Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60193

гр. София, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова и прокурора………………….
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3124 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., чрез адв. Е. Л. - Т., срещу въззивно решение № 241 от 20.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 422/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 6/02.01.2019 г. по гр.д.№ 10700/2018 г. на Варненския районен съд, упражняването на родителските права по отношение на децата М. - на 14 г. и В. –на 10 г., са предоставени на бащата А. В. Х.; определено е местоживеенето им при него; на майката е определен режим на лични контакти, включващ престой на децата през първите две седмици от всеки месец и по график – за ваканции и празници. Жалбоподателката е осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на 150 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата - А. В. Х., чрез адв. Д. Ч., поддържа становище за неоснователност на жалбата.
РДСП - Варна не е взела становище.
С определение № 112/12.02.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с приетото в съдебната практика (т.2 от ППВС №1/1974 г., т.2 от ТР № 1/2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК и решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС) по следните обобщени въпроси: за задължението на съда да извърши съвкупен анализ на обстоятелствата посочени в чл.59, ал. 4 СК и т.2 от ППВС №1/1974 г. при преценката на кой родител следва да се предостави упражняването на родителските права; трябва ли да се отчетат всички критерии и фактори, имащи значение за спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.
По тези въпроси в установената съдебна практика се приема, че чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на „по-добрия” (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Водещите критерии са нормативно уредени в чл.59, ал. 4 СК и изведени в ППВС №1/1974 г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира значението им за спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Решението не може да се основава на избирателен подход, респ. на игнорирането на едни за сметка на други критерии при преценката на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права с оглед най-добрия интерес на детето. Желанията на родителите и предпочитанията на децата имат значение, но не са задължителни за съда, щом доброволно споразумение не е постигнато. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е водещ при преценката на кого от двамата родители да се възложи прякото упражняване на родителските права. За да охрани този интерес, съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази също и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо детската психика (вж. - решение № 215/ 21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г., III г.о., решение № 152/18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г., III г. о., решение № 712/15.02.2011 г. по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., решение № 58/12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о., решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. и др. ). В защита на детския интерес е родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по-способен да полага цялостни адекватни грижи за възпитанието и бита на детето, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.
По съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Варненският окръжен съд е приел, че след раздялата на бившите съпрузи основните грижи за възпитанието и отглеждането на децата М. – на 14 г. и В. – на 10 г. е поето от бащата, докато майката често отсъствала във връзка със свои лични, професионални и образователни ангажименти, а впоследствие се изнесла под наем в друго жилище. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, социалните доклади, заявеното от страните и децата при изслушването им по реда на чл. 59, ал.6 СК, съдът е счел, че и двамата родители разполагат с необходимите качества, материални възможности и жилищни условия да отглеждат и възпитават децата си, че връзката им с момчетата е еднакво силна и емоционално стабилна. Посочено е, че бащата разполага с повече свободно време (напуснал е семейната фирма, но родителите му го подпомагат с достатъчно средства за издръжка), за да се грижи за децата, а може да разчита и на помощ както от тях, така и от жената, с която живее на семейни начала. Жилището, в което живее бащата и новото му семейство, е голямо и с достатъчно самостоятелни стаи за всички членове на семейството, в което ще се отглеждат двете момчета и доведените деца. Майката живее под наем в по-малко жилище, работи, учи, близките й са починали и при възникване на ангажимент, разчита на бащата да й окаже помощ в грижите за децата. Отношенията на децата и с двамата им родители са нормални, близки, като и майката и бащата декларират, че към този момент се стремят да не създават пречки за контактите си с децата. Въззивната инстанция е посочила, че в сега действащия СК е предвидена възможност родителите по общо съгласие да решат въпросите относно отглеждането и възпитанието на непълнолетните си деца, вкл. за съвместно упражняване на родителските права, което споразумение подлежи на одобрение от сезирания съд, а при липса на такова въпросите се решават от съда. В случая, въпреки разяснените предимства и предоставената от съда възможност за спогодба, както и готовността от страна на бащата за сключване на споразумение (с представен и подписан от двамата родители проект), такова не е постигнато, поради отказ на майката в съдебно заседание пред въззивната инстанция. При тези данни, като е взел предвид критериите, посочени в ППВС №1/1974 г. и в чл.59, ал.4 СК, изразената от всеки от родителите готовност да им се възложи упражняването на родителските права, както и желанието на децата при изслушването им - да прекарват по равно време при родителите си, въззивната инстанция е приела, че бащата е по-пригодният родител и на него следва да се предостави упражняването на родителските права. Режимът на лични контакти с майката е определен съобразно проекта за споразумение и заявеното от децата, че не би ги затруднило да прекарват по 2 седмици от месеца при всеки от родителите си.
Върховният касационен съд в настоящия си състав намира за неоснователни поддържаните в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички обстоятелства, релевантни за интереса на децата, респ. за формален подход при преценката им, за неправилност и необоснованост на извода, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата.
Мотивите на решението съдържат анализ на правнорелевантните обстоятелства по делото и критериите, посочени в чл.59, ал.4 СК и т.2 от ППВС №1/1974 г. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, експертните заключения, социалните доклади, заявеното от страните при изслушването им в съдебно заседание, съдът е приел, че и двамата родители разполагат с необходимите възпитателски качества и имат капацитет да отглеждат и осигуряват развитието на децата си. Установено е, че момчетата са еднакво привързани към родителите си, обичат ги и изградените между тях емоционални връзки са стабилни; двамата родители полагат грижи и се отнасят отговорно към задълженията си спрямо децата, притежават и необходимите морални качества за да ги възпитават.
По тези критерии правилно въззивната инстанция е приела, че майката и бащата имат равен потенциал. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е счел, че майката няма необходимия родителски капацитет да й бъде възложено упражняването на родителските права. Подобни изводи въззивното решение не съдържа, а е преценявано кое е най-доброто положение от гледна точка на защитавания детски интерес.
Твърденията на жалбоподателката за дефицит на морални качества при бащата, свързан със „системен алкохолизъм”, правилно са счетени от въззивния съд за недоказани. Според приетото и неоспорено от страните заключение на комплексната психиатрична и психологическа експертиза и двамата родители са психично здрави, респ. данни за алкохолна или друга зависимост при бащата не са налице. Показанията на св.П.Г., преценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и двете наказателни постановления от 2018 г. за нарушения по ЗДвП, също не установяват факти за наличие на „алкохолна зависимост” при ответника, нито поведение, което да е създало риск за живота и здравето на децата. Показателно за качествата на бащата е и поведението на самата жалбоподателка – в продължителни периоди от време, както преди да напусне сама семейното жилище през м.09.2017 г. (с обяснението, че поради стрес и здравословни проблеми се нуждае от почивка), така и след това по различни поводи – самостоятелни пътувания в страната и чужбина, участие в различни курсове и други лични занимания, децата са оставени изцяло на грижите на ответника. Участието му в отглеждането и възпитанието им е пълноценно и равностойно; момчетата се чувстват спокойни и обгрижени в дома на бащата и в семейната му среда; между тях и жената, с която ответникът съжителства, са изградени нормални близки отношения на уважение и приятелски отношения с другите отглеждани в семейството деца. Тези обстоятелства сочат, че бащата има изграден авторитет, като отношението, грижите и подкрепата му за момчетата не са се променили от факта на новото съжителство и допълнителните семейни ангажименти във връзка с това.
По отношение на критериите – пол и възраст на децата, материални възможности, социално обкръжение и възможност за помощ от близки на родителите, правилно въззивният съд е отдал предимство на ответника. Притежаваните по-добри битови и финансови условия от страна на бащата, както и възможността той да разчита на подкрепата и помощта на близките си роднини, са безспорно установени по делото и по тях страните фактически не спорят. Жалбоподателката няма близки роднини и за помощ в отглеждането на децата разчита основно на бащата. При нейната целодневна трудова заетост и различни други ангажименти осъществяването на ежедневните преки грижи за тях обективно е по-затруднено и трябва да разчита на помощ от трето лице (детегледачка), докато ответникът след напускането на семейната фирма разполага с време и възможност да ги заведе и върне от училище и извънкласни занимания, да контролира учебната им подготовка и да прекарва повече време с тях.
В ППВС №1/1974 г. е разяснено, че полът на детето не е решаващ критерий, тъй като майката е наравно пригодна с бащата да отглежда и възпитава момчета; а по отношение на възрастта, че децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя спрямо нуждата от определени родителски грижи. В случая, полът и възрастта на двете деца (момчета, тогава - на 14 г. и на 10 г., сега – на 15 г. и 11 г.) е отчетен от съда предвид установеното по делото, че след раздялата на родителите, децата са живяли с бащата, той се е справял сам с ежедневните грижи за тях и в по-ниската им възраст, справя се и сега, емоционалната привързаност между тях е силна, те се чувстват спокойни и сигурни в семейната среда на ответника. С израстването си децата имат необходимост да се идентифицират с мъжката фигура на баща си, както се сочи в заключението на КСППЕ. Те разпознават и майка си като авторитет, разчитат и на нейната подкрепа, но констатациите в експертното обследване са, че момчетата по-лесно и без напрежение общуват с бащата. Ищцата, поради това, че все още не е преживяла раздялата с ответника, е емоционално по-нестабилна и несъзнателно пренася психическото напрежение и негативизма от отношенията си с ответника към децата. Момчетата са поставени в конфликт на лоялност спрямо родителите си, чувстват вина и не искат да наранят никой от тях, но вече осъзнават, че раздялата на семейството е необратима. Показателна в това отношение е констатацията на КСППЕ, че когато е в дома на баща си по-малкият син се притеснява за майка си („дали плаче”), а по-големият син е „ядосан”, че родителите му не могат нормално да се разбират. Продължителността на настоящия съдебен процес и съпътстващите го процедури (срещи със социални работници, психолози и др.) също неизбежно влияе на психиката на двете деца и на възможността им да се справят със стреса и напрежението от раздялата на семейството, като продължат нормалното си развитие в една по-спокойна и предсказуема среда.
Съвкупното обсъждане на установените по делото обстоятелства сочи, че към момента най-добрия интерес на децата ще бъде задоволен в най-голяма степен, ако живеят при баща си и на него бъде предоставено упражняването на родителските права, до какъвто извод е стигнал и въззивният съд. Този извод съответства на трайно приеманото в практиката на ВКС, че личната грижа и отношение към децата, проявената с конкретни действия готовност за отглеждането и възпитанието им, са от значение за решаване на въпроса за местоживеенето на децата и за предоставяне на упражняването на родителските права; както и че не може да бъде определен за по-пригоден да упражнява родителските права родител, чиято професионална и друга заетост му отнема голяма част от времето за полагане на лични грижи за детето (вж. - решение № 267/23.09.2015 г. по гр.д. № 7140/2014 г., IV г. о., решение № 254/21.01.2020 г. по гр. д. № 940/2019 г., III г. о. и др.).
Настоящият състав намира за неправилно решението на въззивния съд в частта относно определения ежемесечен режим на лични контакти на децата с майката, предвиждащ по 2 седмици престой на двете момчета при нея и също толкова при бащата, където е определено местоживеенето им и на когото е възложено ежедневното осъществяване на родителските права и действията по закрилата, защитата и представителството на децата. Предоставянето на родителските права на бащата не може да бъде отречено с определяне на такъв режим на лични отношения с другия родител (който не ги упражнява), предвиждащ ежемесечното полагане на грижи за децата и местоживеенето им да се разпределя по равно между двамата родители (без да има споразумение между тях), респ. - децата да са по две седмици в месеца при всеки родител. Подобни мерки на практика представляват постановено от съда съвместно упражняване на родителските права, което е недопустимо без да има постигнато споразумение между страните. Това е и задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1/2017 г. на ОСГК, в което е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в случаите на развод по исков ред и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях, следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права.
Предвид изложеното и с оглед конкретно установените в случая обстоятелства, за да се създадат нормални предпоставки за упражняването на родителските права от бащата, определеният от въззивния съд ежемесечен режим на лични отношения с майката следва да се ограничи, за да се осигури преобладащото живеене на децата при бащата, на когото е възложено ежедневното осъществяване на родителските права, но при запазване възможността децата пълноценно да контактуват с майката. Тук следва да се има предвид, че в случаите, при които на съда е предоставена възможността служебно да определя или променя мерките на лични отношения, забраната от общия исков процес за reformatio in peius не се прилага. Задължението на съда във всяко производство, в което се засягат интересите на деца, да следи за защитата на най-добрия детски интерес, обуславя правото му да определи най-подходящият режим на лични контакти между децата и родителя, на когото не са предоставени родителските права, след като споразумение между родителите не е постигнато (включително и пред касационната инстанция и въпреки дадената на страните възможност).
С оглед на изложеното ВКС намира, че на майката следва да се определи режим на ежемесечни лични отношения с двете деца: всяка втора седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване и всяка четвърта седмица от месеца от 18 ч. в понеделник до 18 ч. в неделя с преспиване. Този режим ще способства да не се прекъсват пълноценните емоционални връзки между майката и децата, които са необходими за правилното им развитие и възпитание, а същевременно ще внесе повече яснота, установеност и сигурност в ежедневието на децата, съобразно възрастта, ангажиментите и интересите им. В останалата част, относно режима за лични отношения през ваканциите, лятото и по време на общите и индивидуалните за децата и родителите празници, постановените от въззивния съд мерки са ясни, подробни и подходящи и не следва да се изменят. Определените от съда мерки в тяхната цялост следва да се изпълняват от родителите, когато се налага и чрез взаимни отстъпки и компромиси, без да се търсят поводи за противоречия, конфликти и неразбирателство.
При така приетото, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта за ежемесечния режим на лични контакти на децата с майката, като вместо него се постанови ново, с посоченото по-горе съдържание. В останалите обжалвани части въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът намира, че е необходимо да укаже и на двамата родители да проявяват не на думи, а с реални действия, повече разбиране, отговорност и щадящо отношение към психиката на децата си. Раздялата между бащата и майката не означава раздяла на децата с някой от двамата. Колкото повече време отнеме на родителите да постигнат разбирателство и да разрешат несъгласията си, толкова повече енергия трябва да използват децата, за да се справят с напрежението и стреса в семейството. Възстановяването на уважението и взаимодействието между майката и бащата е важно за емоционалната сигурност на децата, за възможността свободно да изразяват какво се случва с тях и за потребността им да запазят пълноценни отношенията си с всеки от родителите.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 241/20.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 422/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която в рамките на режима на лични отношения на майката М. А. Х. с децата М. и В., са определени ежемесечните им контакти и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ ежемесечен режим на лични отношения на децата М. А. Х., ЕГН – [ЕГН], и В. А. Х., ЕГН – [ЕГН], с майката М. А. Х., ЕГН – [ЕГН], както следва: всяка втора седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване и всяка четвърта седмица от месеца от 18 ч. в понеделник до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на майката.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите му обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.