5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 17 София,. 10.01.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА Мария Славчева при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 111/2010 година Производство чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Р. България” Е. срещу определение № 307 от 05.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 904/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено постановеното от Ихитиманския районен съд по гр.д.№ 205/2009 г. разпореждане за издаване на Заповед за издаване на заповед № 95 от 14.05.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и на изпълнителен лист в полза на настоящия жалбоподател срещу „Р.” О. и „Х.” О. общо за сумата 198 620.53 евро, включваща главница, просрочени редовна и наказателна лихва и просрочена комисионна за управление, дължими по договор за револвиращ банков кредит от 14.02.2008 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 30.04.2009 г. и разноски в размер на 7 769.36 лв. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение на посочените суми, като са обезсилени заповед за изпълнение № 95 от 14.05.2009 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В депозираното по делото изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК частният жалбоподател е обусловил допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по процесуалноправни въпроси в заповедното производство, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и на такива, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените към изложението определения, постановени по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Ответниците по частната жалба „Р.” ООД и „Х.” ООД не са изразили становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за документа по чл. 417, т. 2 ГПК и за обхвата на данните, при наличието на които той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от договор за банков кредит като съществен процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. В обжалваното определение съдът е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и Договор за револвиращ банков кредит от 14.02.2008 г., са документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от З., но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжниците, както и неговата предсрочна изискуемост. Процесуалноправният въпрос за съдържанието на документа по чл. 417, т. 2 ГПК е обусловил крайния изход на делото, поради което е налице първата предпоставка на закона за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по сочения в изложението процесуалноправен въпрос е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав. Настоящият състав на ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК). Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискуем - т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС споделя застъпеното в Определение № 426 от 16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 252/2009 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о. становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да представи данни за настъпване на падежа на вземането, както правилно е възприето и от въззивния съд с обжалваното по настоящия ред определение. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че заповедта за незабавно изпълнение може да бъде отменена по реда на чл.419 ГПК. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 ГПК) и в частта за незабавното изпълнение (чл. 419 ГПК). В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. При констатиране на нередовен от външна страна документ, въз основа на който по реда на чл.418 ГПК е издадена заповед за изпълнение, въззивният съд е оправомощен единствено да отмени разпореждането за незабавното й изпълнение, но не и самата заповед, като в тази хипотеза последната ще се приравни по правни последици на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Като е отменил не само разпореждането за незабавно изпълнение, но и самата заповед за изпълнение и е оставил заявлението на частния жалбоподател без уважение, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в посочената му част и вместо него постановен друг, с което да бъде отменено разпореждане от 14.05.2009 г., съдържащо се в заповед за изпълнение № 95 от 14.05.2009 г.на Ихтиманския районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на паричното задължение по заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу „Р.” ООД и „Х.” ООД. В останалата му обжалвана част въззивното определение ще следва да се остави в сила като законосъобразно постановено. Водим от Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 307 от 05.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 904/2009 г. на Софийски окръжен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 307 от 05.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 904/2009 г. на Софийски окръжен съд в частта, с което е отменено постановеното от Ихитиманския районен съд по гр.д.№ 205/2009 г. разпореждане за издаване на Заповед за издаване на заповед № 95 от 14.05.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, с което е уважено заявлението на „Р. България” Е. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Р.” О. и „Х.” О. общо за сумата 198 620.53 евро, включваща главница, просрочени редовна и наказателна лихва и просрочена комисионна за управление, дължими по договор за револвиращ банков кредит от 14.02.2008 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 30.04.2009 г. и разноски в размер на 7 769.36 лв. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение на посоченото парично задължение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА разпореждане от 14.05.2009 г. на Ихтиманския районен съд по гр.д.№ 205/2009 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената на „Р. България” Е. въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК Заповед № 95 от 14.05.2009 г. за изпълнение на парично задължение на „Р.” ООД и „Х.” ООД в размер общо на 198 620.53 евро. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в частта, с която е обезсилен издадения въз основа на Заповед № 95 от 14.05.2009 г. изпълнителен лист от 14.05.2009 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: