Р Е Ш Е Н И Е № 269 София, 14 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори ноември .......... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ..................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 900 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия К. К. С.. Обжалва се решение № 178 от 06.07.16 г., постановено по ВНОХД № 145/15 г. по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС). Със същото е изменена присъда № 3 от 24.03.05 г. по НОХД № 86/14 г. на Смоленския окръжен съд (СОС), с която е ангажирана наказателната отговорност на С. за извършени две престъпления по чл. 219, ал. 3 от НК. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК – незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представя се допълнение към нея. Прокурорът развива доводи за явна несправедливост на наложените наказания, поради което пледира за намаляването им по размер. В останалата и част намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба и допълнението към нея, посочените основания и доводи, становищата на страните в съдебно заседание и постановените съдебни актове, намира следното: С цитираната присъда С. е признат за виновен за извършени две престъпления по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2 от НК, за това, че през периода 20.03.08 г. до 30.12.09 г. и периода 21.08.08 г. до 29.06.10 г. в качеството си на председател на Горовладелска потребителна кооперация (ГПК) „име“ [населено място], общ. /населено място/, умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, от което са настъпили значителни щети за кооперацията в размер на 34 392,58 лв. по първото престъпление и в размер на 94 844,61 по второто, поради което е осъден на ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление на чуждо имущество за срок от две години по първото престъпление и на ДВЕ години лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление на чуждо имущество за срок от две години. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание в размер на ДВЕ години лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление на чуждо имущество за срок от две години. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. С обжалваното решение присъдата е изменена, като е намален размера на щетите на 15 385, 63 лв. по първото престъпление и на 4 653,00 лв. по второто. В останалата и част присъдата е потвърдена. Като съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на С. се сочи отказът на въззивната инстанция да назначи повторна комплексна технико-икономическа експертиза, поради съмнения за пристрастност на две от вещите лица. Посоченото не може да се сподели. По писмено искане от страна на защитата на С., придружено със заверени ксерокпия от документи (л. 17 – л. 39, ВНОХД), ПАС в съдебно заседание на 28.05.15 г. е назначил разширена повторна експертиза, като към двамата експерти е включил още един – строителен инженер. В процеса на назначаването на тази експертиза единият от защитниците е заявил твърдение от страна на подсъдимия, че едното вещо лице е взело становище и има някакво лично отношение преди да изготви заключението. Твърдението не е било подкрепено с конкретни доводи или факти. Другият защитник е възразил срещу заключението по предходната експертиза в техническата и част също без конкретни аргументи. Вещите лица, назначени от въззивната инстанция, са се запознали с цялата строителна документация и са извършили оглед и замервания на място. Изготвеното заключение (л.92 – л. 115, ВНОХД) е прието от съда след становище от страна на страните, че нямат повече въпроси към вещите лица (л. 136, ВНОХД). По искане от страна на защитата съдът е поставил допълнителна задача на експертите. Допълнителното заключение (л. 149 – л. 156, ВНОХД) и допълнение към него (л. 160, ВНОХД) са приети от съда в две поредни заседания след разяснения от експертите. Единият от защитниците отново е поискал повторна експертиза без да посочи причини, а другият – е оспорил заключението без конкретни доводи. Законът е категорично ясен, че повторна експертиза се допуска, ако експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност (чл. 153 НПК). Категорична е и съдебната практика, че отказът на съда да разшири, да назначи допълнителна или повторна експертиза не съставлява нарушение, щом като не са констатирани непълноти, неизясненост или противоречия в дадено експертно заключение. По настоящия казус основната експертиза и допуснатите и обсъдени от въззивната инстанция допълнителни експертизи са последователни в научната оценка на материалите по делото относно основните въпроси от значение за правилното решаване на делото, касаещи – извършените, неизвършени и дублирани СМР и тяхната стойност, последвалите щети, лихвите и таксите по кредита и др., на базата на които съдът след съвкупна оценка на материалите по делото и експертните заключения е стигнал до правния извод за вината на С.. В теорията е развита и така наречената „повторна експертиза по материалите на делото“. Такава може да се назначи в лицето на нов експерт при съмнения само за правилността на избраното от предходното вещо лице научно положение и подвеждането под него на установените факти. По този начин могат да бъдат разрешени въпроси, контролиращи правилността на заключението, изготвено от първия експерт. Без да се събират нови доказателства, да се възприемат от съда нови фактически положения и да се извършват нови изследвания се проверява правилността на изводите на първия експерт от гледна точка на известните на експерта нови достижения в областта на неговата специалност. Съмнения в тази насока от страна на защитата не са развити и не са направени отводи по реда и на основанието посочени в чл. 148, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от НПК. В този смисъл, инстанциите по фактите не са допуснали процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита. Законосъобразен е изводът на инстанциите по фактите, че и в двата случая С. е действал при форма на вината – пряк умисъл. И в двата случая, той е съзнавал, че няма съответни решения на ръководните органи на ГПК „име“ за сключването на договор за съвместна дейност между кооперацията и търговско дружество [фирма], управлявано и притежавано от С. за изграждане от дружеството на цех за преработка на дървесина с пари на кооперацията, след което да го стопанисва до 08.02.15 г., съответно – решение да се сключи договор за банков, инвестиционен кредит с У. [улица],00 лева. В първия случай подсъдимият е сключил договора сам със себе си в качеството си на председател на ГПК „име“ и управител на [фирма]. Във втория случай се е ползвал от преправен частен документ – копие от протокол № 13 от 08.03.08 г. на ОС на ГПК „име“, в който протокол е бил добавен текст „… за целта дава съгласие да се използва ипотечен кредит в размер на 300 000,00 лв., като в залог ще послужи кооперативния търговски дом в [населено място] . В първия случай е съзнавал, че са заплатени повече пари, от колкото стойността на извършените реално строително-монтажни работи в размер на 15 385,63 лв., а във втория – че се дължат по кредита лихви и такси в общ размер на 4 653,00 лв., според заключенията на назначените във въззивното производство експертизи. Като смекчаващи отговорността обстоятелства инстанциите по фактите са приели направените частични признания, чистото съдебно минало на С. и добрите му характеристични данни. По отношение на наложените на подсъдимия наказания за двете престъпления ПАС е преценил, че същите са снизходителни, поради което възприетото от този съд занижаване на щетите по двете престъпления не следва да доведе до допълнително намаляване на същите. Като отегчаващи отговорността обстоятелства ПАС правилно е отчел, че имуществените вреди не са възстановени на кооперацията и цехът за преработка на дървесина не е включен в активите на предприятието. Последното обстоятелство, според настоящата инстанция, не е по вина на кооперацията, доколкото съгласно сочената от защитата експертиза (л. 154, ВНОХД) активите не са заведени по сметките за дълготрайни материални активи – група 20, като съответно не се начисляват амортизации, поради това, че не са въведени в експлоатация и не се ползват за дейността на кооперацията. Настоящият състав на ВКС също приема, че наложените наказания са занижени с оглед обществената опасност на извършените престъпления. Констатира се е неправилно приложение на чл. 2, ал. 1 от НК за второто престъпление, тъй като деянието е приключило с анекс № 3 от 29.06.10 г. при действието на въведеното изменение на чл. 219, ал. 3 от НК с ДВ, бр. 26 от 6 април 2010 г., с което е предвидено минимално наказание лишаване от свобода от две години. Всички останали доводи по жалбата и допълнението към нея са за необоснованост на атакувания съдебен акт. Необосноваността не е касационно основание, поради което тези оплаквания не могат да бъдат обект на проверка от касационния съд. Доколкото те касаят, обаче, твърдения за нарушения при формиране на вътрешно убеждение на въззивната инстанция, ВКС счита за уместно да отбележи, че мотивите към решението са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл. 339 от НПК. От тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства. Направен е обстоен анализ на всички даказателствени източници и е обективирана волята на решаващия съд да кредитира заключенията на назначените две допълнителни експертизи. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени, както от страните в процеса, така и от касационния съд. Апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички относими възражения на защитата и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен изход на делото. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178 от 06.07.16 г., постановено по ВНОХД № 145/15 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................