 юни,
-къде точно са били съхранявани парите на пострадалата и защо не са били описани в протокола след като са били налични
- кой е служителят намерил дрехата и скрито ли е основно веществено доказателство, което би могло да се свърже с истинския извършител и това ли е причината да не е било изследвано,
-защо не е извършено разпознаване със св. К. след задържането на подсъдимия и не е проведен следствен експеримент,
-в разпита си св. К. е посочил две лица – М. и негов работник , защо тези лица не са установени и разпитани и не е направено разпознаване с тях,
-защо след като на 21 юни е открит автомобила, за който св. И. твърди, че е возил на автостоп подс. М., разследващите не са извършили оглед на МПС, при който са могли да се открият доказателства, свързани с извършителя на грабежа.
В жалбата на адв. Н. Б. са направени искания за отмяна на въззивното решение и за постановяване на ново, с което подс. М. да бъде оправдан, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав при АС-Варна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и след неправилна оценка на събраните по делото доказателства, при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в липсата на мотиви. Изброените дефекти на съдебния акт са довели до ограничаване на процесуалните права на подс. М.. При новото разглеждане на делото , след изключване на показанията на полицейски служители, проблемите са останали неразрешени. Съдът не е спазил изискването събраните доказателства да представляват единна и непрекъсната верига, от която да се направи единствено възможния извод за виновност, като се изключат други възможни предположения. Косвените доказателства, на които се е позовал АС не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда при спазване на изискванията на чл. 303 от НПК. Освен това съдът е бил длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо от това дали ги счита за основателни или не. Такива са :
-защо съществува разлика в начинът, по отношение на облеклото на лицето, което св. И. е качил в автомобила си с дрехите, с които подс. М. е бил задържан,
- в обвинителния акт е посочено, че св. И. е взел на стоп подсъдимия на 18.06.2006 г. , като от доказателствата се установява, че това се е случило на 19 юни, както е приел съда,
- кои са доказателствата, които установяват авторството на извършената кражба на газовия револвер от вилата на св. С. К., като при огледа не са иззети дактилоскопни следи, които сочат на присъствие на подсъдимия във вилата,
- защо при изземването на револвера от св. И., въпреки индивидуализацията му в протокола, не е отразено зацапването от кръв, което поражда съмнения дали кръвта по дръжката е била налице при неговото предаване,
-показанията на св. К. К. не съдържат конкретни данни, обосноваващи единствено възможния извод, че лицето, което той е наблюдавал върху покрива на дома на жертвата е именно подс. М. и др.
На следващо място се твърди, че въззивното решение, въпреки обема си, страда от липсата на мотиви и от него не става ясно по какъв начин съдът е достигнал до еднозначния извод , че подс. М. е извършителят на двете престъпления. Възражения се правят и срещу наказанието, което с оглед изминалия период от време е счетено за несправедливо.
Пред ВКС, подсъдимият поддържа жалбата и изразява съмнения относно начина на събиране на доказателствените материали, още на досъдебното производство, както и на направените въз основа на тях изводи сочещи на съпричастност с извършените две престъпления, а именно:
-иззетите от дома на пострадалата мирисови и дактилоскопни следи не установяват присъствието му на местопрестъплението , като не е даден отговор чии са те
-в показанията си св. Т. твърди, че при втория оглед е иззета дреха която обаче не фигурира като веществено доказателство в протокола за изземване
-не се установява от доказателствата, че иззетия револвер от св. И. е именно този , за който св. К. твърди, че му е отнет при кражбата , като не е обърнато внимание на съществуващите противоречия в показанията му по този въпрос
-съмнения в тази насока създават показанията на св. Ю. Х., че когато отворила сака в него имало два пистолета
-не е отговорено по какъв начин „ се е появил св. И. по делото“
-съдебните състави не са обсъдили противоречията в доказателствените материали и са игнорирали тези , които го оневиняват, като по този начин не са изпълнили указанията на ВКС дадени в решението му за възобновяване.
В съдебно заседание пред ВКС, адв. Б. поддържа касационната жалба с всички искания и доводи за наличието на трите касационни основания.
Повереникът на частните обвинители пледира за оставяне на решението в сила, тъй като то е плод на педантичен и правилен анализ на събраните по делото доказателства. Направените възражения в жалбата на подсъдимия счита за неоснователни, като излага своите съображения за това. Твърди, че на подс. М. е дадена възможност да изрази позиция и той е направил това като е дал обяснения по обвинението, които са били проверени по надлежния ред от съда.
Представителят на ВКП счита, че решението на въззивния съд не страда от пороци и с него са били изпълнени указанията дадени в решението на ВКС за изключване от доказателствената съвкупност на показанията на двамата полицейски служители, снели обяснения от подс. М. под формата на полицейска беседа. С това са изпълнени и част от препоръките дадени с решението на ЕСПЧ от 8.03.2018 г. Не са нарушени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и в рамките на приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилно. Отмереното наказание е справедливо и в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК.
ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания съдебен акт, съгласно правомощията си и в пределите на поискания от жалбоподателите касационен контрол, намери следното :
Жалбите на подс. М. и на адв. Б. са частично основателни.
С присъда № 13 от 11.02.2008 г. по нохд № 770/2007 г. ОС- Варна признал подс. Д. К. М. за виновен в това, че през периода 11.06.2006 г. до 17.06.2006 г., в местност „име“ находяща се в в землището на [населено място], в условията на опасен рецидив чрез- разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи, измежду които и газов пистолет „марка“ /модел/, всички на обща стойност 291,30 лв. от владението на С. К. М. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода, при строг режим.
На 18.06.2006 г. в [населено място], на [улица]в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 880,40 лв. от владението на В. К. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на В. П., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание доживотен затвор при първоначално усилено строг режим.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил най -тежкото измежду определените наказания, а именно доживотен затвор при първоначално усилено строг режим. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията на подс. М. по нохд № 4254/2006 г. и по нохд № 543/2006 г. с наказанието по нохд № 770/2007 г. и е определил „доживотен затвор“.
Окръжният съд-Варна осъдил подс. М. да заплати на частните обвинителки и граждански ищци сумата от по 30 000 лв. за всяка една от тях, представляваща обещетение за преживените от тях неимуществени вреди в резултата от деянието, както и 880,40 лв. имуществени вреди или по 440, 20 лв. на всяко от тях , считано от датата на деянието, както и от по 150 лв. за всяко от тях представляваща адвокатско възнаграждение на повереника им и направените по делото разноски.
Съдът се е произнесъл по въпроса с веществените доказателства- газов пистолет и брадва.
С решение №103/от 30.05. 2008 г. постановено по внохд№ 92/08 г. Варненският Апелативен съд потвърдил присъдата на първата инстанция изцяло.
С решение № 406 от 13.11.2008 г. по н. д. №424/2008 г. ВКС, 3 –то НО оставил в сила въззивното решение.
По жалба № 34779/09 г. депозирана от осъдения М. в ЕСПЧ е образувано дело, по което с решение от 8.03.2018 г., /влязло в сила на 8.06.2018 г. / Съдът признал, че при провеждане на наказателния процес срещу М., по който е бил осъден на доживотен затвор с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 770/2007 г. на ОС-Варна, България е допуснала нарушение на чл. 6,1 и 3, б.с от ЕКЗПЧ.
Осъденият направил искане по реда на чл. 420, ал. 2 вр. чл. 422, ал.1, т. 4 от НПК пред ВКС за възобновяване на нохд № 770/2007 г. С решение № 21 от 6.07.2020 г., възобновил внохд № 92/2008 г. по описа на Варненския Апелативен съд, отменил постановеното по него решение №103/30.05.2008 г. и върнал делото на Апелативен съд- Варна за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.



