Р Е Ш Е Н И Е № 268 София, 21.11.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело № 1414 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи против решението от 05.07.2010г., постановено по гр.д.№306/2010г. на Врачански окръжен съд, с което след като е отменено решение от 15.03.2010г. по гр.д.№2655/2009г. на Врачански районен съд, са уважени предявените от Х. Д. С. от [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №345 от 22.03.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК относно предпоставките на основанието за уволнение по чл.325, т.12 от КТ. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложеното съдебно решение от 03.01.2008г. по кас.гр.д.№683/2007г. на САС, че единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.12 от КТ е определянето на длъжността, заемана по трудово правоотношение, за такава, която следва бъде изпълнявана от държавен служител по силата на служебно правоотношение. За да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т.12 от КТ е необходимо 325, т.12 от КТ е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителят, да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител. Т.е. да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Х. Д. С. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представя писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е признато за незаконно и отменено уволнението на Х. Д. С. от [населено място], извършено със заповед №ЧР-01-1317 от 29.06.2009г. на министъра на извънредните ситуации на основание чл.325, т.12 от КТ; възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „механик по ЗС” и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4051,20лв. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не се е осъществило приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.325, т.12 от КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Приел е, че длъжността се запазва като съвкупност от трудови функции и въпреки, че е определена за заемане от държавен служител продължава да бъде техническа и поради това не може да бъде заемана по служебно правоотношение, а само по трудово правоотношение, съгласно чл.3, ал.6 от Наредба за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията. Решението е неправилно. Установено е, че Х. Д. С. е заемал длъжността механик по защитни съоръжения в Териториална дирекция „Гражданска защита” - област В. към Главна дирекция „Национална служба гражданска защита” към Министерство на извънредните ситуации, по силата на трудов договор от 1988г., който е прекратен със Заповед №ЧР-01-1371/29.06.2009г. на министъра на закритото Министерство на извънредните ситуации на Република България, на основание чл.325,т.12 от КТ и утвърденото длъжностно разписание на териториална дирекция В. в сила от 01.07.2009г. във връзка със Заповед №РД-706/12.06.2009г. на същия министър. С посочената заповед е трансформирана една щатна бройка от длъжността механик по защитни съоръжения в отдел „Гражданска защита и ОКИЦ” на Териториална дирекция „Граждански защита” област В. в длъжност главен инспектор по защитни съоръжения, считано от 01.07.2009г. Неправилно въззивният съд е приел за недоказано приложеното от работодателя основание за уволнение по чл. 325, т.12 от КТ. По делото е доказано трансформирането на заеманата от служителя длъжност по трудово правоотношение в такава, заемана по служебно правоотношение: със заповеди на министъра на извънредните ситуации заеманата от ищеца по трудово правоотношение щатна бройка за длъжността механик по защитни съоръжения е определена за заемане по служебно правоотношение и са определени специфичните изисквания за заемане на длъжността главен инспектор по защитни съоръжения в Териториална дирекция „Граждански защита” - област В., като заеманата от ищеца длъжност е заместена от длъжността главен инспектор по защитни съоръжения, за която е предвидено да се изпълнява служебно правоотношение. След като е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител, следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав по чл.325, т.12 от КТ, тъй като единствената предпоставка за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, е определянето на длъжността, заемана по трудово правоотношение, като такава, изпълнявана от държавен служител по служебно правоотношение. Неправилно с въззивното решение е прието, че се касае до друго от приложеното основание за уволнение – съкращение в щата, намаляване обема на работа, промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността. Касае се до длъжностно разписание на длъжностите, които могат да се ползват в съответната администрация, независимо от това, дали те ще бъдат заети по трудово или по служебно правоотношение и при установеното, че се касае до трансформация именно на заеманата от ищеца длъжност, неправилно е прието, че е осъществено основанието за уволнение поради съкращение в щата. При установеното, че се касае до трансформация именно на заеманата от ищеца длъжност, неправилно е прието, че обстоятелството, че в новото длъжностно разписание длъжността се намира в друг отдел на същата администрация, сочи на основание за уволнение поради намаляване обема на работа. Неправилни са и изводите, че е налице основание за уволнение поради промяна на образователните изисквания за изпълняваната длъжност. Условията за заемане на длъжността по двете правоотношения следва да се различават и това различие произтича от законоустановените специални изисквания, които се отнасят при изпълнение на държавна служба. При наличие на валиден административен акт за определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение, неправилно въззивният съд е упражнил контрол върху преценката на административния орган за трансформация на длъжността. Преценката дали експертните длъжности в съответната администрация /такива функции, видно от длъжностните характеристики/ да се изпълняват по трудово или по служебно правоотношение е предоставена на съответния административен орган по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Отделно, изводът, че длъжносттта е техническа, не отчита контролните функции на длъжността от една страна и липсата на изпълнителски функции, предвид липсата на К. на територията на конкретната териториална дирекция, от друга страна. Предвид изложеното неправилно с обжалваното решение е прието, че не е налице основанието, на което е издадена заповедта за уволнение на Х. С., поради което уволнението му е незаконосъобразно, а оттам – че са основателни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени и се отхвърлят предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, като неоснователни. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 05.07.2010г., постановено по гр.д.№306/2010г. на Врачански окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Д. С. срещу Министерство на вътрешните работи като правоприемник на Министерство на извънредните ситуации, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №ЧР-01-1317 от 29.06.2009г. на министъра на извънредните ситуации на основание чл.325, т.12 от КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „механик по ЗС” в ТД”Гражданска защита” – област В. и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4051,20лв., ведно със законната лихва. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: