Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * липса на мотиви * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

гр.София , 06 ноември 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Ивайло Симов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 565/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимия К. П. С., подадена чрез защитника му адв. А. и от частния обвинител Б. Й. К., чрез повереника му адв.Р., срещу решение №119 от 19.03.2019 г., постановено по внохд №64/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата на подсъдимия се твърди, че въззивният съдебен акт е неправилен, необоснован, несправедлив, постановен при нарушение на закона и процесуалните правила. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за предходно извършено престъпление, което е намерило отражение при преценката за начина на изтърпяване на наказанието и отказа да се приложи чл.66 ал.1 от НК. Оспорва се преценката на въззивната инстанция за обоснованост на експертното заключение, доколкото в жалбата се твърди, вещото лице не е ползвало при отговора на поставените му въпроси всички фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествие обективни находки, относими към установяване мястото на настъпване на удара и инициалния контакт между пешеходката и процесния автомобил. Твърди се, че съдът не е дал отговор на възражението на защитата да не бъде приемано заключението по автотехническата експертиза, в частта относно наклона на пътя непосредствено преди кръстовището и отражението на това обстоятелство касателно видимостта на водача.Отправя се упрек към съда, че неоснователно не е уважил искането на защитата за изискване на схема на уличното осветление в района на местопроизшествието, за разпит на полицейските служители В. и С. с цел проверка обясненията на подсъдимия, както и за разпит в качеството на свидетел на лицето М. М.. Моли се в условията на алтернативност: въззивното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинени, а именно транспортното произшествие да е осъществено на пешеходна пътека; да бъде отменен въззивният съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане; да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.
В касационната жалба на частния обвинител се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Посочва се, че въззивната инстанция при определяне на наказанието не е съобразила характеристиките на процесното пътно-транспортно произшествие, обстоятелството, че престъплението е извършено при форма на вина съзнавана непредпазливост, обществената нагласа спрямо произшествия, настъпили на пешеходна пътека и личността на пострадалата. Моли се решението на апелативния съд да бъде изменено и определено наказание в размер на поисканото от частния обвинител пред първоинстанционния съд.
В хода на съдебното заседание пред ВКС повереникът на частния обвинител- адв.Р. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, в какъвто смисъл е решението на апелативния съд. Моли да бъде наложено справедливо наказание в размер на средния, предвиден за конкретното престъпление. Относно жалбата на подсъдимия, моли да бъде оставена без уважение.
Защитникът на подсъдимия-адв. А. оспорва жалбата на частното обвинение и моли да не бъде уважавана. Намира, че са налице въведените в тяхната жалба касационни основания, като акцентира на необоснованост на приетата автотехническа експертиза, която не е интерпретирала всички установени на мястото на произшествието обективни следи и находки, а е ползвала само някои от тях въз основа на субективното усмотрение на вещото лице. Поддържа останалите съображения, изложени в жалбата. В заключение моли да бъде отменен въззивният съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане, алтернативно- да бъде приложен института на условното осъждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, намерило израз в липса на мотиви на въззивната решение досежно намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание от три на една година лишаване от свобода. Посочва, че евентуалното приложение на чл.55 от НК /доколкото в мотивите липсва това основание/ не е аргументирано по никакъв начин, което е достатъчно, за да се приеме, че решението страда от съществен порок, налагащ отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
В последната си дума подсъдимият изказва съжаление за случилото се, заявявайки, че произшествието не е било на пешеходна пътека и моли наказанието му да бъде условно.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №14 от 11.09.2018 г., постановена по нохд №45/2018 г., Пернишки окръжен съд е признал подсъдимия К. П. С. за виновен в това, че на 13.10.2017 г. в [населено място], около 07,17 часа, на кръстовище на [улица]и [улица], при управление на МПС „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.2 и чл.119 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. К., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.6 б. „б“ във вр.с ал.1 във вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, и го е оправдал за допуснато нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.
В тежест на подсъдимия С. са възложени направените по делото разноски.
По жалби на подсъдимия и частния обвинител, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 64/2019 г., приключило с решение №119 от 19.03.2019 г., с което първоинстанцинната присъда е била изменена, като наложеното на подсъдимия К. С. наказание е било намалено от три години лишаване от свобода на една година, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване; приложението на чл.66 ал.1 от НК е било отменено; наказанието лишаване от правоуправление е било намалено от пет на четири години. Подсъдимият е бил осъден да заплати разноските, сторени във въззивното производство. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Настоящата проверка на атакувания въззивен съдебен акт констатира наличието на касационното основание по чл.348 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.2 от НПК, намерило израз в липса на мотиви относно определеното от апелативния съд наказание лишаване от свобода в размер на една година. Непълнотата в мотивите представлява съществено процесуално нарушение, когато съдът не е обосновал или не е обосновал достатъчно някои свои изводи- в конкретният случай се касае до изводите, свързани с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.. Съдебната практика е еднопосочна, че съдът е допуснал непълнота в мотивите, когато не е обяснил при какви обстоятелства е определил наказанието, което подсъдимия следва да понесе.
По настоящото дело, първоинстанционният съд е наложил на дееца наказание в минималния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл.343 ал.3 б. „б“ от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три години, при спазване разпоредбата на чл.54 от НК. Преценката за определяне на това наказание, ОС-Перник е обосновал посредством наличните смекчаващи отговорността обстоятелства- частично критичното отношение на подсъдимия към извършеното, чистото му съдебно минало, служебните му функции по повод на които е бил награждаван, обстоятелството, че след деянието е предприел действия по запазване на местопроизшествието, както и липсата на отегчаващи обстоятелства.
Изброявайки същите смекчаващи отговорността обстоятелства, които въззивната инстанция е приела за правилно установени, същата е намалила наказанието от три години на една година лишаване от свобода. Наказанието, предвидено за престъплението по чл.343 ал.3 б.“б.“ във вр.с ал.1 от НК е от три до петнадесет години лишаване от свобода. За да слезе под минимума на това наказание, е било необходимо съдът да установи наличие на многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона за конкретното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. В мотивите на апелативната инстанция не се съдържат съображения дали изброените смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни или някое от тях се явява изключително, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. Няма и доводи защо най-лекото, предвидено в закона наказание /три години лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко, за да се слезе под специалния минимум. Следва да се подчертае, че не толкова пропускът на съда да посочи приложимия закон съставлява съществено процесуално нарушение, а най-вече липсата на аргументация за определяне на наказанието под най-ниския предел. Нещо повече, след като въззивната инстанция не е установила пропуснати от първостепенния съд смекчаващи отговорността обстоятелства и само на базата на вече отчетените такива е намалила наказанието, то преценката й за наличието на предпоставките на чл.55 от НК, както и за конкретния размер на наказанието лишаване от свобода в рамките между три години и три месеца е било абсолютно задължително.
На следващо място САС е приел, че „степента на обществената опасност на дееца, /а и на извършеното от него деяние/ в конкретния случай е завишена“, като е изходил от обстоятелствата, че подсъдимият е служител на МВР и като представител на реда е следвало да бъде по-осторожен към спазване на правилата за движение по пътищата; от характеристиките на пътната обстановка, при която е настъпило пътно-транспортното произшествие; от факта, че пострадалата се е движела правомерно и не е допринесла за настъпването на обществено опасните последици. Тези обстоятелства съдът правилно е ценил във връзка с изводите му за отмяна приложението на чл.66 от НК, но същевременно не е отчел при определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода. По отношение коригирания размер от една година лишаване от свобода, няма изложено нито едно съображение в атакуваното решение.
Липсата на мотиви към съдебното решение представлява нарушение от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения и връщането за отстраняването му по силата на закона, е задължително.
Посоченото касационно основание е напълно достатъчно, за да упражни ВКС правомощието си по чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК.
Независимо от горното, при новото разглеждане на делото следва да се осмисли възможността от назначаването на по-голяма по численост комплексна повторна /и евентуално допълнителна/ медико-автотехническа експертиза, която при изготвяне на заключението си и отговора на вече поставяните въпроси да съобрази абсолютно всички констатирани в протокола за оглед на местопроизшествие следи и находки /спирачни следи, началото на разположението на дребни стъкълца, местоположението на основната група стъкла, две обувки и др./, денивелацията на терена в района на местопроизшествието /ако е налице такава/, както и да даде писмен отговор на въпроси, на които вещото лице е отговорило устно в съдебното заседание. /напр., че част от констатираните в огледния протокол следи не са били интерпретирани, но те не променят изводите в заключението/.
По изложените съображения, ВКС намира, че следва да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на САС за ново разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №119 от 19.03.2019 г., постановено по внохд №64/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/


2/