Внимателното запознаване с материалите по делото позволява извод, че част от оплакванията, с които е аргументирано касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК не са лишени от основание. Те са свързани с неизпълнение на задължението на въззивния съд да отговори на възраженията на страните, с непълно изясняване на обстоятелствата по делото, с незадоволителното качество на въззивния акт и извършената аналитичната дейност на въззивния съд. Обобщаващото становище на ВКС е, че дейността на контролираната съдебна инстанция е дистанцирана от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, и това налага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда.
Жалбите на подс. М. и служебния защитник, с които е защитено оплакването за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК съдържат сходни доводи, което позволява тяхното едновременно разглеждане от касационния съд. Те касаят :
1. Нарушения в дейността на съда при събиране и оценката на доказателствения материал
2. съществени процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното производство
3. ограничаване на правото на защита и правото на справедлив процес.

По доводите за нарушения в дейността на съда по събиране и оценка на доказателствените материали.
В съдебната практика никога не е имало спор за възможността осъдителната присъда да почива на косвени доказателства, при спазване на изискването те да представляват единна и непрекъсната верига, от която да може да се направи единствено възможния извод за виновност на подсъдимия, като се изключат всички други възможни версии. При това положение обаче, съдът следва да изчерпи всички доказателствени способи и средства за установяване на обективната истина по делото и едва тогава да се ангажира със становище по правния спор. В своя акт съдът следва да обсъди всички лансирани от страните хипотези и след като отхвърли аргументирано тези, които не се подкрепят от доказателствения материал, да посочи версията, която според него най -пълно отразява обективната истина по делото. В конкретния случай, въззивният съд не е изпълнил до край тези свои задължения, въпреки положените усилия, което лишава постановения от него съдебен акт от изчерпателност и от аналитичност, отдалечаваща го от стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК.
В изпълнение на указанията дадени от ВКС в решението му по к. д. №962/19 г. на 2-ро НО, апелативният съд е изключил от доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители, св. К. и св. В., провели оперативна беседа с подс. М.. Това е налагало съдът да фокусира вниманието си към доказателствата, установяващи връзката на подсъдимия с извършената кражба във вилата на св. К. и начина, по който във владение на св. И. са попаднали сака и вещите, измежду които газовия револвер с ДНК на жертвата.
В протокола за претърсване и изземване от 21.06.2006 г./т. 1, л. 59-61/ от къща в [населено място], [улица], собственост на С. Х. И. са индивидуализирани в двадесет и един пункта, предадените от св. И. вещи, като с ръкописен текст е направено следното изявление : „С. бе оставен моята кола в понеделник от М.“.
Съдебният състав не е пропуснал да коментира установеното по делото обстоятелство, че подсъдимият е поискал връщане на иззети веществени доказателства при задържането му в [населено място] дол и тези, които св. И. е предал и от този факт е направил извод, че подсъдимият е признал връзката си със сака и неговото съдържание. В действителност прокуратурата е върнала срещу разписка находяща се в т. 1, л. 13 част от вещите му на майката, като по делото са останали вещи, които са били част от съдържанието на сака, предаден от св. И. с протокол /л. 65- 69, т. 1 /, за които няма произнасяне и които не фигурират в разписката за връщане. Това са : №18 „зелено гребенче“, №19 „бръснарски принадлежност-3 броя самобръсначки , бръснарска четка, огледалце“ и №21 „пластмасова кутийка с надпис върху нея Н. 15 гр., цена 2,80 лв., №15 11 броя полусекретни ключове, №16 „23 броя секретни ключове“, № 17 „парче магнит с неправилна форма“.
Този факт е от значение по делото, защото според обвинението, сигнално газовия револвер, който се е намирал в сака с дрехи, предадени от св. И. е материалната връзка с извършителя на двете престъпления по чл. 196 от НК и чл. 199 от НК и въз основа на това за правени изводи за авторството на деянията в лицето на подс. М.. Следвайки тази логиката, съдът е следвало да прецени, че наред с оръжието, съществуват и други вещи /намиращи се в сака/, които имат характер на веществени доказателства, поради идентичното им приобщаване към материалите по делото, по които евентуалният извършител на престъпленията би могъл да остави биологични следи. Това е налагало тяхното детайлно изследване и съпоставката им с ДНК-то на подс. М.. За това съдът следва да допълни доказателствената маса, чрез оглед на веществените доказателства : №18 „зелено гребенче“, №19 „бръснарски принадлежност-3 броя самобръсначки ,бръснарска четка, огледалце“ и №21 „пластмасова кутийка с надпис върху нея „надпис“ 15 гр., цена 2,80 лв.“№15 „ 11 броя полусекретни ключове“№16 „23 броя секретни ключове“№ 17 „парче магнит с неправилна форма“, след което да назначи СМЕ на ВД с оглед наличието на биологични следи. Ако се установи тяхното наличие, следва да назначи ДНК експертиза която да изследва съвпадението с ДНК-то на подс. М..
2.В обясненията подс. М. твърди, че във вилата на св. К. е държал сак със свои дрехи, което налага тяхната проверка чрез провеждането на допълнителен разпит на св. К. по този въпрос, както и изясняване на въпроса дали те са били отнети при кражбата от 11-17 юни 2006 г.
3. Първоинстанционният съд неоснователно е отказал да приобщи към материалите по делото по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показанията на св.И. от 21.06.2006 г./ л. 96, т. 1/, в които той е съобщил, че малкото име на лицето, което взел на автостоп до [населено място] пазар било „М.“. Въззивният съд е бил длъжен да констатира неоснователния отказ, тъй като в закона не е налице забрана за прочитане на показания на свидетел, дадени пред орган от ДП по този ред и да го отстрани чрез призоваване на св. И. от въззивния съд и провеждане на неговия непосредствен разпит, в хода, на който да бъде изпълнена процедурата по чл. 281, ал. 4 от НПК. Единственото ограничение, което е предвидено в чл. 281, ал. 8 от НПК е свързано с невъзможността осъдителна присъда да се основава само на показания прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК.
4.Въззивният съд е пропуснал да констатира противоречие в показанията на св. Ю. С. от ДП и от съдебното следствие по отношение на обстоятелството, колко на брой пистолета е видяла в сака- един или два, като на ДП / т. 1,л. 94 /тя е заявила, че в сака имало един пистолет и освен него имало „още един пистолет, черен на цвят, но него оставила в чантата “, а пред съда е заявила, че е видяла един пистолет. Въззивният съд е следвало да отстрани това противоречие, /поради възражението на подсъдимия/, като допусне свидетелката до повторен разпит и приобщи показанията й от ДП, депозирани на 21.06.2006 г.
5. Критиката на подсъдимия, че съдът без ясни мотиви е заличил като свидетел С. Н., която е продавачка в магазина за хранителни стоки зад блок 42, на [улица]и която е разпитана в хода на ДП /т.1, л. 92/ е основателна. В показанията си тя съобщава информация относно познанството и с подс. Д. М. и уточнява, че за него се отнася забраната на баща му да не му дава цигари, защото семейството му трябва да ги плаща. Съдът следва да поправи този пропуск и да издири лицето, да проведе разпит и евентуално да приобщи показанията от ДП по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК.
6. Това се налага, тъй като за същото обстоятелството се отнасят показанията на св. К. К., който съобщава, че наблюдаваното от него лице върху плочата на покрива на жертвата, минути преди убийството е познато именно на св. С. Н., /която е продавач в магазина за хранителни стоки зад блок 42, на [улица]/ и от нея знае за забраната да не дава цигари на същото лице,тъй като не ги плаща. От кого произтича забраната - дали от бащата на подсъдимия М. или от трето лице- наречено „М.“, работещ на гробищата, също подлежи на изясняване.
7. В хода на съдебното следствие е останало неустановено от кого е получена информацията, че в дома на св. И. се намира пистолет, с който са нанасяни удари по главата на жертвата в нейния дом. В показанията си св. Х. С. –баща на св. И., твърди, че след като разглобил намерения в сака револвер на следващия ден /20 юни/, решил да отиде в районното управление при своя познат М. Т. за да му го предаде и че след като не го намерил, се върнал в къщи. Съдът е следвало да изясни подал ли е св. С. сигнал в районното управление, респективно съобщил ли е на някого информация по този въпрос. Материалите по делото не позволяват да се проследи начинът, по който информацията, че оръжието, с което е извършено престъплението, разследвано по ДП № 304/2006 г. по описа на 4 РПУ- Варна, се намира в дома на св. И., е достигнала до полицейските служители. Апелативната инстанция следва да изясни този въпрос и да проведе допълнителен разпит на св. Х. С. за изясняване на тези обстоятелства.
Изложеното до тук утвърждава извода, че дейността на контролираната съдебна инстанция е дистанцирана от изискванията за всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото и едновременно с това индикира на липсата на процесуална активност за проверка на наличните доказателства по делото, установяващи, връзката на подсъдимия с предадения от св. И. сак и намиращите се в него вещи. Тази констатация предполага частична основателност на жалбите на подсъдимия и на неговия защитник и на искането им за отмяна на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними при новото разглеждане на делото.

Останалата част от оплаквания, с които е релевирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК не намират опора в материалите по делото, поради следното :
Доводите в жалбата срещу дейността на съда, макар формулирани като отклонения в процесуалните правила и тези, регламентиращи правото на справедлив процес, в своята преобладаваща част касаят обосноваността на съдебния акт и липсата на доказателства за приетите факти. Те не подлежат на обсъждане от касационната инстанция, поради естеството на осъществяваната от нея проверка, като инстанция, която се произнася по правото, а не по фактите.
Друга част от възраженията, касаят фактически въпроси като например: на кого принадлежат дактилоскопните следи в жилището на пострадалата П., чия е „дрехата“, иззета от дома на жертвата при втория оглед, как се установява, че св. К. е собственик на револвера, с какви дрехи е било облечено лицето, което св. И. взел на автостоп, съвпадат ли дрехите му с дрехите, с които подс. М. е бил задържан, два дни по- късно, защо при предаване на оръжието липсва констатация за зацапване с кръв по дръжката и др. и те са получили задоволителни отговори в съдебния акт. Обстоятелството, че те не удволетворяват подсъдимия, не индикира на нарушение на процесуалните правила по см. на чл. 348,ал.3, т.2 от НПК-„липса на мотиви“ и не е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. Това е така, защото посочените въпроси не са останали неизяснени от съда, който в решението си е взел становище по тях, основаващо се на обективен прочит на наличните доказателства по делото.
Първо- иззетите при огледа на местопрестъплението от 18.06.2006 г. дактилоскопни следи от дома на жертвата, описани в протокола, са подложени на внимателно изследване от назначената дактилоскопна експертиза, която е установила, че те са оставени от убитата и от двете и дъщери.
Второ-при допълнителния оглед на 19 юни не е описано изземването на чужда дреха, а на част от чаршаф, с оставени върху него пръски от кафява материя, намерен в съседна стая на тази, в която е лежала убитата. Този факт по никакъв начин не компрометира извършеното процесуално действие, а в показанията си св. Т. е внесла яснота по този въпрос, който не дава повод за компрометиране годността на съставеното писмено доказателствено средство.
Трето-неоснователно се твърди, че наличието на противоречия в показанията на св. Х. и св. К. по отношение на състоянието на газовия револвер / дали той е добре поддържан или е бил ръждясал/ налагат извода, че оръжията са били две на брой или, че не е установена идентичността на предадения револвер с този изследван от балестичните експертизи.
Четвърто -не е допуснато нарушение на процесуалния закон при извършване на претърсването в дома на св. И., в [населено място], на [улица]на 21.06.2006 г. Участието на съпругата на кмета на селото - Г. Д. и на Г. Д., който работил в системата на МВР и познавал св. К., като поемни лица не компрометира описаното в протокола действие, тъй като доказателствата не установяват тяхната заинтересованост, нито поставят под съмнение добросъвестността им. Освен това в процесуалния документ /находящ се в т. 1, л. 59-л. 60/ е отразено, че св. И. предава доброволно сак и намиращите се в него вещи, което сочи, че до претърсване в къщата изобщо не се е стигнало. За валидността на описаното в протокола действие е без значение, как е озаглавен документа, чрез който са били инкорпорирани веществените доказателства по делото, значение има начинът, по който то е извършено - в случая, като акт на доброволно предаване. Именно поради отразеното в него, може да се приеме, че присъствието на поемните лица е било само цел да гарантира законосъобразното провеждане на действието, при което не са били засегнати личните права на св. И. и за това възраженията срещу самоличността на поемните лица се явява без правно значение за процесуалната издържаност на документа и за надлежното инкорпориране на веществените доказателства по делото.
На последно място, оплакването, че подс. М. е лишен от ефективно упражняване на правото на защита не се споделя от ВКС като основателно. Прегледът на съдопроизводствените действия, извършени от съдебните състави по нохд № 770/07 г. и по внохд № 211/20 г., установява обратното. Подс. М. е дал обяснение по двете обвинения пред ОС-Варна по нохд № 770/07 г., /на л.115 - л.119/. Съдът е извършил проверка за тяхната достоверност и е допуснал до разпит Д. Я., Д. Л., С. М., Р. М., Д. Д.. Изискал е писмени доказателства относно местоработата на подсъдимия в БМФ, от където е получил отговор изх. № 51 1922 от 16.10.07 г., съгласно който подс. М. не е работил в БМФ. Провел е допълнителен разпит на св. К., възложил установяване на Д. П..
Пред въззивния съд подсъдимият е направил искания за събиране на доказателства, като значителна част от тях са уважени, чрез допускане до разпит на подсъдимия, изискване на нови писмени документи, назначаване на СПЕ, Физикохимическа, фрактодиагностична експертиза и СМЕ на подс. М.. Установени и разпитани са полицейските служители, участвали в задържането на подс. М. в [населено място] на 21.06.2006 г. /л. 131/, допуснат е повторен разпит на св. К. К., св. П. Х., св. С. Н. и св. Й. К.. По направени искания за отвод апелативната инстанция се е произнесла своевременно и аргументирано с определение от 19.10.2020 г. /л. 124/ и в открити съдебно заседание на 14.06.2021 г./ л. 188, т. 2/, поради което дейността на съдебните състави по ръководство и решаване на делото не сочи на нарушения свързани с ограничаване правото на защита на подс. М..
В заключение ВКС, прие, че липсата на ефективност в работата на органите на досъдебното производство и на проявено усърдие, трудно биха могли да се преодолеят, като се има предвид, че част от веществените доказателства са върнати от прокурора в отклонение на закона и правната логиката и че някой действия, с оглед отминалото време, практически не биха могли да се осъществят. Независимо от допуснатите още на досъдебната фаза на процеса пропуски, съдът дължи на страните пълно и обективно изследване на всички правно значими обстоятелства по делото, в съответствие с изискванията на чл. 6 от КЗПЧ.Това налага ВКС да упражни правомощията си по чл. 354,ал. 3, т. 2 от НПК и да отмени съдебния акт и да върне делото за ново разглеждане.
Изложеното не дава възможност на ВКС да обсъжда доводите в жалбите, с които се претендира наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, тъй като това следва да бъде направено след новото разглеждане на делото и след отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК ВКС - трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 26000 от 4.01.2021 г. постановено по внох № 211/20 г. по описа на Апелативен съд- Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.