Р Е Ш Е Н И Е № 324 гр. София, 13.09. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни..............….две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 240 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. Н. А. – адв. Л., против въззивно решение № 8/08.03.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, І-ви състав, постановено по ВНОХД № 691/2009 г. С това решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъда № 245/26.06.2009 г. на Софийски градски съд, НО, 26-ти състав по НОХД № 2098/2008 г. в частта, в която подсъдимият Н. Н. А. е бил признат за виновен в това, че на 03.07.2007 г., около полунощ, в бомбоубежище, находящо се в гр. София, кв. „Редута”, ул. „Калиманци” № 19, отнел от владението на И. П. Х. вещи и пари на обща стойност 674 лв. (мобилен телефон със сим карта, както и парична сума 674 лв.) с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа е придружен с убийството на Х., поради което и на основание чл. 199 ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК е бил осъден на 19 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим и в негова тежест са били възложени разноските по делото. Изменил е същата единствено в частта относно приложението на чл. 59 ал. 1 от НК, отчитайки срока от 03.08.2007 г. вместо от 03.07.2007 г. В жалбата са изтъкнати доводи за присъствие на всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Основният акцент е поставен върху допуснати процесуални нарушения при изясняване на въпроса за авторството, изразили се в кредитиране на самопризнанията му, които били взети след психически и физически натиск, незадълбочено изследване и проверка на действията на подсъдимия в деня на престъплението, вкл. за негово алиби, както и за връзката му с ножа, с който е бил наранен пострадалия. Поради това се счита, че осъждането му е било основано върху предположения за деяние, което не е извършил. Развити са съображения и за явна несправедливост на наказанието, при определянето на което не са били съобразени добрите му характеристични данни и чисто съдебно минало. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В с. з. пред ВКС подсъдимият поддържа изложените в жалбата доводи и искания. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. В последната си дума подсъдимият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с анализа и оценката на доказателствата, както и тяхната достатъчност за формиране на убеждението, че подсъдимият е автор на престъплението, които да са довели до неправилно осъждане, са изцяло неоснователни. При въззивното разглеждане апелативният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения и правилно е приложил материалния закон. Всички възражения, застъпени в касационната жалба са били представени и на вниманието на въззивната инстанция, която подробно ги е проверила и отхвърлила като неоснователни с мотивирани съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. С оглед поставените акценти само е необходимо да се посочи, че изводите за авторството съвсем не са били основани единствено върху признанията на подсъдимия, дадени пред съдия на досъдебната фаза и отречени в съдебната с доводи за оказан физически и психически натиск, които с основание са останали несподелени поради спецификата на производството за провеждане на този разпит и гаранциите, които осигурява. Анализът на доказателствата демонстрира, че в съществената им част, съдържаща детайли за мястото и самия начин на извършване на деянието, вкл. за вида и броя на нараняванията, както и използваното за това оръжие – нож със специфична форма и дължина, отречените признания са били напълно подкрепени от данните по огледните протоколи, експертните изследвания, както и намиране на ножа и канията, в която подсъдимият обичайно го е държал и носил съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели, които и са го разпознали. В. това е било преценено в съчетание с обстоятелствата, за поведението на подсъдимия същата вечер (желанието му да употреби наркотици, каквито пострадалия е продавал, но отказал да му предоставя без пари, наблюденията на част от свидетелите, че двамата са си тръгнали по едно и също време), както и на следващия ден (когато А. вече е разполагал с пари и правил разнообразни покупки, давайки обяснения, че леля му ги е изпратила от Турция). На основата на тази доказателствена съвкупност въззивната инстанция е отказала да кредитира данните за алиби, осигурени от приятелката на подсъдимия – св. А. Р., като в тази насока е изложил подробни съображения, които не е нужно да бъдат преповтаряни. Лишени от основание са възраженията по повод оценката на показанията на св. Б. и Б. Рибарови, разпитани от въззивната инстанция, тъй като те не са съобщавали никакви факти, относими към пребиваване на подсъдимия в дома им същата вечер, както съвсем произволно се твърди в касационната жалба. В този смисъл ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено. Не са били допуснати нарушения от процесуален характер, които да поставят под съмнение преценките й за доказателствената подкрепа и относимост на поведението на подсъдимия към деяние, обхванато от състава по чл. 199 ал. 2, т. 2 от НК. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на това престъпление, материалният закон е бил приложен правилно, като в тази връзка не се излагат и никакви възражения, по повод на които да е възможен касационен отговор. Доводите за явна несправедливост на наказанието поради подценяване на установени данни със смекчаващ характер са също неоснователни. Както първата, така и въззивната инстанция са отчели като смекчаващи обстоятелства липсата на осъждания и младата му възраст и дори състоянието му на интоксикация с амфетамини, като в тази категория е следвало да включат и направените от подсъдимия признания, довели до по-пълно разкриване картината на престъплението, независимо, че впоследствие те са били отречени. Последната констатация обаче не води до извод за необходимост от смекчаване на наказанието, отмерено на 19 години лишаване от свобода, което покрива критерия за справедливост с оглед индивидуалната тежест на деянието предвид неговата конкретна специфика и начин на извършване (неочаквано нападение в гръб, упражняване на интензивно насилие, включващо множество прободно-порезни наранявания и допълнително блъскане на главата на 15 годишния пострадал, който при конкретните обстоятелства не е имал шанс за защита), съдържащи информация и за степента на личната обществена опасност на дееца. Затова, ВКС преценява, че смекчаването на наказанието се явява неоправдано. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 8/08.03.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, І-ви състав, постановено по ВНОХД № 691/2009 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.