Р Е Ш Е Н И Е № 664 София, 29 декември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Павлина Панова при секретаря ............Л. Гаврилова........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р.Карагогов................., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 686/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. Г. срещу нова въззивна присъда № 125 от 08.09.2010 г., постановена от Окръжен съд – гр.Ямбол по ВНОХД № 204/2010 г. , с което е била отменена първоинстанционната такава и той е бил признат за виновен по обвинението по чл. 311 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК е бил осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на осн. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на същото било отложено за срок от три години. С първоинстанционна присъда № 120, постановена от С. районен съд на 17.02.2009 г. по НОХД № 1274/2008 г., подс. Г. бил признат за виновен за това, че в периода от 12.07.2007 г. до 24.09.2007 г. в гр. С. в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – нотариус с рег. № 182 на НК с район на действие на РС – С., в кръга на службата си съставил официални документи – осем броя нотариално заверени заявления, в които удостоверил неверни обстоятелства – че подписите в тях са положени от посочените в заявленията лица, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези обстоятелства, като случаят е маловажен –престъпление по чл. 311 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира всички касационни доводи по чл. 348 ал.1 от НПК - нарушение на материалния и на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В обсега на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НРПК се сочи, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения – несъбиране на всички относими доказателства и в частност неприлагане на регистъра на нотариуса, съществено противоречие между съдържанието на обвинителния акт, графологическата експертиза и присъдата относно идентификационните белези на инкриминираните документи. Нарушението на материалния закон се поддържа с оглед недоказаността на умисъла и специалната цел у подсъдимия, изискуема за съставомерността на деянието му като престъпление по чл. 311 ал.1 ат НК. Сочи се, че съдът незаконосъобразно е отказал събирането на доказателства относно начина, по който са се развили по-нататъшните правоотношения между заявителите по инкриминираните заявления и П. осигурителните фондове. Липсата на умисъл се поддържа и с оглед възможността брокери или трети лица да са носили личните карти на заявителите пред нотариуса, а да са представили други лица вместо самите тях. Доводът по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК се поддържа с оглед наличието на изключително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство – влошено здравословно състояние, което не е било отчетено от въззивния съд. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно – изменение на въззивната присъда с определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК. Пред касационната инстанция защитата на подс. Г. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като тя е изцяло съобразена с указанията, дадени от ВКС по реда на възобновяването с решение №116 от 17.03.2010 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Присъдата на въззивния състав е законосъобразна, като посочените от подсъдимия касационни основания за отмяна или изменяване на въззивния съдебен акт, нямат опора в данните по делото. Въззивният съд не е допуснал нарушения при събирането и проверката на доказателствата, както се твърди в жалбата. Доводът, че той е ограничил правото на защита на подс. Г., като не е уважил искането за събиране на нови доказателства, е не само неоснователен, но и неверен. Такива искания, видно от протокола на проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание на 08.09.2010 г., са правени от защитника на подсъдимия. Част от тях са допуснати, като са приложени по делото всички представени от подсъдимия писмени доказателства, включително и извадка от нотариалния му регистър /стр. 66-74 от въз.дело/. По останалите доказателствени искания въззивният съдебен състав се е произнесъл мотивирано с определение, с което е отказал събирането на нови доказателства /стр. 83-84/. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е нарушиил задълженията си по чл. 107 от НПК и принципите на чл. 13 и чл.14 от НПК. В наказателния процес събирането на доказателства е ограничено от нормата на чл. 102 от НПК, очертаваща кръга на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Затова съдът следва служебно или по искане на страните да събира само онези факти и обстоятелства, които са свързани с предмета на делото и допринасят за неговото изясняване. В този кръг факти се включват както обвинителните, така и оправдателните, но те при всички случаи трябва да имат относимост към предмета на делото, очертан в рамките на обвинението. Не може да се претендира от съда да изяснява всякога каквито и да е обстоятелства, които очевидно не са свързани с предмета на делото. Такива в случая са били доказателствените претенции на защитата относно техническа експертиза за установява дали и под какви номера са били вписвани заявителите по нотариално заверените заявления в регистъра на нотариуса Г., как са се спазвали в кантората му правилата за водене на регистри и дали има имитация на подписите на заявителите от самите тях или трети лица, както и дали се извършва допълнително П. осигуряване на част от лицата и съхраняват ли се някъде копия от личните им данни. Напълно обосновано е било прието от въззивния съд, че тези обстоятелства излизат извън кръга на тези, включени в предмета на доказване по делото, касаещ престъпление по чл.311 от НК, поради което отказът му да допусне събирането на доказателства за тях не нарушава принципа за разкриване на обективната истина и правото на защита на подсъдимия. Последното би било налице, ако подсъдимият е бил лишен от възможността да ползва доказателства, с които да обори обвинението срещу него, преценено отново в обсега на чл. 102 от НПК. Установяването на обстоятелства как той принципно работи, когато извършва нотариални заверки, как се водят регистрите в кантората му, както и дали някои се е опитал да имитира пред него подписа на „заявителите”, не са обстоятелства, които са свързани с обвинението по чл. 311 от НК, касаещо извършването на невярно удостоверяване на истинността на подписите на точно изброени осем броя заявления. Въпросът защо някои от заявителите са вписани в нотариалния регистър на подсъдимия, а други –не, няма относимост към съставомерността на престъплението по чл. 311 от НК. Той може да е свързан с неизпълнение на задължение от негова страна за правилното водене на регистрите и по този начин да представлява нарушение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, но не може да е оневиняващо обстоятелство за документното престъпление. Поради това касационният съд не намира във въззивното производство да са били нарушени разпоредбите на чл. 13,14 и чл. 107 от НПК. Неоснователни са възраженията и за нарушаване правото на защита на подсъдимия Г. поради обстоятелството, че е налице съществено противоречие в процесуалните документи по делото относно точната дата на извършване на нотариалната заверка на един от документите. Касае се до заявление с извършена от подсъдимия нотариална заверка под № 3878 /12.09.2007 г. /приложена на л. 64 том І от дос. производство/. Същото е изготвено от името на Д. Алексиева С. и носи номер 113-00882 от 14.09.2007 г. Този документ, а и всички останали, са били идентифицирани в процесуалните документи по делото /постановление за привличане на обвиняем, обвинителен акт и първоинстанционна присъда/ както с номера, даден при нотариалната заверка и дата, на която е направена тя, така и с номера, под който се води във входящия регистър на съответния пенсионен фонд, за който е било предназначено то. По този начин всеки документ има достатъчен брой идентификационни белези, по които би могло да се установи неговата идентичност, подсъдимият да е наясно в какво е обвинен и адекватно да се защити. Посоченият от защитата документ фигурира навсякъде с един и същ номер, под който е вписан в нотариалния регистър - № 3878, като се различава само датата, на която е станало това. В обвинителния акт е посочена правилната дата /която носи и самият документ/ – 12.09.2007 г., докато в постановлението за привличане, в експертизата по делото /л.81/ и във въззивната присъда е вписана датата 12.08.2007г. Очевидно е, че се касае за техническа грешка при изписването, която обаче не е повлияла на правото на защита на подс. Г.. Той е бил наясно в извършването на нотариална заверка на подписа на кое заявление, носещо № 3878, е обвинен. Липсва друг инкриминиран документ с такъв номер по делото, както и съвпадения на имена на заявители. Самият подсъдим с участието на защитник се е запознал с материалите по делото, включително и с намиращите се в него инкриминирани заявления, при извършеното предявяване на разследването /л. 208 от том І/, поради което е имал достъп и до самия документ, какъвто му е бил осигурен и във всеки момент от хода на съдебното производство. Поради това ВКС не намира, че с допускането на грешка в изписването на датата, на която е извършена нотариалната заверка с рег. № 3878 от подсъдимия, е нарушено правото му на защита. Неоснователни са възраженията на защитата, че са налице правни пороци при анализа и оценката на доказателствата от второинстанционния съд във връзка със съставомерността на инкриминираното престъпление. Въззивната съдебна инстанция е приела изцяло установените от първостепенния съд фактически положения, основани не само на доказателствени източници, събрани от първоинстанционния съд, но и чрез допълването им по свой почин по реда на чл. 107 ал.2 от НПК в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Показанията на всички свидетели са анализирани наред с останалите доказателствени източници – графологически експертизи и представените от защитата на подсъдимия писмени доказателства. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението на защитата, че е направен неверен извод във вреда на подсъдимия, тъй като не е взето предвид, че три лица от заявителите реално в последствие са сключили осигурителни договори с новия пенсионен фонд, което означавало, че те реално са имали воля за промяната му. Обективните данни, установени по надлежния процесуален ред, сочат на точно обратен извод – нито заявителите са подписвали заявления за промяна, нито те са подписвали и последващите осигурителни договори. Това се установява както от разпитите на тези три лица – П. Г., С. Й. и К. К., така и от заключението на графологическата експертиза по делото, установяваща, че нито подписа върху заявлението, нито този върху договора произхожда от посоченото в тях лице. Нещо повече, експертът се е ангажирал с извод дори и по въпроса от кого могат да са положени подписите, но категорично това не са лицата, посочени в документите. На базата на събраните и проверени писмени и гласни доказателства, въззивният състав е възприел отразените в обвинителния акт фактически положения и като е изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност е изложил съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля, след което стигнал до извода за доказаност на обвинението. Тези съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Неоснователно се твърди, че от фактическа страна в деянието на подсъдимия, не се съдържат елементи от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК. Доказани са всички признаци от обективната и субективна страна на състава на това престъпление, чрез установеното от фактическа страна. Нотариалната дейност е специализирана удостоверителна дейност. Издаваните от нотариусите документи имат характер на официални документи. При нотариална заверка на подписа върху частен документ на удостоверяване подлежи обстоятелството, че подписът произхожда от лицето, съставило частния документ. Съдебната практика /Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пленума на ВС на Република България/ също изрично е пояснила, че "...съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява достоверността на ...подписите на лицата, съставили документа". Предметът на престъпленията по чл. 311 НК са само удостоверителни документи, каквито в случая са инкриминираните осем броя заявления. Отразените обстоятелства в тези документи не съответстват на действителното положение, т.е. в тях лъжливо са отразени определени факти от действителността - в случая, че посочените в заявленията лица лично пред подсъдимия са положили подписите си в графа „осигурено лице” или са потвърдили вече положените подписи, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред П.осигурително акционерно дружество „Ц. – Сила” и П. осигурителна компания „Съгласие” АД. Подс. Г. ясно е съзнавал, че удостоверява невярно обстоятелство чрез заверката на всяко от осемте заявления, но въпреки това е положил щемпела и подписа си, давайки възможност по този начин документите да бъдат използвани като доказателство за съдържащите си в тях изявления. Въззивният съд в мотивите си е обсъдил защитните доводи на подсъдимия, касаещи възможността лице да се представи пред него с чужда или фалшива лична карта или да потвърди, че то е положило подпис, който всъщност не е положило. Аргументирано е отхвърлена тезата на защитата като несъответна на доказателствата и на правилата на формалната логика, които аргументи напълно се споделят и от ВКС. Твърдението за присъствено сверяване на самоличността на лицата, посочени в заявленията или за явяването на други лица представили се с "фалшиви" лични карти за тях, основателно е отхвърлено като неправдоподобно. Първо, защото е установено, че подписите във всички осем заявления, предмет на заверка, не са положени от лицата, сочени за заявители, и второ – защото личната карта на всеки български гражданин съдържа като реквизит и неговия личен подпис. Каквато и лична карта да е била представена пред нотариуса, той е имал възможност да свери двата подписа /в личната карта и в заявлението/. Ако е била представена лична карта със снимка, съществено различаваща се от явилото се лице, при вече положен подпис, който е наподобявал или се е различавал от положения в графата „осигурено лице”, е следвало да пристъпи към други действия за установяване на самоличността на лицето или да не извършва съответната заверка, ако не е убеден в обстоятелството, че пред него се явява лицето, чийто подпис заверява. Законодателят е издигнал нотариалната заверка на подпис в условие за валидност на изявлението, което се съдържа в съответния частен документ. Затова и към нотариуса, извършващ тази заверка, са поставени съответни утежнени изисквания за проверка на самоличността на лицето преди заверяването на подписа му /чл. 485 ал.2 от ГПК /отм./. Когато той удостоверява подпис върху заявление, без да се явява лицето, от чието име е съставен документа, за да потвърди своя подпис, осъществява състав на престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, ако този подпис е неистински. Престъпната дейност на подсъдимия не сочи за маловажност на случая по смисъла на чл. 311, ал. 2 НК. Длъжностните лица с нотариална компетентност имат специална удостоверителна функция при документооборота, като с техните действия се гарантира законосъобразното съставяне и използване на документите с удостоверително значение. Точно тази функция е нарушена при дейността на Д. Г.. Касае се за продължавано престъпление, осъществено в продължение на два месеца, извършени осем броя лъжливи удостоверявания на подписи, три подписани осигурителни договора въз основа на тях без знанието и съгласието на съответните лица. По този начин подс. Г. е уронил правната и житейска функция на нотариалното заверяване на подпис. Не може да се приеме, че в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид конкретният случай е маловажен. Наложеното наказание на подс. Г. не е явно несправедливо. Същото е било определено при хипотезата на чл.54 от НК и е отмерено към минималния размер на предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода”. В случая въззивният съд е определил действително едно справедливо наказание, приемайки че за неговият размер следва да се отчете фактът на чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и здравословното състояние на подсъдимия, както и последиците, които са произтекли от поведението на подсъдимия, довели до процедури по промяна на П.осигурителните фондове за осем лица без тяхното знание и съгласие. В случая индивидуалната тежест на конкретното престъпление е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции и напълно обосновано Я.ят окръжен съд е приел, че целите на чл. 36 от НК ще се постигнат именно с това наказание, което е наложил. Не са налице каквито и да е нови обстоятелства, които да се изтъкват от жалбоподателя, които въззивният съд да не е взел предвид, нито пък ВКС констатира да са налице неотчетени такива, които да сочат на явна несправедливост на наложеното наказание. Окръжният съд очевидно е преценил представените документи за здравословното състояние на подсъдимия и го е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство. То не може по мнение на ВКС да бъде оценено като изключително смекчаващо такова. Липсва инвалидизация на подс. Г., както се твърди в касационната жалба. Действително той страда от хронични заболявания, както и е прекарал два инфаркта, единият от които през 2005 г. Очевидно е, че влошаване на здравето му е било налице преди осъществяване на престъплението, но това не е повлияло на същия да бъде по-прецизен в работата си на нотариус и да прилага правилно закона. Наказанието, наложено на подсъдимия Г., не е несправедливо, тъй като съответства на личността му и на обществената опасност на престъплението. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 125/ 08.09.2010 г. на Я. окръжен съд, постановена по ВНОХД № 204/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.