Р Е Ш Е Н И Е №104 София, 25.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5345/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „П. Б. /България / срещу въззивно решение 25.02.2015 г., постановено по гр.д. №3177/2014 г. на Софийски апелативен съд , ІІ с-в, с което след отмяна на първоинстационното решение е постановено ново , с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „П. банк/България/ „ АД срещу Я. А. Ж. , О. И. Ж. и С. Я. Ж. и тримата от [населено място] иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен договор за дарение сключен на 04.08.2009 г. с н.а. №*,том *, рег.№* на нотариус С. С. с рег. №* на Н.. Камара. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение . Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД е само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора , но не и поръчителят. В. съд не е взел предвид , че поръчителството в случая е менителнично , което за разлика от поръчителството по ЗЗД има самостоятелен и неакцесорен характер и по отношение на него разпоредбите на чл. 146,ал.3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД са неотносими. Изразява становище, че пасивната легитимация на авалиста по иск с пр. осн чл. 135 ЗЗД произтича от едностранната абстрактна сделка авал , а не от евентуалното каузално отношение, по което страна би могъл издателят на записана заповед, който е авалиран. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответниците по касационната жалба Я. А. Ж., чрез адв. Т. , О. И. Ж. и С. Я. Ж. оспорват касационната жалба. Застъпват становище, че решението на въззивната инстанция е правилно, доколкото е съобразено със съществуващата към момента на неговото постановяване задължителна практика на ВКС. С въззивното решение е прието, че с дати 20.10.2006 г. и 24.09.2008 г. ищецът е сключил със [фирма], [населено място] два договора за кредит като за обезпечаване на вземанията дружеството - кредитополучател чрез управителя си и едноличен собственик Я. Ж. е издал два записа на заповед съответно за сумата от 72 545,02 лв. и сумата от 116 571,28 лв.И двата записа са авалирани от Я. Ж. като физическо лице. Съдът е приел, че с тези си действия същият е придобил качеството на поръчител. С оглед на това е прието, че разпоредбата на чл. 135 ЗЗД е неприложима по отношение на извършените от ответника действия / в случая отчуждаване чрез дарение на недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност - СИО, в полза на третата ответница по иска - дъщеря на първите двама /след възникване на задължението по кредитните договори/. В тази връзка са развити съображения , че авалиста, доколкото е поръчител не се явява длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД .Такъв е само насрещната страна по правоотношението , породило вземането на кредитора т.е. носителят на главното задължение , но не и лицето което е поръчителствувало за неговото изпълнение . Поръчителят отговаря за дълга заедно с длъжника при условията на солидарност / освен ако е уговорено друго/, но неговата отговорност е акцесорна . Тя е вторична и съществува дотолкова доколкото съществува главния дълг.Поръчителството е един от способите за гарантиране изпълнението на главното задължение и доколкото и иска по чл. 135 ЗЗД има такава функция същият е неприложим по отношение на поръчителя .В противен случай, според въззивната инстанция, би се стигнало, до обезпечаване на самото обезпечение. Доколкото предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени не от длъжника по договорите за банков кредит [фирма] , а от поръчителя Я. Ж. ,последният е неоснователен. С определение №76/18.01.2016 г. по делото касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане” . Прието е, че с въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с решение №386/25.03.2015 г., по гр.д.№1490/2014 г- на ВКС, ІV г.о.,което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и има задължителен характер,поради което касационното обжалване е допуснато на осн.чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. С цитираното решение при аналогичен казус е прието, че отговорът на поставения въпрос следва да бъде изведен като се съобрази правната характеристика на авала като едностранна абстрактна правна сделка ,по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице – хонорат. А. има обезпечителна функция и цели да създаде по - голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. А. от своя страна не може да противопостави на приносителя на запис на заповед възражения , които би могъл да наведе хоноратът. Логическото и систематическо тълкуване на чл. 485,ал.2 ТЗ и чл. 461ТЗ налагат извод за самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка – авал.