Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
София, 18.12 . 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.11.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4180/2014 година
Производството е по член 307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх.№1157/22.01.2014г.,подадена от Р. И. Р. от [населено място], [община],за отмяна на влязлото в сила решение № VІ-130/11.11.2013г. на Бургаски окръжен съд,ГО,шести въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1713/2013г. по описа на същия съд,на основание член 303,ал.1,т.1 ГПК.
В молбата си молителят твърди,че след специална справка,направена от него в ОС”Земеделие”гр.П./бившата Поземлена комисия-гр.П./,е открил нови писмени доказателства:1.Протокол №194 от 04.1996г. на Общинската поземлена комисия П.,2.Решение №194А от 04.03.1996г. за възстановяване правото на собственост на П. К. А. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на описаните земеделски имоти и 3.Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,възстановени по ЗСПЗЗ №43,том ІІІ,дело №814/1997г. на РС Поморие,които ако биха били известни на съда според молителя при решаването на спора,биха обосновали допустимостта и основателността на предявения от него иск по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по молбата М. П. Ш. и Д. П. А.,в депозирания писмен отговор,а първата ответница и лично от свое име в съдебно заседание,поддържат,че подадената молба за отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
Ответницата по молбата М. С. Р.,в писмения отговор на същата,счита че същата е основателна и следва да бъде уважена.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Хипотезата на член 303,ал.1,т.1 ГПК,на която се позовава молителят,предвижда възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение от заинтересувана страна,когато са налице нови доказателства,както се твърди в настоящия случай,или се открият нови обстоятелства,които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.В случая се касае за непълнота на фактическия и доказателствен материал,която се разкрива,след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната,т.е налице е обективна невъзможност на страната да разкрие истината по време на висящността на процеса.
Представените с молбата писмени доказателства,а именно:протокол на Общинската поземлена комисия от 04.03.1996г. и Решение №194А/04.03.1996г. на ПК П.,както и представения констативен нотариален акт от 1997г. са съставени и издадени преди влизане в сила на постановеното решение,чиято отмяна се иска.От тези представени с молбата писмени доказателства-горепосочения нотариален акт №43/1997г.е бил известен на страните,тъй като е представен и приложен в производството по делото пред първоинстанционния съд/лист 146 от гр.д.№430/2010г. по описа на Районен съд Поморие/,поради което същият няма характер на ново доказателство,след като е бил приложен и приет като доказателство по приключилия с влязло в сила решение спор.Останалите писмени доказателства,приложени с настоящата молба за отмяна,и които както твърди самият молител са били открити от него при „специална справка” в ОС”Земеделие” П.,са били съхранявани в същата служба и по време на висящността на процеса.Следователно,молителят е могъл са направи необходимото и да ги представи по делото,приключило с влязлото в сила решение.Въпреки това не са положени необходимите усилия и грижа за снабдяването и представянето на тези доказателства.
За да бъде допусната отмяна на твърдяното от молителя основание чл.303,ал.1,т1 ГПК обаче е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи,каквото незнание не е налице за част от тях,или да не е била в състояние да ги представи лично,въпреки знанието си за тях,а и незнанието и непредставянето им да не дължат на процесуалната й небрежност при водене на делото.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице предпоставките,предвидени в член 303,ал.1,т.1 ГПК,за отмяна на влязлото в сила решение,поради което подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото,на ответницата по молбата М. П. Ш. следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 400 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2014г.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1157/22.01.2014г.,подадена от Р. И. Р. от [населено място], [община],за отмяна на влязлото в сила решение № VІ-130/11.11.2013г. на Бургаски окръжен съд,ГО,шести въззивен състав,постановено по гр.д.№1713/2013г. по описа на същия съд.
Осъжда Р. И. Р. от [населено място], [община],да заплати на М. П. Ш. сумата от 400 лева/четиристотин лева/разноски по делото за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |