О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60257

гр. София, 09.06.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1145 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260111 от 18.12.2020г. по гр.д. № 234/2020г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 1336 от 05.12.2019г. по гр.д. № 713/2018г. на Добрички районен съд в частта му за намаляване с 1/3 част на завещателно разпореждане на Ж. П. И., починала на 19.12.2017г., извършено със саморъчно завещание от 03.12.2017г. в полза на П. И. И. и за възстановяване на запазената част на М. И. В. от наследството на майка й Ж. П. И. в размер на 1/3 част от наследството; вместо това е постановено намаляване на завещателното разпореждане на Ж. П. И. в полза на сина й П. И. И. с 10 850,67 лв. и възстановяване на запазената част на М. И. В. от наследството на майка й Ж. П. И. в размер на 10 850,67/18 243 части от наследството.
Решението се обжалва от ответника П. И. И. чрез пълномощниците му адв. О. и адв. С.. Твърди се, че решението е постановено по недопустим иск, доколкото дяловете на страните и на наследодателката в съсобствеността са установени с влязлото в сила решение по допускане на делба между тях. Навежда се също допуснато от съда процесуално нарушение, а именно влошаване на положението на жалбоподателя, без да е подадена жалба от насрещната страна. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се изтъква недопустимостта на решението както и произнасяне на съда „плюс петитум” в нарушение на разпоредбата на чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1/ допустим ли е иск за намаляване на завещателни разпореждания, след като между страните по делото и тяхната наследодателка, извършила завещанието, е водено дело за делба, при което с влязло в сила решение по допускане на делбата са определени дяловете на страните; 2/при наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата с определени на страните, вкл. на наследодателката квоти, какви са правните последици на извършено завещателно разпореждане в полза на една от страните; 3/ допустимо ли е влошаване на положението на жалбоподателя, когато другата страна не е обжалвала съдебния акт на първата инстанция; 4/ допустимо ли е нарушаването на разпоредбата на чл.271, ал.1, пр.2 ГПК в името на постановяване на „правилно” от материалноправна гледна точка решение; 5/ при липса на жалба от ответната страна и изявление, че в наследствената маса няма друго имущество, може ли съдът служебно да образува маса от принадлежащите на наследодателя имущества към момента на смъртта му с изваждане на задълженията и прибаявяне на даренията; 6/ когато наследник твърди, че извършената сделка не е дарение, а покупко-продажба, как става доказването на симулацията и може ли това да стане не само с преки, но и с косвени доказателства, включително със свидетелски показания; 7/ употребените в договора термини „продавач” и „купувач” досатъчни ли са, за да направят сделката продажба, след като липсва продажна цена и съгласие относно цената; 8/ нормата на чл. 165, ал.2 ГПК изисква ли наличието на някакви специални писмени доказателства, които правят изявлението за привидност вероятно или е възможно да се изведе само от съдържанието на нотариалния акт; 9/ какво точно трябва да обективират показанията, за да се приеме сделката за симулативна и прикриваща дарение. Спрямо част от тези въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, спрямо друга част - чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Писмен отговор е представен от ответницата М. И. В. чрез пълномощника адв. И.. Поддържа се, че решението не е недопустимо и че не са налице останалите визирани основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството пред първата инстанция е по искове по чл. 42 и 43 ЗН за нищожност и унищожаемост на саморъчно завещание и евентуален иск по чл.30 ЗН, предявени от М. В. против П. И.. Страните са наследници по закон на майка си Ж. П. И., починала на 19.12.2017г. Между страните и наследодателката е висящ спор за съдебна делба във втора фаза. След смъртта на Ж. П. ответникът е представил саморъчно завещание, съставено в негова полза, досежно притежаваните от завещателката 4/6 ид.ч. от делбения имот - поземлен имот в [населено място] със сгради. По отношение на това завещание ищцата претендира, че е нищожно по чл.42, ал.1, б.”б” ЗН, както и че е унищожаемо на основание чл. 43, ал.1, б.”а” и „б” ЗН; предявява и евентуално искане за възстановяване на накърнената й запазена част, ако завещанието се окаже действително. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете за нищожност и унищожаемост на саморъчното завещание и в тази решението е влязло в сила като необжалвано. Предмет на въззивното и на настоящето разглеждане на спора е решението по иска по чл. 30 ЗН.
Безспорно е, че ищцата и ответника са наследници по закон на майка си Ж. П. И., починала на 19.12.2017г. Със саморъчното завещание от 03.12.2017 г. Ж. И. е завещала на сина си П. И. собствените си 4/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], заедно с намиращите се в него три сгради. Посоченият в завещанието имот е предмет на съдебна делба по гр.д.№2003/2017г. на Добрички районен съд между ищцата, ответника и наследодателката, като с влязло в сила решение делбата е допусната квоти от 4/6 ид.ч. за наследодателката и от по 1/6 ид.ч. за ищцата и за ответника.
Твърди се, че в полза на всяка от страните са извършвани дарения от наследодателката. Ищцата твърди, че майка й е дарила на брат й около 40 000лева, а с нотариален акт от 31.03.2009г. му дарила и 4/6 ид.ч. от недвижим имот - нива с площ от 12 дка, имот №* по КВС на [населено място]. Ответникът твърди, че с нотариален акт №87, том I, рег. №127, дело №26/2012 г. майка му продала на ищцата три ниви /ПИ № * с площ от 4,8 дка, ПИ № * с площ от 5,759 дка и ПИ №* с площ от 11,518 дка/ в землището на [населено място], [община], като сделката е симулативна и прикрива дарение. Според посочения нотариален акт в него е уговорена продажба на трите имота за сумата 2 793,70лева при запазено право на продавача да получава рента за имотите докато е жив. Възражението за привидност на този договор и прикриването на дарение съдът е намерил за недоказано. Посочил е, че свидетелските показания са допустими съгласно чл.165, ал.2 ГПК, но преценявайки изнесеното от разпитаните свидетели е приел, че не се установява сключването на безвъзмезден договор. Свидетелите сочат, че наследодателката е изразявала намерение да дари дъщеря си, но по изричната воля на дъщеря й е извършена продажба, за да не може П. да я атакува, така че не е установено постигане на съгласие между договорящите страни за извършване на дарение, прикрито с продажба.
Твърдението на ищцата за извършени от наследодателката дарения на парични суми в полза на ответника съдът е намерил също за недоказано. Този извод произтича от извършения от съда анализ на писмените и гласни доказателства в тази насока.
По-нататък съдът е посочил, че са налице съвпадащи изявления на страните, че завещателното разпореждане на наследодателката с притежаваните 4/6 ид.ч. от недвижимия имот в [населено място], изчерпва цялото й имущество към момента на смъртта й, така че завещанието е универсално по своя характер. Независимо от установеното, че завещанието изчерпва наследството, съдът е приел, че намалението, съответно възстановяването на запазената част, не може да се извърши в дробна част от цялото имущество, а е необходимо да състави маса по чл. 31 ЗН. Основание за това дава фактът, че в случая освен завещание, наследодателят е извършил и дарения. С оглед на това не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, както изисква чл. 31 ЗН. Само тогава може правилно да се определи от една страна - с какво точно е облагодетелстван наследника по завещание, а от друга страна - накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспадат даренията в негова полза. В този смисъл съдът се е позовал на практиката по решение № 155 от 6.02.2019г. по гр.д. № 1230/2018г. на II г.о.
Съдът е пристъпил към оценяване на завещаното имущество и на извършеното в полза на ответника дарение, които формират наследствената маса по чл.31 от ЗН. Установил е, че стойността й е 32 552 лв. Запазената част на всеки двамата наследници е в размер на 1/3 от наследството /чл. 29, ал.1 ЗН/ или по 10 850,67лв.; толкова е и разполагаемата част. Стойността на завещаното имущество е 18 243лв. С оглед на това съдът е приел, че запазената част на ищцата е накърнена изцяло - при откриване на наследството няма свободни имущества, от които да се удовлетвори и извършеното в полза на ответника завещание следва да се намали чрез съотношението между накърнената запазена част и завещаното имущество т.е. с 10 850,67/18 243 части. В този размер съдът е намерил иска по чл.30, ал.1 ЗН за основателен и е отменил първоинстанционното решение, с което намалението, съотв. възстановяването на запазената част е извършено без формиране на наследствена маса, в размер на 1/3 от наследството.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Не следва да се допуска касационно обжалване за преценка допустимостта на съдебния акт с оглед твърденията, че дяловете на страните са определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата, при което не биха могли да бъдат променени чрез иска по чл.30 ЗН. Развитите от касатора съображения в тази насока не държат сметка, че делбата е допусната приживе на наследодателката като е определена нейната квота 4/6 ид.ч., но настъпилата смърт на наследодателката и извършеното от нея завещателно разпореждане са новонастъпили юридически факти, които следва да бъдат взети предвид при продължаване на производството по делба. Поради това спорът по чл.30 ЗН не е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата.
Касационно обжалване следва да се допусне по въпросите трети и четвърти, които са по приложението на чл.271, ал.1, пр.2 ГПК и касаят допустимостта да бъде влошавано положението на жалбоподателя когато решението е неправилно, но липва насрещна жалба от другата страна. Те са от значение за изхода на спора. С първоинстанционното решение искът на М. В. по чл. 30 ЗН е уважен като е постановено намаляване на завещанието и възстановяване на запазената й част в размер на 1/3 от наследството. Въззивна жалба е подадена само от ответника П. И.. С въззивното решение Добрички окръжен съд е постановил намаляване на завещанието и възстановяване на запазената част с 10 850,67/18 243 части /или 59%/ от наследството, което е повече от 1/3 /или 33%/ от наследството. По този начин се е стигнало до влошаване положението на жалбоподателя П. И.. Жалбоподателят поддържа спрямо този въпрос основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като твърди, че липсва практика на Върховния касационен съд. На настоящия състав е известна практиката по Решение № 282 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 235/2011г. на II г.о. и Решение № 290 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 759/2009г. на IV г.о., според която при неправилност на решението положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна; влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Наличието на посочената практика обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите правни въпроси в изложението са свързани с възражението на касатора за симулативност на договора за продажба, сключен между наследодателката и ищцата през 2012г. и с изводите на съда, че то е недоказано. Не се разкрива основание за допускане на касационен контрол спрямо тези въпроси. Съдът е приел, че свидетелските показания са допустими, обсъдил ги е, както и е тълкувал клаузите на сключения договор, които съответстват на договор за продажба /несъстоятелни са доводите на касатора, че в договора липсва продажна цена - в т.3 от нотариалния акт се съдържа изявление на купувачката, че купува имотите за цена от 2793,70лв./. Въз основа на всички събрани относими доказателства е заключил, че безвъзмезден характер на договора не е доказан. Правото на касатора да доказва симулацията не е било по никакъв начин ограничено от съда, така че повдигнатите въпроси как става доказването на симулацията, достатъчни ли са свидетелските показания и какво точно следва да обективират те, не кореспондират с изводите на съда и поради това са неотносими към изхода на спора.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260111 от 18.12.2020г. по гр.д. № 234/2020г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на П. И. И..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 80 /осемдесет/ лева.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отеделнието за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: