1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 174 СОФИЯ, 15.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4472/2018 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 4498 от 05.07.2018 г. по в.гр.д. № 13 196/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № І-50-235 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 11 393/2013 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявения от К. С. Ц. и А. С. С. отрицателен установителен иск за собственост, че Й. И. И., И. И. И., С. О. С., Е. О. С., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. - Б. не са собственици на следния недвижим имот: реална част с площ 485 кв.м по б. Д-Е-В-Г-Д на комбинираната скица към заключението от 09.12.2015 г. на съдебно- техническата експертиза, представляваща южната реална част от имот с кадастрален идентификатор ...., целият с площ 993 кв.м, находящ се в [населено място], район „В.”, в.з. „С.- Д.- ІІ част”, м. ”С.”, УПИ.... по регулационния план от 2009 г. С определение № 367 от 08.07.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като е констатирано произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „ Представлява ли съдебната спогодба по дело за делба на наследствен недвижим имот, придобит от наследодателя по замяна от ТПС комисия, разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, и дали в тази хипотеза замяната запазва действието си и е пречка за реституция на имота”. Жалбоподателите Й. И. И., И. И. И., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. - Б. поддържат наведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. С. Ц. и А. С. С. са изразили становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено, че през 1965 г. А. С. Д. е бил признат за собственик на една нива с площ от 1 дка в м. ”С.”, находяща се в землището на [населено място], дадена му в замяна от ТПС комисия срещу включен в блок на ТКЗС негов земеделски имот. През 1968 г. между наследниците на А. Д. е сключена съдебна спогодба по гр.д. № 3161/1968 г., по силата на която този имот е поставен в дял на неговия син С. А. С.. С нотариален акт № .... г. С. С. дарил на своята дъщеря А. С. реална част с площ 500 кв.м при посочени в акта граници, съставляваща северната част от имота. С нотариален акт № .... г. дарил на дъщеря си К. С. Ц. 1/2 ид. част от неурегулиран поземлен имот пл.№ 369, кад. лист 719 от неодобрен кадастрален план на в.з. „С. – Д.- І част”, м. „С...”. Ответниците по отрицателния установителен иск за собственост, жалбоподатели в настоящото производство, са наследници на Й. В. С. /Й. Й. В./, поч. през 1964 г. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в разписния лист към кадастрален план от 1950 г. на името на Й. Й. е записан имот пл.№ .... с площ 5 273 кв.м, в южната част на който попада имотът от 1 дка, даден в замяна на А. С. Д.. С влязло в сила решение № І-32-186 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 4 118/2010 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменен отказ на поземлена комисия „Овча купел” да възстанови на наследници на Й. Й. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на част от нива, съставляваща имот пл.№ ...., и е постановено друго, с което е възстановена част от този имот с площ около 485 кв.м, имот № ...., по б. Д-Е-В-Г-Д. При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че са били налице пречки по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на ответниците като наследници на Й. Й. върху частта от бивш имот пл.№ ...., идентична с имот пл.№ .... от неодобрения кадастрален план. Приел е, че съдебната делба - спогодба представлява разпореждане с дадения в замяна земеделски имот, поради което замяната запазва действието си. При формиране на този извод се е позовал на разясненията, дадени в т. 8 от ППВС № 7/73 г. относно съдебната спогодба по делбеното дело, и на решение № 6 от 18.02.2014 г. по гр.д. № 5494/2013 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че съдебната спогодба има договорен характер и вещнопрехвърлително действие по отношение на вещите, които са предмет на делба, включително и когато предмет на делбата е една вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение на дела си. В представените с касационната жалба решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр.д. № 1945/2014 г. на ВКС, І г.о., и решение № 113 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 568/2011 г. на ВКС, І г.о., е прието, че разпоредителните сделки с придобития по замяна от ТПС комисия имот, извършени между наследниците на приобретателя по замяна, не съставляват пречка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за реституция, тъй като в тази хипотеза имотът не се придобива от трето лице, а само се ликвидира съсобствеността между наследниците. Това тълкуване на понятието „разпоредителни сделки” по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ се споделя от настоящия състав. То кореспондира с целта на провежданата по реда на ЗСПЗЗ реституция да се възстановят правата на собствениците върху притежаваните от тях земеделски земи, без да се засягат правата, които трети лица са придобили преди влизане в сила на реституционния закон. В производството по реституция по ЗСПЗЗ наследниците на приобретателя по замяната не са трети лица. Те имат спрямо лицата, притежавали собствеността върху дадения в замяна имот, същото правно положение, каквото би имал техният наследодател, поради което запазването на правата им също е предпоставено от наличието на визираните в чл. 18з, ал.3 ЗСПЗЗ алтернативни предпоставки. Извършените между тях разпоредителни сделки с получения по наследство имот, в резултат на които се променят квотите им или собствеността се концентрира само в един от тях, не съставляват разпоредителни сделки по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като собствеността не се прехвърля на външно за собствеността лице. С оглед на изложеното, в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че извършената през 1968 г. между наследниците на А. Д. съдебна делба- спогодба, по силата на която полученият по замяна от наследодателя земеделски имот е постановен в дял на наследодателя на ищците, представлява разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, с оглед на която замяната е запазила своето действие по отношение на целия имот. Релевантни за възстановяване на правата на собствениците преди замяната са извършените от приобретателя по замяната, респ. от неговите наследници, преди влизане в сила на ЗСПЗЗ сделки, с които собствеността върху придобития по замяна имот се прехвърля на трето лице. В случая такава разпоредителна сделка представлява извършеното от наследодателя на ищците в полза на неговата дъщеря А. С. дарение през 1972 г. на северната реална част от получения по наследство и делба земеделски имот, предмет на замяна от ТПС комисия. Тази сделка препятства възстановяването на собствеността само върху дарената реална част. По отношение на останалата южна реална част, предмет на спора за собственост, не са налице предпоставките на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗС, при които замяната запазва действието си. До момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ тази реална част не е застроена и не е била предмет на разпоредителна сделка. След извършеното през 1972 г. дарение двете реални части от получения по замяна имот - северна и южна, принадлежат на различни собственици и представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ по отношение на неразпоредената реална част от получения по замяна имот. По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от К. С. Ц. и А. С. С. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот- реална част с площ 485 кв.м по б. Д-Е-В-Г-Д на комбинираната скица към заключението от 09.12.2015 г. на съдебно- техническата експертиза, представляващ южната реална част от имот с кадастрален идентификатор ...., целият с площ 993 кв.м, находящ се в [населено място], район „В.”, в.з. „С.- Д.- ІІ част”, м. ”С.”, УПИ .... по регулационния план от 2009 г., е уважен по отношение на ответниците Й. И. И., И. И. И., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. - Б. К., С. В. А. и Е. В. А. - Б.. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 292, ал.2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по същество на спора от настоящата инстанция, с което този иск бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на останалите ответници- С. О. С., заместен в процеса от своя наследник по закон М. С. С., и Е. О. С., заместен в процеса от своите наследници по закон Д. Е. С. и Ю. Е. С., решението е влязло в сила като необжалвано. С оглед този изход на делото ответниците по касация К. С. Ц. и А. С. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на Й. И. И., И. И. И., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. - Б. разноски по делото за трите инстанции в общ размер на 2784 лв., от които 2400 лв. адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС и 78 лв. държавна такса ; 306 лв. за първата и въззивната инстанция / 260 лв. депозит за вещо лице и 46 лв. д. такса за въззивно обжалване/. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 4498 от 05.07.2018 г. по в.гр.д. № 13 196/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № І-50-235 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 11 393/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по предявения от К. С. Ц. и А. С. С. отрицателен установителен иск за собственост, че Й. И. И., И. И. И., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. - Б. не са собственици на следния недвижим имот: реална част с площ 485 кв.м по б. Д-Е-В-Г-Д на комбинираната скица към заключението от 09.12.2015 г. на съдебно- техническата експертиза, представляваща южната реална част от имот с кадастрален идентификатор ...., целият с площ 993 кв.м, находящ се в [населено място], район „В.”, в.з. „С.- Д.- ІІ част”, м. ”С.”, УПИ .... по регулационния план от 2009 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. С. Ц. и А. С. С. против Й. И. И., И. И. И., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. – Б. иск за установяване, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: реална част с площ 485 кв.м по б. Д-Е-В-Г-Д на комбинираната скица към заключението от 09.12.2015 г. на съдебно- техническата експертиза, представляваща южната реална част от имот с кадастрален идентификатор ...., целият с площ 993 кв.м, находящ се в [населено място], район „В.”, в.з. „С.- Д.- ІІ част”, м. ”С.”, УПИ .... по регулационния план от 2009 г. В частта, с която отрицателният установителен иск за собственост е уважен по отношение на ответниците С. О. С., заместен в процеса от своя наследник по закон М. С. С., и Е. О. С., заместен в процеса от своите наследници по закон Д. Е. С. и Ю. Е. С., решението е влязло в сила като необжалвано. ОСЪЖДА К. С. Ц. и А. С. С. да заплатят на Й. И. И., И. И. И., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. – Б. разноски по делото за първата, въззивната и касационната инстанция в общ размер на 2 784 лв./ две хиляди седемстотин осемдесет и четири лв./ ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: