5 Р Е Ш Е Н И Е № 522 гр. София, 12 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1804 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдената Ю. Р. М., чрез защитниците й адв. В. М. и К. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 5602/2009 по описа на РС – София и ВНОХД № 2858/2012 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви в решението относно наведените във въззивната жалба и допълнението към нея възражения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Твърди се, че районният съд, след като е допуснал събиране на допълнителни доказателства, без никакви мотиви е отменил определението си и е постановил осъдителна присъда при липсата на тези доказателства, че вещото лице е изготвило назначената съдебно-счетоводна експертиза въз основа на предоставени му документи, които не се съхраняват в дружеството граждански ищец, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и че не е конкретизирана по коя от хипотезите на чл.93 т.1 б. „А” или б. „Б” от НК е ангажирана наказателната отговорност на осъдената. Като нарушение на материалния закон е посочено, че неправилно и двете предходни съдебни инстанции са приели, че заеманата от М. длъжност е „материално отчетническа”, което нямало нищо общо с действително заеманата от нея длъжност - „зам.директор по финансовите въпроси” или с „финансов директор”. Претендира се отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или на досъдебното производство. В съдебно заседание осъдената и защитниците й поддържат така депозираното искане и молят същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда от 20.03.2012 г. по НОХД № 5602/2009 г. Районен съд – София, 105 н.с. е признал Ю. Р. М. за виновна в това, че в периода 27.04 - 05.07.2005 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице – финансов директор на [фирма] [населено място], е присвоила чужди пари – сумата от 43 460 лв., връчени й в качеството да ги пази, като присвоената сума е в големи размери, поради което и на основание чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26 ал.1 от НК и вр. с чл.54 от НК я е ОСЪДИЛ на три години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ за изпълнение с изпитателен срок от пет години. На основание чл.202 ал.3 от НК съдът е лишил М. от право да заема материално отговорна длъжност за срок от пет години. Оставил е без разглеждане предявеният граждански иск като недопустим, а в тежест на подсъдимата е възложил и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимата и на гражданския ищец е образувано ВНОХД № 2858/2012 г. по описа на Софийски градски съд, н.о. ХІІ въззивен състав. С Решение № 908/04.07.2013 г. по същото дело второинстанционният съд е потвърдил присъдата в наказателната й част, разпоредил се е с веществените доказателства по делото, като е присъдил в тежест на подсъдимата и направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът е отменил присъдата в гражданската й част и е върнал делото за произнасяне на друг състав на районния съд. С протоколно определение от 07.03.2014 г. по НОХД № 14099/2013 г., Софийският районен съд, 109 н.с. е отменил определението за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения граждански иск и е прекратил производството по делото. С разпореждане от 26.03.2014 г. по същото дело е върнал жалбата на гражданския ищец [фирма] /правоприемник на [фирма]/ срещу определението за прекратяване на производството по гражданския иск. По жалба гражданския ищец е образувано ВНЧД № 3187/2014 г. по описа на СГС, н.о. VІІІ въззивен състав. С Решение № 997/13.10.2014 г. по същото дело градският съд е потвърдил разпореждането от 26.03.2014 г. за връщане на жалбата на [фирма] срещу определението от 07.03.2014 г. Настоящият състав на ВКС намира, че въпреки неубедителните мотиви на присъдата, следствие на повърхностно проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд, въззивният състав, след като е провел собствено съдебно следствие, в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.1 и 2 от НПК. Изложил е убедителни съображения въз основа на кои доказателствени материали приема за установени фактите от кръга на чл.102 от НПК и е дал отговор на всички доводи на страните за и против предявеното на осъдената М. обвинение. Следва да се отбележи, че меродавно за определяне на длъжностното качество на осъдената е функцията, която тя е изпълнявала в [фирма] през инкриминирания период, а именно – отговаряла е и за издаването на всички първични и вторични документи на дружеството, за всички счетоводни регистри и отчети, включително и за касовите книги, касовата наличност, за движението на паричните потоци, приемала е ежедневния паричен и документооборот, подпомагала е търговския отдел при оформянето на документите за продажба на автомобилите и директора в цялостното управление на дружеството и го е замествала при негово отсъствие. В този смисъл, посочените факти и обстоятелства позволяват да се обоснове длъжностното качеството на осъдената по смисъла на чл.93 т.1 б. Б от НК. Назначаването й с трудов договор № 6 от 01.06.2002 г. в [фирма] на длъжност „финансов директор” и фактическото изпълнение на възложените й задачи, произтичащи от длъжностната й характеристика, не внасят съмнение в осъществяваните от М. функции, въпреки че в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение от 14.10.2005 г. е отбелязано, че е изпълнявала длъжността „зам. директор по финансите”. Посочването на горните обстоятелства е достатъчно пълно и ясно както в обвинителния акт, с което той отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и с оглед тълкуването, направено от ВКС с ТР 2/2002 г., така и присъдата и във въззивното решение, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на подсъдимата да узнае и разбере фактите по обвинението и да организира защитата си. Неоснователни са и направените възражения в искането, че експертизата е изготвена на база на предадени на вещо лице книжа и счетоводни документи, които не са съхранявани в дружеството съгласно изискванията на закона за счетоводството. Следва да се посочи, че по делото са изготвени и приети три съдебно счетоводни експертизи, последната, от които – повторна и допълнителна, в хода на въззивното производство. В мотивите към решението градският съд е изложил убедителни доводи защо приема и кредитира последните две експертизи като обективни и изготвени с необходимите професионални качества и опит, което се споделят изцяло и от настоящия състав на ВКС. Вещото лице Р. С. е категоричен, че използваните от него книжа при изготвяне на експертизата, макар и наричани от защита „тефтери” съответстват на изискванията за касова книга, тъй като ежедневно са отбелязвани описаните дневни обороти, т.е. извършените продажби, приходи и разходи. От тях се установява всеки един ден каква е била наличността, какви са били извършените продажби в брой, извън сумите които са постъпили по банков път. Предвид изложените съображения ВКС не констатира да е било допуснато каквото и да е съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, налагащо упражняване на правомощието му по възобновяване на производството по делото. Извършената проверка на съдебните актове и на анализа на доказателствената съвкупност дават основание на касационния съд да приеме, че и материалният закон е приложен правилно. Възприетата от съдебните инстанции фактическа обстановка изключва възможността за оправдаване на осъдената поради липса на качеството й на годен субект на престъплението, за което е била призната за виновна. Безспорно е установено, че М. през инкриминирания период е била назначена по трудов договор за „финансов директор” в [фирма]. С нейно знание – връчена й е и е подписана от нея длъжностна характеристика, т.е. при пълно съгласие от нейна страна й е било възложено да изпълнява и счетоводната дейност. В този смисъл тя е осъществявала работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, като е била включена в организационната структура на предприятието на търговеца, при това назначена с трудов договор. По този начин М. е придобила качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „Б” от НК, т.е. тя е годен субект на престъплението длъжностно присвояване, като няма разлика в изпълняваните от нея функции във фирмата като „финансов директор” или на приравнената на нея длъжност „зам. директор по финансите”. По делото е безспорно установено, че парите от продажбите на процесните два автомобила, закупени съответно от китайския и украинския дипломати са получени от осъдената, но не са внесени в патримониума на дружеството, след което М. се е разпоредила с тях в свой или чужд, но не и в интерес на [фирма]. Тя е прикрила липсата на получените средства в дружеството, като е прехвърлила полученото плащане за единия продаден автомобил за друг /за вече платен автомобил, получен от фабриката доставчик от Германия/ чрез създаване на привидност на плащането, а за втория автомобил – чрез изваждането на суми от оборота на дружеството, т.е. причинила е реална щета на търговеца. Действително в баланса на [фирма] за 2005 г. не се води документално никакво задължение, но това се дължи на обстоятелството, че митническата декларация, с която автомобилът на китайският дипломат е бил освободен, договорът с него и ордерът, с който е заприходен автомобилът в дружеството липсват, т.е. този автомобил не е бил осчетоводяван въобще в дружеството. За продадения автомобил на украинския дипломат в счетоводството на дружеството не са намерени, каквито и да било документи, че той е доставен и заприходен, след което продаден. Не на последно място следва да се има предвид, че с оглед качеството на лицата, закупили двата автомобила, а именно – дипломатически представители на две чужди държави в България, то извършените сделки са били освободени от ДДС, което допълнително е способствало за документалната липса на щета в баланса на дружеството за 2005 г., а от друга страна - за по-късното откриване на действително причинената реална липса на 43 460 лв. В случая, след като парите, платени от двамата дипломати не са влезли в патримониума на дружеството, те не са станали част от неговото имущество, поради което е причинена реална щета на [фирма]. С оглед на гореизложеното ВКС приема, че предходните съдилища правилно са приложили материалния закон, приемайки че фактическите обстоятелства са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл.202 ал.2 т.1 от НК, т.е. при така приетите за установени факти, без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимата. Ето защо съдът не констатира да е налице някоя от предпоставките на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдената Ю. Р. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 5602/2009 на РС – София и ВНОХД № 2858/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: