Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 02 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 71 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв.Т. Д., в качеството й на защитник на подсъдимия М. А. А., против въззивно решение № 173/13.12.2022 г., постановено по внохд № 20223000600256/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата е наведено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Според защитника в случая не са отчетени конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца. Пренебрегнати са причините, поради което е извършено деянието, ниската стойност на сумата от 108,37 лв., за която подсъдимият е пазарувал хранителни стоки, което не прави деянието малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, но намалява неговата обществена опасност и има характеристиката на изключително смекчаващо вината обстоятелство, още повече, че причинените щети били възстановени. Извън вниманието на предходните инстанции останало обстоятелството, че подсъдимият никога не е извършвал престъпления против собствеността. При условията на алтернативност се претендира да се намали наложеното наказание лишаване от свобода с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК или до предвидения в закона минимален размер от две години. В съдебно заседание подсъдимият М. А. и назначеният в настоящото производство служебен защитник адв.Е. Б. - Т. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения. Представителят на върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 9/30.06.2022 г. по нохд № 20223600200087/2022 г., постановена от Окръжен съд - Шумен подсъдимият М. А. е признат за виновен в това, че на 07.07.2020 г. в гр. Нови пазар, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент и данни от платежен инструмент - дебитна карта на „******“ ЕАД с № *******, без съгласието на титуляря Ж. К., за осъществяване на 2 бр. покупки, като с това му е нанесъл имуществени вреди на обща стойност 108,37 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 200 лв. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, от които 1031, 02 лв. по сметка на ОД на МВР - Шумен и 89,77 лв. по сметка на съда. По жалба на служебния защитник адв.М. М. е образувано внохд № 20223000600256/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационният състав намира изложените от страна на защитата съображения за явна несправедливост на наложеното наказание за частично основателни. При очертаните от законодателя предели на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.249, ал.1 от НК - от две до осем години, макар определеният размер от три години да е под средния, той очевидно несъответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а от там и на визираните в чл. 36 от НК цели. Винаги ползването на чужд платежен документ, без съгласието на титуляря, накърнява обществените отношения в степен, която налага ангажиране наказателната отговорност на извършителя, като причиняването на щети допълнително завишава обществената опасност на деянието, но в случая при индивидуализацията на наказанието не е отчетен именно размерът на причинените щети, възлизащ на 108,37 лв., още повече, че същите са и възстановени, т.е. обществената опасност на извършеното, макар и да не се различава съществено от обичайната за този вид престъпления, е сравнително ниска. Същевременно настоящият състав не споделя възприетата от предходните инстанции висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обусловена от предходните му осъждания, характеризиращи го като личност „с изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение“. Към инкриминирания момент А. е осъждан за две отделни престъпления по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като са му наложени наказания съответно от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години и една година лишаване от свобода, като на основание чл.68 от НК е постановено изтърпяването и на отложеното наказание. Действително преди това А. два пъти е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, при условията на чл.78а от НК - отново за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 и по чл.354а, ал.5, вр. с ал.1 от НК, като и четирите не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Ето защо, с оглед вида на извършените престъпления, не може да се сподели направения във вреда на подсъдимия извод от предходните инстанции, определящ го като личност с висока степен на обществена опасност, поради което касационният състав счита, че в случая е надценена значимостта на осъждания до момента, а от там определеното наказание се явява прекалено тежко и несъответно на извършеното престъпление. Останалите определящи отговорността обстоятелства са правилно установени, но смекчаващите не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, за да обосноват реализиране на наказателната отговорност при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. На тази основа, след отчитане на конкретната специфика на случая и адекватно оценяване на личността на подсъдимия, касационният състав намира, че наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум от две години. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното, на личността на подсъдимия и в най-пълна степен чрез него биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер се явяват пречка за приложението на института на условното осъждане, а намаленият размер на наказанието не води до промяна на определения първоначален „строг“ режим на изтърпяването му. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 173/13.12.2022 г., постановено по внохд № 20223000600256/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна, като намалява наложеното на подсъдимия М. А. А. наказание на 2 /две/ години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: