Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 09 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 909/ 2019г. Производството е по чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения Г. Б. А., от [населено място], понастоящем в Затвора- София, за възобновяване на НОХД № 7621/ 2017г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав, отменяване на постановената по същото дело влязла в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се изтъква, че съдебното производство пред СРС, завършило с постановената влязла в сила присъда, е било проведено изцяло в условията на задочно производство, тъй като подсъдимият по същото време е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – София, наложено му по НОХД № 11036/ 2018г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав. Искателят, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането по изложените в него съображения, със заявеното искане. Изтъква, че поради пребиваването си в затвора не е знаел за разглеждането на делото от районния съд и не е участвал в наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е допустимо, но неоснователно, тъй като същият се е укрил, след като е бил привлечен като обвиняем на фазата на досъдебното производство и са му били предявени материалите по разследването. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, данните по делото, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 17. 09. 2018г., постановена по НОХД № 7621/ 2017г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав, е признал подсъдимия Г. Б. А., от [населено място], за виновен в извършено от него престъпление, квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на две години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С решение № 551 от 17. 06. 2019г., по ВНОХД № 1056/ 2019г., Софийският градски съд, Наказателно отделение, 15 въззивен състав, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна присъда. Въпреки, че мотивите на въззивния съдебен акт отразяват решението на СГС по въпросите, поставени с жалбата срещу първоинстанционната присъда, подадена от служебния защитник на осъденото лице, в резултат на осъществения инстанционен контрол, в диспозитива е описан друг съдебен акт, различен от проверявания, индивидуализиран по дата на постановяване, номер на делото и състав на СРС. Искането за възобновяване е процесуално допустимо – депозирано е от легитимирано лице, по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК, в установения от закона срок. Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това са следните: Прегледът на релевантните данни по делото показва, че досъдебното производство по делото е образувано с постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура от 14. 06. 2016 г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК. На 19. 04. 2017г., в присъствието на служебен защитник, осъденият Г. Б. А. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. На същата дата е бил разпитан в качеството на обвиняем, отново в присъствието на служебния защитник, след което на основание чл. 227 НПК са му били предявени материалите по разследването. След внасянето на обвинителния акт в съда и образуване на първоинстанционното съдебно производство, с разпореждане от 16. 05. 2017г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е постановил връчването на препис от обвинителния акт на А., който да бъде уведомен, че присъствието му в съдебно заседание е задължително, както и за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК, при наличие на съответните предпоставки. Призовката до подсъдимия е върната и приложена в цялост като невръчена, с отбелязване, че подсъдимият не е открит на адреса и е напуснал същия (л. 26, НОХД № 7621/ 2017г.). Изискана и приложена по делото е справка, от която е видно, че лицето няма други известни адреси в страната. Поради нередовното призоваване и неявяването на подсъдимия, първото насрочено съдебно заседание е отложено, като са изискани справки от ГДИН и Националната следствена служба дали подсъдимият се намира в затворите или следствените арести в страната и откога, от МВР СДВР, Отдел „Български документи за самоличност“- за постоянен адрес, а от НОИ- дали по отношение на същия има регистриран трудов договор и деклариран осигурителен доход. За събиране на релевантните данни от компетентните институции делото е отлагано няколкократно, като до подсъдимото лице последователно са изпращани призовки, всички върнати като невръчени. След получаване на изисканите сведения, според които лицето не изтърпява наказание лишаване от свобода в затворите в страната, не се намира в никой от следствените арести, няма друг известен адрес, а в Регистъра на трудовите договори и този на осигурените лица в НОИ няма данни за него, на 2. 04. 2018г. СРС е провел разпоредително заседание, а на 30. 05. 2018г. е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, с участието на служебния защитник на осъдения, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. По същия ред е постановена и първоинстанционтата осъдителна присъда на 17. 09. 2018г. От всичко изложено до тук става ясно, че производството пред СРС е проведено и приключило изцяло задочно- в отсъствие на осъдения. Въззивното производство пред Софийски градски съд, образувано по жалба на служебно назначения защитник на А., е проведено в присъствието и при личното участие на подсъдимия в съдебно заседание, след като същият е бил призован и доведен от Затвора- гр. София, предвид данните, съдържащи се във върната в цялост предходна призовка, че се намира в Затвора- гр. София. С писмо № П-926/19 от 3. 09. 2019г. на Софийска районна прокуратура, ВКС е уведомен, че считано от 3. 04. 2018г. осъденият А. се намира в Затвора- гр. София, където изтърпява наказание лишаване от свобода, първоначално по НОХД № 11036/ 2018г. на СРС, впоследствие по НОХД № 7621/ 2017г., на същия съд, а въз основа на влязло в сила определение на СРС по НЧД № 11927/ 2019г.- определеното между наложените му по посочените две дела общо наказание лишаване от свобода. Нормата на чл. 423, ал. 1 НПК регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а именно: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда или от предаването от друга държава, и осъденият да не е участвал в наказателното производство. В конкретния случай, искането е основателно и следва да бъде уважено, тъй като не са налице изключенията, предвидени в изр. 2 на чл. 423, ал. 1 НПК. Това е така, защото макар осъденият да е знаел за воденото срещу него наказателно производство, предвид личното му участие в досъдебната фаза на процеса и първоначално обективираното отклонение, довело до невъзможност процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК да бъде изпълнена от първостепенния съд, не може да се заключи, че след 3. 04. 2018г., когато е постъпил в Затвора- гр. София за изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода Г. А. се е укрил, а неявяването му по делото да е резултат на собствено решение, по собствена воля. След тази дата, до постановяването на първоинстанционната присъда включително, осъденият се е намирал в пенитенциарното заведение, откъдето изобщо не е бил призоваван. Същевременно, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност да се снабди с актуална справка от ГДИН, а до приключването на първоинстанционното производство последователно се е позовавал на тази от 12. 12. 2017г., която очевидно не съдържа актуалните данни, отразяващи пребиваването на осъденото лице в Затвора- гр. София към датите на проведените съдебни заседания до 17. 09. 2018г. включително. Различно би било положението, ако по собствена воля деецът се е отклонил и е препятствал по този начин провеждането на наказателното производство, въпреки стриктно съблюдаваните от органите по ръководство и решаване на делото в съответните фази на наказателния процес процедури, гарантиращи упражняването на процесуални права, вкл. правото на лично участие в производството и защита. В тези случаи той не би могъл да се ползва от благоприятния за себе си резултат от приложението на института на възобновяване на наказателното дело, регламентиран в чл. 423 НПК. Въведената най- напред с реформата на НПК през 1999 година процесуална възможност задочно осъденият да поиска пред ВКС възобновяване на делото, уредена понастоящем и от действащия НПК, цели при наличието на предвидените в закона предпоставки, да се постигне отмяната на съответния осъдителен съдебен акт, да се възстанови висящността на наказателното производство в съответния процесуален стадий, за да се осигури процесуалното право на задочно осъденото лице на лично участие и защита, оказало се нарушено в хода на наказателното производство. При тези данни, искането на осъдения Г. А. е основателно, което налага възобновяване на наказателното дело, свързаната с това отмяна на влязлата в сила първоинстанционна присъда и потвърждаващото я въззивно решение, и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство – чл. 425, ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 НПК. В конкретния случай, делото следва да се върне на първоинстанционния СРС, в стадия на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Предвид решението си за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице. Като съобрази, че към настоящия момент А. изтърпява наказанието си по влязлата в сила присъда по НОХД № 7621/ 2016г., считано от 17.07.2019г., групирано с това по НОХД № 11036/ 2018г. на СРС, и обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, кумулативно с целите на мерките по чл. 57 НПК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, включително, че последният е осъждан многократно, ВКС прие, че е налице реален риск от укриване и извършване на престъпление. Това налага по отношение на искателя да бъде определена най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража”, която единствена би могла да обезпечи регламентираните от закона цели и законосъобразното протичане и приключване на наказателното производство срещу него. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 7621/ 2017г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав, ОТМЕНЯВА постановената по същото дело влязла в сила присъда от 17. 09. 2018г., както и решение № 551 от 17. 06. 2019г., по ВНОХД № 1056/ 2019г., на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15 въззивен състав, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, от стадия на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЯ по отношение на искателя Г. Б. А. от [населено място], мярка за неотклонение „задържане под стража”, на основание чл. 423, ал. 4 НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :