1 Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 18 декември 2018 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Албена Рибарска разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №2455 по описа за 2018 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на В. В. И. от [населено място], за отмяна на влязло в сила като необжалваемо въззивно решение, постановено на 21.11.2016г. по в.гр.д. №10197/2016г. на Софийски градски съд, с което е след отмяна на решение от 14.05.2016г. по гр.д.№68807/2014г. на Софийски районен съд, предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. И. иск с правно основание чл.422 ГПК е уважен за сумата 357,04лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, и за сумата 107,91лв. - лихва за забава. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата се основава на наличието на влязло в сила на 29.12.2018г. решение по гр.д.№13328/2017г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от В. В. И. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск и е прието за установено, че между страните не съществува облигационно правоотношение, в съдържанието на което да е включено задължение за доставка на топлинна енергия за същия имот и насрещно задължение за заплащането й. Претендират се разноски. Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице - помагач "Нелбо Инженеринг" ООД не вземат становище. По допустимостта на молбата съдът се е произнесъл с определение №223 от 04.07. 2018г. по настоящото дело. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: С влязло в сила като необжалбаемо въззивно решение, постановено на 21.11.2016г. по в.гр.д. №10197/2016г. на Софийски градски съд след отмяна на решение от 14.05.2016г. по гр.д.№68807/2014г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. И. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът В. В. И. дължи на ищеца следните суми: сумата от 357, 04 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2012г. до м.04.2013г. и 107,91 лв. лихва за забава за периода от 31.03.2012г. до 15.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по гр.дело № 32761/2014г. на Софийски районен съд. Въззивният съд е приел, че ответникът В. В. И. се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ /отм./, чл.153, ал.1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и § 1, т. 2а. /нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ от ЗЕ, по съображения, че същият е съсобственик на процесния топлоснабден имот при квота 1/ 3 ид.ч. от него. Приел е, че без значение е обстоятелството, че със съдебното решение е предоставено право на ползване на К. Р., тъй като същото одобрява постигната спогодба между страните и не поражда вещно правни последици по отношение на ползването и не представлява предоставяне вещно право на ползване. В случая молителят се позовава на ново доказателство – решение от 30.11.2017г. по гр.д.№13328/2017г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от В. В. И. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск и е прието за установено, че между страните не съществува облигационно правоотношение, в съдържанието на което да е включено задължение за доставка на топлинна енергия за същия имот и насрещно задължение за заплащането й. Решението е представено в заверен от страната препис на оригинала с отбелязване, че решението е влязло в законна сила на 29.12.2018г. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че между съсобствениците на имота В. В. И. и К. Г. Р. със споразумението, одобрено от съда с решение от 19.12.2008 г. по гр.д. № 240/2008 г. на Софийски районен съд, е постигнато съгласие ползването на семейното жилище /процесния апартамент/ да бъде предоставено на К. Г. Р., а също така, че по отношение на процесния топлоснабден имот има постигнато съгласие между другия съсобственик – К. Г. Р. и ответника „Топлофикация София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия, като партидата е прехвърлена на нейно име въз основа на подадено заявление - вх. № 3576/11.01.2009 г. В практиката на ВКС /решение № 178 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 1418/2016 г. на ВКС, ІVг.о., решение № 325 от 31.10.2018 г. по т.д.№158/2018г. на ВКС, ІІт.о. и др./се приема, че съдебно решение, постановено по друго дело, само по себе си не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен когато се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която е допустимо да бъде зачетена. В тази насока са и разясненията към т.3 на Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката на съдилищата по отмяната на влезли в сила решения по въпроса допустима ли е отмяна при положение, че страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото и не е могла да го докаже, а след влизане в сила на съдебния акт обстоятелството е установено по надлежния ред в друго производство, влезлите в сила присъди, решения или други актове, с които се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на спора важно обстоятелство, представляват ново писмено доказателство по смисъла на чл.231 б.“а“ ГПК /отм./ макар фактът да е бил известен на твърдялата го страна, тъй като едва с признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен. В съдебната практика изискването страната да е твърдяла съответното обстоятелство в хода на съдебното производство, последващо доказано и обосновало отмяна по реда на чл.303 ал.1 ГПК, е в аспект на преклудиращото действие на постановеното решение относно релевантните, съществували, но незаявени, от значение по съществото на спора, факти. В случая молителят-ответник по иска, е твърдял в отговора на исковата молба по делото, че с утвърденото от съда споразумение между съсобствениците-бивши съпрузи, ползването на семейното жилище-процесния отопляем обект, е предоставено на жената, като на нейно име е и прехвърлена партидата, открита на негово име. Представеното решение с молбата за отмяна е относимо към релевирано от страната в отговора на исковата молба, но останало недоказано по делото, обстоятелство, което е от значение за спора, поради което следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на спора, с оглед изхода му по същество /т.4 на ТР № 6/6.11.2013г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязло в сила въззивно решение, постановено на 21.11.2016г. по в.гр.д. №10197/2016г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: