5 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 16.12.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2718/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пума Се” със седалище и адрес на управление в Германия срещу решение № 746 от 12.04.2013г. по т. д. № 2812/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Пума Се” срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. В посочената част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 192 от 03.04.2014 г. по настоящото дело, на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: „Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични”. К. поддържа, че атакуваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че предвидената в чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО защита на търговската марка е обусловена от отрицателната предпоставка стоките да не са идентични и/или сходни. Счита, че това тълкуване е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 20.06.2013 г. и в писмена защита, депозирана в съдебно заседание на 24.09.2014 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „Пума Се”, Германия (чието предходно наименование е „Пума АГ Р. Д. Спорт”) срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО за защита правото върху процесните търговски марки, собственост на ищеца – търговска марка рег. №[ЕИК], регистрирана по национален ред, както и върху търговски марки рег. № 581 191, № 439 162 и № 925 647, регистрирани по международен ред, въззивният съд е приел, че не е налице нарушение на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Този извод е аргументиран с отсъствието на предвидената в посочената норма отрицателна предпоставка – липса на идентичност или сходство между стоките и услугите, неправомерно обозначавани със знака, идентичен или сходен с този на защитената марка. Поради обстоятелството, че търговските марки на жалбоподателя са регистрирани за същия клас стоки, в който попадат и продаваните от ответника спортни обувки, решаващият състав е преценил, че възможността за несправедливо облагодетелстване или опасността от увреждане реномето на марките, сами по себе си, са ирелевантни за твърдяното нарушение по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е.), всяка държава-членка допълнително може да предвиди, че притежателят има право да попречи на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с търговската марка, за стоки и услуги, които не са сходни със стоките и услугите, за които е регистрирана търговската марка, ако последната се ползва с реноме в държавата-членка и ако използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на търговската марка или би ги увредило. Независимо от факултативния характер на възможността за предоставяне на по-широка закрила на марките, ползващи се с реноме, Република България, като държава-членка на Европейския съюз, се е възползвала от същата чрез приемането на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. В тази разпоредба е предвидено право на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. В посочената норма на използвания в Директивата термин „марка, ползваща се с реноме”, отговаря терминът „марка, ползваща се с известност”. Поради идентичността му с разпоредбата от Общностното право (чл. 5, ал. 2 от Директивата), при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в общностната разпоредба, съдържащо се в постановените от този съд актове. Такива актове в случая представляват решение от 09 януари 2003 г. по дело № С-292/00 D.; решение от 23 октомври 2003 г. по дело С-408/01 A.-S. AG и A. Benelux BV и др. По-конкретно: В решение от 09 януари 2003 г. по дело № С-292/00, постановено по искане за преюдициално заключение относно тълкуването на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е.), по спор между D. & C. SA и Zino D. SA и Gofkid L., е прието, че посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в нея специална защита на по-ранната марка с реноме срещу марка или знак, използвани за стоки и услуги, които не са идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката с реноме, е приложима и за марките с реноме, когато се използва марка или знак, идентичен или сходен с регистрираната марка за стоки и услуги, които са идентични или сходни. Съдът е счел, че при тълкуването на нормата следва да се съобрази не само буквалният й смисъл, но и общата систематика и целите на акта, от който тя е част, като е направил извод, че марките с реноме не могат да се считат по-слабо защитени при използване на идентични или сходни марки за идентични или сходни стоки и услуги, отколкото при използването на такива марки за стоки и услуги, които не са идентични или сходни. В посочения смисъл е и решение от 23 октомври 2003 г. по дело С-408/01, постановено по искане за преюдициално заключение относно тълкуването на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е.) по спор между A.-S. AG и A. Benelux BV и Fitnessworld T. L.. В същото, чрез препращане към мотивите на решението по дело № С-292/00 D., С. е потвърдил изразеното вече свое становище, че при прилагането на чл. 5, ал. 2 от Директивата държавата-членка трябва да предостави предвидената в нея специфична закрила в случаите, когато трето лице използва по-късна идентична или сходна марка на такава, ползваща се с реноме, независимо от това, дали по-късната марка се използва за различни стоки или услуги или за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана. С оглед това тълкуване на чл. 5, ал. 2 от Първа директива, което е задължително за всяка държава-членка, каквато е и Република България, при прилагането на транспониращите тази разпоредба норми от националното й право, Върховен касационен съд, съобразявайки смисъла, вложен в нея от Съда на Европейския съюз, приема, че: Защитата, предвидена в чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО за марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични. В този смисъл е и отговорът на обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос. Предвид така дадения отговор на релевантния за делото въпрос, въззивното решение е неправилно. Изводът на Софийски апелативен съд за липса на нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО, е аргументиран единствено с идентичността на стоките, за които са регистрирани процесните търговски марки на ищеца с тези, продавани от ответника и е резултат от буквалното тълкуване на посочената норма, че същата е приложима само в случаите, когато ползващата се с известност марка е използвана за стоки и услуги, които не са идентични или сходни със стоките и услугите, за които марката е регистрирана. Следователно, при прилагането на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО, транспонираща норма от Общностното право (чл. 5, ал. 2 от Първа директива), решаващият състав е вложил в нея смисъл, различен от смисъла на транспонираната норма, вложен от С. в цитираните по-горе актове. Това неправилно тълкуване обосновава съответно неправилност и на преценката, че възможността за несправедливо облагодетелстване или опасността от увреждане реномето на процесните марки, сами по себе си, са ирелевантни за твърдяното нарушение по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд и на събрани по делото доказателства за наличието на тези предпоставки, а така също и на основната предпоставка – дали марките на ищеца се ползват с известност на територията на Република България, препятства решаването на спора от настоящата инстанция. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата му до касационно обжалване част и делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане в тази част. При разглеждането на спора по същество въззивният съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство. Така мотивиран, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 746 от 12.04.2013г. по т. д. № 2812/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Пума Се” срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: