Р Е Ш Е Н И Е   № 157   гр.София, 12 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН  ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                        БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 136/2009 година   Осъденият Н. И. М. е отправил чрез свой защитник искане по гл.33 от НПК за възобновяване на делото, по което е осъден от районния съд-Пазарджик в първата инстанция и от окръжния съд в същия град-във втората. Присъдата - № 80 от 6 февруари 2008 год. по нохд № 2466/2006 год., е по обвинението за кражба на 21 500 литра дизелово гориво на стойност 449 000 лева, извършена на 2 септември 1995 год. - престъпление по чл.195, ал.2 НК във връзка с ал.1, т.4 и 5 (още заради „големите размери” на кражбата, моторното превозно и останалите технически средства, използвани за отнемането на горивото от тръбопровода (продуктопровода) от Нефтохим-Бургас, както и за предварителния сговор между М съподсъдимия му П. Г. П. Наказанието на двамата подсъдими е наложено при условията и на чл.55 НК (под минималния размер, предвиден в закона) и е еднакво – 1 година и 10 месеца, но на М. е условно за срок от 3 години. Присъдата е обжалвана от името и на двамата подсъдими, но е потвърдена с решение № 1 от 5 януари 2009 год. по внохд № 710/2008 год., което не подлежи на касационна проверка. Искането за възобновяване на делото съдържа доводи само срещу процесуалната законосъобразност на осъждането; смята се, че процесуалните права на М. са били ограничени както по време на досъдебното производство – като не му е дадена възможност да обжалва прекратяването от прокурора на наказателното производство спрямо третия обвиняем – Б. М. , така и пред съда – чрез обосноваване на отговорността му единствено с показанията на последния; смята се обаче за възможно ВКС не само да постанови ново разглеждане на делото, но и да оправдае Н. М. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС; подкрепено е и от участващия в заседанието прокурор. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основания за възобновяване на делото. Не е допуснато претендираното съществено нарушение на правото на защита на Н. М. в досъдебното производство, просто защото той не е имал право да обжалва прекратяването на наказателното производство спрямо съобвиняемия си Б. М. Същият отговор е даден и от въззивния съд, но подателят на искането за възобновяване не е съгласен с него и е подложил на критика и едното от решенията на ВКС, на които се е позовала въззивната инстанция - № 536/02-ІІ, а другото - № 186/02-ІІ, сметнал за неотносимо. ВКС в сегашния си състав, не смята, на свой ред, за необходимо да се отклонява от разбирането, че обвиняемият няма право да обжалва постановлението за частично прекратяване на наказателното производство спрямо друг обвиняем, още повече, когато тази практика се споделя и в теорията (Чинова, М. Новите положения на досъдебното производство по НПК. С., СИЕЛА, 2007, с.264). Освен това ако обвиняемият няма посоченото право, той дори да е между заинтересуваните от обжалването лица и за него да се отнасят цитираните в искането р.р.515/02-ІІ и 602/02-ІІІ, интересът му няма как да бъде нарушен от това, че не е узнал за него, след като прокурорското постановление с прямо другия обвиняем Б. М. изобщо не е било обжалвано пред съда. Що се отнася до правото на жалба пред по-горестоящия прокурор, то не е свързано със срок (чл.182-183 НПК, отм.-чл.200-201 НПК, действ.), а постановлението за прекратяване е могло и може да бъде отменено и служебно от него (чл.237, ал.7, съотв. чл.243, ал.9 НПК). Не е допуснато и претендираното съществено нарушение на чл.116, ал.1 НПК, защото уличаващите изявления на Б. М. , даже да са били ценени в качеството им на обяснения на обвиняем, се отнасят не само до него, но и до Н. М. Спрямо последния те биха представлявали т.нар. оговор, чиято недопустимост обаче в случая не следва пряко от цитираната разпоредба. Не това, разбира се, е толкова важно, колкото че отговорността на М. съвсем не почива само върху казаното от М. В тази насока е отчетено както съответствието между показанията на свидетеля и останалите доказателства, така и неубедителността в защитната позиция на П. и М. , които в някои отношения са били дори разобличени (например, че в автомобила на П. са били намерени технически средства, явно използвани при кражбата, чиято наличност може да се обясни единствено с ангажираността и на двамата към престъплението).     Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от гл.33 от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА по реда на възобновяването на наказателните дела въззивно решение № 1 от 5 януари 2009 год. по внохд № 710/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: