3 решение по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е №. 595 гр.София, 05.07.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Лидия Рикевска ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1333 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н. и Т. П. Н. срещу решение № 498 от 23.04.2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 212 от 2008 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 721 от 17.04.2006 г. по гр.д.№ 4519 от 2004 г. на Варненския районен съд, постановено по предявен от Д. П. П., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н., Т. П. Н., С. Х. Л., М. И. Б. и А. И. А. срещу И. И. Д. и Д. М. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС за земеделски имот с площ от 724,77 кв.м., съставляващ ПИ № 147 в кад.район 551 по ПНИ на гр.Варна, кв.Галата, местност „Фъндъклък” /СО „Ракитника”/ и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон- касационно основание по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците И. И. Д. и Д. М. Д. не вземат становище по жалбата. Д. П. П., М. И. Б. и А. И. А. също не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 3 от 06.01.2010 г. За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение, постановено по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за земеделска земя, въззивният съд е приел, че искът и съответно и решението са недопустими, тъй като липсвал годен обект на собственост и съответно правен интерес за неговата защита. Имотът, за който е предявен искът, не бил достатъчно индивидуализиран- решението на ПК, без скица към него, не било достатъчно за индивидуализацията на този имот. Приел е също така, че поради неиздаването на скица административната процедура по възстановяването на собствеността не била завършена и съответно правото на собственост не било възниквало в полза на ищците. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решението на ПК /сега ОСЗ/, към което не е приложена заверена скица на имота, който се възстановява/, настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.14, ал.1, т.1, изр.3 и 4 от ЗСПЗЗ, в редакцията й след изменението с ДВ бр.45 от 1995 г. и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на ПК, придружено със заверената от ПК скица на земеделския имот, освен в случаите по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има сила на констативен нотариален акт за собственост върху този имот. Видно от тези разпоредби, решенията на ПК, които са постановени след влизане в сила на това изменение на закона /ДВ бр.45 от 1995 г./ удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя едва след издаването на скица към тях, тоест едва с издаването на скица приключва административната процедура по възстановяването на собствеността. Единствено в хипотезата на възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ /за имоти, намиращи се в урбанизирани територии, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон/ възстановяването на собствеността приключва с издаване на решението на ПК. Само в този случай скица не е необходима съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1, изр.4 от ЗСПЗЗ, тъй като при възстановяването на собствеността по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията на земеделския имот вече е направена с издаването на удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ /в този смисъл е и решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ЗС и като такова задължително за съдилищата в страната/. Съгласно чл.291, т.3 от ГПК настоящият състав на ВКС приема, че практиката в решение № 476 от 17.03.2005 г. по гр.д.№ 2712 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г. е неприложима към настоящия случай и че това решение не противоречи на горепосоченото разрешение на съществения за настоящото дело правен въпрос поради следното: В това решение е прието, че скицата не е елемент от фактическия състав на реституцията на земеделски имот, но не във всички случаи, а само в разглеждания по това дело случай, при който собствеността е възстановена на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и преди издаването на решението на ПК вече е имало издадени удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, в които земеделският имот, който се реституира, е индивидуализиран. С оглед на горепосоченото разрешение на поставения по делото правен въпрос, приетото в обжалваното решение, че до издаването на скица към решението на ПК от 12.05.1998 г. административното производство по възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя все още не е приключило, е правилно. Решението на Варненския окръжен съд обаче е неправилно по същество: Действително, за да се приеме, че ищците се легитимират като собственици на процесния земеделски имот, същите са следвало да представят скица за имота, за който е постановено решението на ПК-гр.Варна № 502 от 12.05.1998 г. Тъй като законът не изисква издаването на скица едновременно с решението на ПК, скицата може да бъде издадена и впоследствие /след постановяване на решението на ПК/ служебно или по искане на наследниците на бившия собственик. В случаи като настоящия, когато в самото решение на ПК имотът е достатъчно ясно индивидуализиран като имот с пл.№ по стар кадастрален план, когато е налице искане от страна на заявителя по административната преписка, Поземлената комисия /сега ОСЗ/ няма право да откаже да издаде скица, отразяваща възстановения с решението на ПК имот с границите му по посочения в самото решение стар кадастрален план /в случая имот пл.№ 31 по стария кадастрален план на местността/. Обстоятелството, че за местността, в която се намира този имот вече има влязъл в сила план за новообразувани имоти /ПНИ/, също не е основание да се откаже издаването на такава скица, тъй като съгласно пар.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ изработването на план за новообразувани имоти за земите, които са били предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се предвижда едва след изменението на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, публ.в ДВ бр.68 от 1999 г., което изменение няма обратно действие, поради което този план не може да засегне имотите, по отношение на които още преди влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ, обн.в ДВ бр.68 от 1999 г. са постановени валидни решения на ПК за възстановяване на правото на собственост на бившите им собственици в стари съществуващи или възстановими реални граници. С оглед на гореизложеното неправилен е изводът на въззивния съд, че административната процедура по възстановяването на собствеността върху процесния имот не е приключила, тъй като към момента на постановяване на решението на ПК не била издадена скица за имота. От значение за спора по делото е фактът, дали скица към решението на ПК е била издадена към момента на постановяване на решението на въззивния съд, а не към момента на постановяване на решението на ПК. Доказателства затова, обаче, не са били събрани по делото /в съдебни заседания от 13.05.2008 г. и от 04.11.2008 г. пълномощникът на ищците е признал само, че към момента на изготвяне на решението на ПК към него не е била приложена скица, но не и че към настоящия момент такава скица не е издадена/. Тъй като въпросът касае допустимостта на иска, въззивният съд е следвало да събере горепосочените доказателства служебно- като изиска цялата преписка от ПК или удостоверение от ПК, затова издадена ли е скица на бившия имот пл.№ 31, който е възстановен на наследниците на А. Х. с решението на ПК-гр.Варна № 503 от 12.05.1998 г. и ако е издадена такава- да даде възможност на ищците да я представят. С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като по делото се налага извършването на горепосочените нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.3 от ГПК, след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 498 от 23.04.2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 212 от 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.