С оглед тази характеристика на менителничното поръчителство за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146,ал.3, 147 и 148 ЗЗД .Записът на заповед от своя страна е също абстрактна правна сделка , по силата на която издателят безусловно се задължава заплати на приносителя посочената в книгата сума.Основание за издаване на записа на заповед може да бъде и каузално правоотношение в и в този случай същият служи за обезпечение на неговото изпълнение. Тоест задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки с абстрактен характер като същевременно поръчителят / авалист/ отговаря както лицето за което е поръчителствал. С оглед тази характеристика на менителничното поръчителство с решението е прието, че авалистът може да бъде пасивно легитимиран по иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД по повод на вземане по записа на заповед,издаден като обезпечение на вземането по договор за банков кредит./ За характера на менителничното поръчителство и разграничението от поръчителството по ЗЗД , Върховният касационен съд се е произнасял и с други свои решения -виж решение №386/25.03.2015 г., по гр.д.№1490/2014 г- на ВКС, ІV г.о. и решение № 26/24.04.2014 г. по т.д. №1027/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение по гр.д. № 988/2009 г. ВКС, ІІ т.о. , постановени по реда на чл. 290 ГПК /. В случая по делото е безспорно установено, че първият ответник по иска Я. Ж. е авалист на два броя записи на заповед на предявяване, издадени от от „С. Т.” ,Е., като обезпечение по два договора за банков кредит , сключени с ищеца по делото „П. Б. /България/ АД. Установено е, че поради просрочие в погасяване на задълженията по двата договора за кредит банката е предприела действия за предявяване на двата записа на заповед за плащане като е изпратила нотариални покани до длъжника за това. Не се спори, че на 04.08.2009 г. Я. Ж. и неговата съпруга О. Ж. са дарили на своята дъщеря С. Ж. недвижим имот съпружеска имуществена общност. С оглед на това предявеният срещу тях иск с пр.осн.чл. 135 ЗЗД е основателен. Безспорно е установено в процеса , че ищецът „П. Б. /България/ е имал качеството на кредитор по отношение на Я. Ж. към момента на сделката –дарение, за парични вземания по авалираните от него два записа на заповед .В съответствие с нормата на чл. 485,ал.1 ТЗ менителничният поръчител отговаря така, както лицето за което е поръчителствувало. Следователно същият е в същата степен длъжник по записа на заповед както неговия издател. С извършеното от него действие на разпореждане с имущество негова собственост/ в режим на съпружеска имуществена общност/ , безспорно е увредил банката – ищец като негов кредитор, доколкото е намалил имуществото, от което същата би могла да се удовлетвори.Същият е знаел че уврежда банката , доколкото към момента на дарението вече е получил поканите за предявяване на двата записа на заповед. В случая разпореждането е извършено безвъзмездно чрез дарение в полза на низходяща на дарителите, поради което не се налага установяване на знание от страна на дарената относно факта на увреждането,а и предвид родствената връзка същото се предполага / чл. 135,ал.2 ЗЗД/. С оглед на изложеното , хипотезата на чл. 135 ЗЗД е налице и предявеният на това правно основание иск следва да бъде уважен.Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново такова, с което иска бъде уважен. С оглед изхода от спора ответниците по касация следва да заплатят на касатора направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 5 282,7 лв.адвокатско възнаграждение . Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение 25.02.2015 г., постановено по гр.д. №3177/2014 г. на Софийски апелативен съд , ІІ с-в, в това число и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „П. Б. /България/ АД договор за дарение от 04.08.2009 г. обективирано в НА №*,том *, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус С. С. , рег. №* на Нотариалната камара, по силата на който Я. А. Ж. и О. И. Ж. са дарили на дъщеря им С. Я. Ж. собствения им недвижим имот,представвляващ семейна имуществена общност - апартамент №12 , находящ се в [населено място][жк],[жилищен адрес] вх. „А”, ет.ІV, заедно с прилежащите избено помещение и ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот. ОСЪЖДА Я. А. Ж. , О. И. Ж. и С. Я. Ж. от [населено място] да заплатят на „П. Б. /България/ АД , направените в производството разноски в размер на 5 282,71 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: