5 Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр. София, 01 февруари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……...….Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....…............Тома КОМОВ......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 961 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационен протест срещу решение № 316 от 05.07.2017г., постановено по внохд № 504/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. С присъда № 34 от 08.11.2016г., постановена по нохд № 30/16г. по описа на Врачански окръжен съд, подсъдимият К. А. В. е признат за невинен в това, че на 07.08.2012 г. в [населено място],[жк], [улица], умишлено умъртвил баща си- А. Г. В., като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.3, пр.1 и т.6, пр.3, вр. с чл.115 НК. Със същата присъда подсъдимата Р. А. В. е призната за виновна в това, че за времето от 23.00 ч. на 07.08.2012 г. до 13.30 ч. на 08.08.2012 г. в [населено място],[жк], [улица], съзнателно не е оказала помощ на баща си - А. Г. В., за когото съгласно чл.124, ал.5 от СК е била длъжна да се грижи и който се е намирал в опасност за живота си и не е имал възможност да се самозапази поради своята безпомощност след причинена гръдна травма, въпреки, че е могла да окаже помощ - престъпление по чл.138 НК, поради което и на основание 78а НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание - глоба в полза на държавата в размер на 3000 лв. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимата В. заплащането на съответна част от направените разноски по делото. Срещу така постановената присъда са подадени протест от прокурор от окръжната прокуратура гр. Враца и жалба от защитника на подсъдимата В., по които е образувано внохд № 504/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. С решение № 316 от 05.07.2017г., въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта относно освобождаването на подсъдимата В. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и е прекратил водното срещу нея наказателно производство на основание чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. В останалата част е потвърдил присъдата. Решението е подписано при особено мнение на председателя на съдебния състав и докладчик по делото за осъждане на подсъдимия В. по повдигнатото му обвинение. В касационния протест се изразява несъгласие с въззивното решение в частта му, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за оправдаването на подсъдимия К. В. по повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1, т.3, пр.1 и т.6, пр.3, вр. с чл.115 НК, като се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи за неправилна оценка на доказателствения материал от въззивния съд, в противоречие с изискванията на процесуалния кодекс и в ограничаване на правата на страната в процеса, поддържаща обвинението. Като последица от същественото нарушаване на процесуални правила според прокурора е допуснато и нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия В.. Настоява се за отмяна на въззивното решение в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите аргументи и искане. В срока по чл.351, ал.4 от НПК срещу подадения протест е постъпило възражение от адв. М. Д. – защитник на подсъдимия В., в което се излагат доводи за заинтересованост на подсъдимата В. поради влошени отношения с брат й. Пред касационния съд защитникът изтъква липса на мотив у подсъдимия за умъртвяване на баща му. Счита, че обвинението срещу подсъдимия В. не е доказано по несъмнен начин, а съдебният акт не може да почива на предположения. В последната си дума подсъдимият В. моли за потвърждаване на решението на апелативния съд. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е подаден в законния срок за обжалване и е допустим. Разгледан по същество е основателен. Съображенията на първоинстанционния съд за оправдаване на подсъдимия В. по повдигнатото му обвинение са за липса на преки доказателства за авторството на деянието. Обясненията на подсъдимата В., макар да са източник на преки доказателства, са отхвърлени от инстанционните съдилища поради недостатъчна достоверност и наличие на заинтересованост на подсъдимата от изхода на делото. Нормата на чл.14, ал.1 от НПК задължава съда, прокурора и органите на разследването при изграждането на вътрешното си убеждение да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Това именно не е сторено от двете съдебни инстанции. По делото са депозирани взаимно изключващи се обяснения на двамата подсъдими относно това, кой е нанесъл побой над пострадалия А. В., довел до смъртта му. Въпреки, че окръжният съд е констатирал, че обясненията на В. кореспондират с показанията на свидетелите Т. и К., както и със заключението на съдебно- медицинската експертиза относно механизма на причиняване на уврежданията, е направил извод за тяхната недостатъчна достоверност, за което не е изложил мотиви. В решението на въззивната инстанция (л.12 от мотивите) е констатирано, че обясненията на В. съответстват на показанията на свидетелите Т. и К., които възпроизвеждат нейни извън процесуални изявления, но към тях следвало да се подходи внимателно, предвид заинтересоваността на самата подсъдима. В заключение е направен извод, че събраните доказателства не позволявали еднозначен извод за виновност на подсъдимия В. предвид наличието както на доказателства в подкрепа на обвинението, така и на такива, внасящи съмнение. В мотивите на въззивното решение не е упоменато кои доказателства в коя от двете категории са поставени, кои от тях са кредитирани и по какви съображения. Липсата на цялостен анализ на събраните доказателства в тяхната взаимовръзка от първостепенния съд сочи на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не е било отстранено от въззивната инстанция. Дефицитът на мотиви на въззивния съд от своя страна също представлява такова нарушение. Следва да се отбележи, че и двете съдилища са пренебрегнали правилата на формалната логика при преценката на авторството на деянието в светлината на приетата от тях фактическа обстановка. По делото е установено, че на пострадалия е нанесен побой в дома му вечерта на 07/08.08.2012г. Единствените лица пребивавали в къщата по това време са подсъдимите К. В. и Р. В.. По делото липсват доказателства за присъствие на трето лице в къщата през този период. Твърденията на всеки от подсъдимите, че другият е нанесъл смъртоносните увреждания подлежат на проверка с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Извън процесуалните изявления на подсъдимата В. пред свидетелите Т. и К., че брат й е нанесъл побоя на пострадалия като скачал върху гърдите му, са дадени преди заключението на съдебно - медицинската експертиза, която е посочила този механизъм като най - вероятен. Извън вниманието на съдилищата е останало заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд петорна съдебно - медицинска експертиза (л. 181 от нохд № 30/10г.), че травмата в областта на гръдния кош не може да се получи при удари с кабел в гръдната кост (какъвто кабел подсъдимият В. е заявил, че носела сестра му). Изхвърлянето от двамата подсъдими не само на дрехите на пострадалия, но и на галошите на К. В. също е индиция за негова причастност към нанасянето на телесните увреждания, която не е преценена ведно със съвкупния доказателствен материал. На последно място изводите на инстанционните съдилища за липса на мотив у подсъдимия В. за осъществяване на деянието не са съобразени със събраните по делото доказателства за трайно влошени отношения между него и пострадалия, както и с подадените жалби от А. В. срещу сина му през 2009г. и 2011г. до органите на МВР за упражняван от сина му психически тормоз (хвърляне на пиратки и влизане в имота му), за което К. В. бил предупреждаван по реда на ЗМВР. С оглед изложеното касационният съд счита, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствения материал, което се е отразило върху правилността на формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища. По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че следва да отмени въззивното решение в частта, с която е потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда по отношение на К. А. В. и върне делото на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 316 от 05.07.2017г., постановено по внохд № 504/17г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в, в частта, с която е потвърдена присъда № 34 от 08.11.2016г., постановена по нохд № 30/16г. на Врачански окръжен съд, с която К. А. В. е оправдан по обвинението по чл. 116, ал.1, т.3, пр.1 и т.6, пр.3 във вр. с чл.115 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийския апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: