Р Е Ш Е Н И Е № 411 С о ф и я, 10 о к т о м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 с е п т е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1161/2013 година. Производство по Глава 33 от НПК. Инициирано е от осъдения Н Р. К. от Пловдив, в момента в затвора Пловдив, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 136 от 12.10.2011 г. по ВНОХД № 232/2011 г. на апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдена присъда № 79/11.04.2011 г. по НОХД № 418/2010 г. на окръжен съд-Хасково, като се навеждат доводи както за наличие на основание по чл.423, ал.1 от НПК заради задочното му осъждане, така и такива във връзка с разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се иска отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване по предявеното му обвинение, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от фазата на „задочното производство” и накрая, „изменяване на присъдата в моя полза”. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането в цялост. В производството пред ВКС осъденият лично и чрез защитника си адв.Т.Ц. от АК-Пловдив поддържа оплакванията си и моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение, за да се произнесе съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, съобрази следното : С присъда № 79/11.04.2011 г., постановена по НОХД № 418/2010 г. от окръжен съд-Хасково подсъдимият Н. Р. К. от Пловдив е бил признат за виновен в това на 13.04.2010 г. в Х., при условията на продължавано престъпление да е прокарал в обращение подправени парични знаци, като е знаел, че са подправени и на основание чл.244, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Постановено е подправните парични знаци – лева и евро, да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила. По жалба на служебния защитник на К. адв.Л.С. от АК-Х. с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, за нарушение на закона, непълнота на доказателствата и необоснованост присъдата е била проверена от апелативен съд-Пловдив по ВНОХД № 232/2011 г. и с постановеното решение същата е била потвърдена изцяло. Въззивното решение не е било обжалвано пред ВКС и е влязло в законна сила на 05.11.2011 г. Производството и пред двете съдебни инстанции е протекло в отсъствие на осъдения К. на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК. В искането си осъденият К. се позовава на основанието по чл.423, ал.1 от НПК за нарушено право на лично участие по делото и задочното му осъждане, както и на всички основания за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК заради съществени процесуални пропуски във връзка с призоваването му по делото, при извеждане на правно релевантните факти, несъставомерност на деянието и като му е наложено явно несправедливо наказание, заради което претендира възобновяване на наказателното производство, при дадени гаранции от страна на Държавата за това във връзка с осъществената екстрадиция от Република Кипър. Върховният касационен съд намира, че искането е подадено от задочно осъден, в срока по чл.423, ал.1 и чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК, против влязъл в сила въззивен съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по всички ангажирани с искането основания по следните съображения : По основанието по чл.423, ал.1 и 5 от НПК. Не е налице хипотезата по чл.423, ал.5 от НПК. Осъденият е бил предаден на компетентните органи на РБ по европейска заповед за арест за изпълнение на влязлата в законна сила присъда за осъждането му без каквито и да е гаранции за възобновяване на делото, а твърденията му в тази насока са голословни. По основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Неоснователни са и доводите за наличие на всички касационни основания заради допуснати съществени нарушения на процедурните правила, на материалния закон и при индивидуализиране на наказанието на осъдения. Невъзможността да се изпълнят изискванията на чл.254, ал.4 от НПК от първоинстанционния съд е поради напускане от страна на К. както на обявения по делото адрес за призоваване в [населено място], област С., където е посочил, че работи и е поел задължение да не променя, съобразно мярката му за неотклонение „подписка”, така и на всички станали известни на съдилищата адреси, на които уж е пребивавал. Опити за призоваването му са правени както чрез майка му и други негови роднини, така и за издирването му по съответния ред и принудителното му довеждане при разглеждане на делото в открито съдебно заседание и в двете съдебни инстанции. Неоснователно е възражението на защитника му за нарушение на „правилата на чл.178, ал.1, т.7 и т.8 от НПК” (очевидно се има предвид ал.7 и ал.8), тъй като коментираните регламенти не са били приложими по делото, още повече при заявеното в искането от самия К. да е бил напуснал страната далеч зад пределите й, където е бил открит доста време след влизане на присъдата в законна сила. В крайна сметка, от привличането му като обвиняем с предявяване на обвинението по чл.244, ал.1 от НК на 14.07.2010 г. с участието и на служебния му защитник адв.Л.С. от АК-Х., след спиране на производството по делото до издирването и задържането му на 07.07.с.г., до разглеждане на делото от въззивната инстанция осъденият не е могъл да бъде открит за призоваване в РБ, няма известен адрес в чужбина, въпреки изявленията на негови близки да е отпътувал за Република К., поради което следва извод, че осъденият К. се е укрил и сам се е лишил от възможността да бъде призован и да вземе лично участие по делото в защита на интересите си. Поради това не е налице нарушение на изискванията на чл.269 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие с оглед нередовното му призоваване, като основание за отмяна на потвърдената и влязла в законна сила осъдителна спрямо него присъда. Не е налице и нарушение на процесуалните правила в доказателствения анализ както от първата инстанция, така и при възприемането й без промяна от въззивната. Още на досъдебното производство разследващият орган се е постарал да събере доказателства за проверка на твърденията на К. да е получил фалшивите банкноти при продажба на скъп мобилен телефон и да липсва умисъл при пускането им в обращение при заплащане на сметките си в питейното заведение в Х., оборени от показанията на свидетелите Е.К., Ст.К., Г.Г., Й.Д., както и от заключенията на експертите К. и У.. По този начин както разследващите органи, така и съдилищата са изпълнили в пълнота задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК по събиране и проверка на доказателствените материали както в подкрепа на обвинението, така и такива, оневиняващи осъдения, няма игнорирани или превратно оценени доказателства или доказателствени средства, те са обсъдени съобразно действителното им съдържание и успешно е постигнато разкриването на обективната истина. Не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Нарушението на материалния закон се поддържа с доводи за липса на доказателствена основа на извода на съда относно наличие на умисъл у осъдения К. да се разплати с фалшивите банкноти, като не се оспорва обективният факт за двете такива с номинал 50 лева, с които е заплащал сметките си на св.К., така и за откритата фалшива банкнота от 100 евро, но за която му е спестено обвинение за тяхното „държане”. Умисълът му е изведен както от цялостното му поведение въпросната вечер в заведението, така и от показанията на св.Д. относно финансовите му възможности, липсата на доходи от трудова дейност скоро след излизането му от затвора, на мобилен телефон, законно или незаконно придобит, още по-малко достатъчно скъп, в подкрепа на тезата му, която с основание е била отхвърлена като защитна и доказателствено оборена. Въззивният съд е допълнил доказателствените материали с изводите на експерта У. по допуснатата по искане на защитата графическа експертиза, установила авторството на К. на отразеното в протокола за доброволно предаване на трите фалшиви банкноти като обективен факт, анализиран свързано и с показанията на св.К. и св.Д.. Поради това законосъобразен се явява изводът на съда за съставомерността на деянието като престъпление по чл.244, ал.1 от НК, приложил е закона, който е следвало да бъде приложен и липсва и основанието по чл.422, ал.1, т.1 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за отмяна на атакуваните съдебни актове и оправдаване на осъдения или за връщане на делото за ново разглеждане. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на К. наказание се поддържа с най-общи доводи за несъответствие на „обществената опасност на деянието и на събраните по делото доказателства – смекчаващи такива”. Във връзка с него, извън изложените от съдилищата смекчаващи отговорността му обстоятелства, ВКС намира за необходимо да направи следните съпоставки. Младостта на дееца би довела до смекчаване на отговорността му при данни за неукрепнала психика, неуравновесено поведение , инцидентност на противоправното му поведение, но не и когато то е съпроводено с утвърждаващи се престъпни навици за добиване на облаги по незаконен начин, а за малкото време от навършване на пълнолетие осъденият е успял да се включи доста сериозно в извършването на измами на различни граждани, свързано с „корупционни практики” в областта на правосъдието, за което е търпял наказание в затвора и скоро след това е извършил инкриминираното деяние, прокарвайки по измамлив начин фалшиви банкноти в обращение. Липсата на средства за препитание и заради безработицата в страната ни биха били оправдание за стореното, ако с фалшивите пари той не бе разплащал сериозни сметки в питейно заведение, напивайки се сериозно и черпейки непознати. Ниският размер на прокараните в обращение парични средства би следвало да се преценява на фона на средната работна заплата за страната и с какви средства са принудени много хора да преживяват всеки месец. Всички тези отчетени като смекчаващи обстоятелства при високата обществена опасност от прокарване в обращение на двете преправени банкноти от по 50 лева сочи дори на надценяване на първите при определяне на наказанието му на минимума на предвиденото в чл.244, ал.1 от НК, поради което ВКС намира, че няма никакво основание за по-голямо смекчаване на същото, още повече, че не са налице условията на чл.55 от НК, който въззивният съд основателно е отказал да приложи. Искането и в тази насока се явява неоснователно и като цяло следва да бъде оставено без уважение. С оглед на изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Р. К. от Пловдив, в момента в затвора Пловдив за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 136 от 12.10.2011 г., постановено по ВНОХД № 232/2011 г. от апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдена присъда № 79/11.04.2011 г. по НОХД № 418/2010 г. на окръжен съд-Хасково. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :