Р Е Ш Е Н И Е № 373 гр. София, 25.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1905 /2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по исканията / според авторите, осъдените Н. П. А. и А. М. А.,жалби / против решение № 165 от 19.04.2011 г. по внохд № 279/2011 г. на Плевенския окръжен съд. В исканията / „жалби ” / се сочи , че решението и потвърдената с него присъда са постановени в нарушение на закона поради неправилното приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК във връзка с чл. 2 , ал.2 от НК , а определените наказания са явно несправедливи , тъй като не отразяват степента на обществена опасност на деянието и дейците. Защитникът на осъдения Н. П. А. в писмени бележки , неясно защо отнесени към възможността за допълнение на касационна жалба , изключена в развиващата се процедура по Глава тридесет и трета от НПК „Възобновяване на наказателни дела”, поддържа оплаквания за противоречие на материалния закон и явна несправедливост на санкцията и настоява за нейното смекчаване. Защитникът на А. М. А. в своето „допълнение към касационна жалба” обосновава с явна несправедливост искането си за по-кратък срок на наложеното лишаване от свобода. Прокурорът пледира за отхвърляне на двете искания. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване ,установи следното : Исканията са направени в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирани страни по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред , поради което е допустимо. Производството по делото пред първата инстанция протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Двамата подсъдими признали изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът , след като установил, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, дал ход на делото в процедура при съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал.4 от НПК . При постановяване на осъдителната присъда срещу подсъдимите съдът определил наказания , съобразени с разпоредбата чл.58 а от НК. Плевенският окръжен съд с решение № 165 от 19.04.2011 г. по внохд № 279/2011 г. изменил първоинстанционната присъда , като намалил наложените и съответно редуцирани с 1/3 наказания лишаване от свобода на двамата подсъдими до три години и четири месеца за Н. П. А. и до две години и осем месеца за А. М. А.. Не може да не се отбележи, дори само с дидактична цел, че въззивният състав разкритикувал остро /на стр.3 и стр.4 / бланкетния подход на предходния състав при индивидуализацията на наказанията, но не направил много за да го отстрани. Решението на окръжния съд в изменителната част е мотивирано с крайно оскъдни и до голяма степен декларативни съждения, които го поставят на границата на липса на мотиви. Все пак настоящият състав намира за възможно, при съдържащите се в делото данни , да се извърши проверка на атакуваното решение по реда на възобновяването. По искането на Н. П. А. Искането е неоснователно. Претенцията на осъдения за намаляване на наказанието се гради върху две твърдения , които не намират нормативна и доказателствена подкрепа. На първо място разбирането на осъдения и защитата му , че при извършване на деянието е била приложима по - благоприятната за него редакция на чл. 58а от НК , препращаща към чл. 55 от НК , не държи сметка за продължавания характер на инкриминираната престъпна дейност. А. е признат за виновен за продължавано престъпление , извършено в периода 29.03.2010 г. – 17.05.2010 г. Както е известно и безспорно в съдебната практика отделните деяния , включени в продължаваното престъпление , не се оценяват като самостоятелни престъпления, а като елементи от едно престъпление. То е довършено тогава , когато е приключило последното деяние / арг. от чл.80 , ал.3 от НК/. Ето защо за извършеното от искателя престъпление е приложим законът, който действал по време на извършването му т.е. към 17.05.2010 г., а това е чл.58а от НК в редакцията съгласно ЗИДНК / ДВ бр.26 от 2010 г. от 06.04.2010 г./ Не могат да бъдат споделени и оплакванията на защитата на осъдения за явна несправедливост на наложеното наказание. Част от посочените в искането смекчаващи отговорността обстоятелства - критично отношение към извършеното, тежко семейно, материално и здравословно състояние, са намерили място в разсъжденията на съда при индивидуализиране на обема необходима наказателна принуда. Младата възраст , върху която акцентира защитата , сама по себе си не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство , ако противното не следва от оценката й в общия контекст на факторите по чл. 54 от НК. В конкретния случай е установено , че Н. А. е извършил поредното престъпление в разцвета на силите си – на тридесет години , което предполага достатъчна степен на социална зрялост. В същото време криминалното му досие показва дванадесет отделни осъждания , извън необходимите за квалификацията „опасен рецидив”. Следователно, въпреки младостта си, осъденият е манифестирал поведение на постоянен конфликт със закона и резистентност към превъзпитателния ефект на наложените му / и изтърпени / санкции. Ето защо определеното от въззивния съд наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Доброто процесуално поведение на искателя , изразило се в самопризнание по чл. 371, ал.2 от НПК , е намерило отражение в привилегированото намаляване на наказанието с 1/3 и не предпоставя допълнителна редукция на срока на лишаване от свобода. По искането на А. М. А. Искането е неоснователно. За възражението , отнасящо се до неправилно приложение на чл. 58 а от НК, важи казаното по-горе по повод искането на осъдения Н. А.. Съдът не е нарушил закона, тъй като към момента на извършването на инкриминираната дейност е действала редакцията на тази норма според ЗИДНК / ДВ , бр.26 от 06.04.2010 г./. Защитата на осъдения А. прави некоректен прочит на атакуваните съдебни актове, като им приписва неспазване на чл.56 от НК. Още в мотивите на първата инстанция може да се прочете, че съдът не е съобразил като отегчаващи обстоятелства всички предходни осъждания на подсъдимия, а само тези , които са извън обхвата на квалификацията опасен рецидив. Несъмнено богато криминално минало на осъдения надхвърля значително легалната достатъчност по чл. 29 от НК във връзка с повдигнатото обвинение . Разгледано в аспекта на обществената опасност на дееца то правилно е отнесено към отежняващите наказателното му положение данни. Санкцията от четири години / намалена с една трета по реда на чл. 58а от НК/ отразява адекватно съотношението между смекчаващите отговорността обстоятелства , включително посочените в искането критично отношение и тежко семейно положение, и отегчаващите такива - стойността на откраднатите вещи / 1780 лева / и трайната демонстрация на престъпен начин на живот . Неоснователно защитата на осъдения се позовава на възстановяване на причинените от деянието щети „от негова страна”, тъй като според признатите факти от обвинителния акт откраднатите вещи са били намерени от полицията при рутинна проверка . Доброто процесуално поведение на подсъдимия е съобразено при преминаване към процедурата по Глава двадесет и седма от НПК и няма данни, разкриващи възможност за повторното му отчитане при определяне на наказанието. След намаляване срока на лишаване от свобода от въззивната инстанция е постигната строгост, съответна на целите на чл. 36 от НК , поради което не е налице основание за нейното смекчаване по реда на възобновяването на наказателното производство. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Н. П. А. и А. М. А. за възобновяване на производството по внохд № 279 по описа на Плевенския окръжен съд за 2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.