Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * придобивна давност * начало на давностен срок * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * план за новообразувани имоти * индивидуализация на недвижим имот * право на изкупуване от ползвател

Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

София, 25.06.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2066 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 207 от 17.04.2013г. по касационна жалба на К. И. К. и К. К. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 2500 от 12.12.2012г. по гр.д.№ 2058/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2038 от 07.05.2012г. по гр.д.№ 2943/2011г. на РС-Варна. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от касаторите против ответниците Е. Т. М., Р. Т. А., В. Г. А. и Б. Я. П., последните да им предадат владението върху собствения им имот с идентификатор 10135.2516.4221 по КК на [населено място], представляващ по ПНИ имот № 4221 на СО „М. рит, Бялата чешма, Д.”, целия с площ 536 кв.м.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 79 ЗС, чл. 14, ал.1, т.3 и пар. 4-4к ЗСПЗЗ и за необоснованост на извода, че имота е бил индивидуализиран още с първото решение на ПК и е могъл е да бъде предмет на придобивна давност.
Ответниците по касация считат, че следва да бъде сезирано Общото събрание на гражданската колегия на ВКС по чл. 292 ГПК, защото е налице противоречива съдебна практика по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. По същество считат, че са придобили процесния имот по давност, тъй като са владели съответните части от него винаги и след възстановяване на собствеността на ищците още през 1999г. и до предявяване на иска е изтекъл период, по-дълъг от десет години
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който е индивидуализиран едва с ПНИ и попада в терен по пар.4 ЗСПЗЗ преди приемане на този план” поради противоречие на въззивното решение с Р № 10/04.05.2011г. по гр.д.№ 308/2010г. на ВКС ІІ гр.о. и Р № 906 от 29.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 60/2010г. І гр.о. С тези решения се приема, че правото на собственост се възстановява с обособяване на имота като обект на собственост. В терени по пар.4 З. това е момента на приемане на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/. С Р № 584 от 25.09.2009г. по гр.д. № 2949/2008г. на І г.о., Р № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Р № 204 от 15.07.2011г. по гр.д. № 99/2011г. на ІІ г.о. и Р № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на ІІ г.о., Р № 66/26.04.2013г. по гр.д.№ 6-3/12.ІІ гр.о. се приема, че началото на давностния срок за придобиване на имот, намиращ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ тече от момента на приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху самостоятелен обособен обект на собственост. Правилото е, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си. Тъй като от момента на обособяване на обекта на правото на собственост това право може да бъде защитено, то от този момент може да тече и придобивна давност за тези имоти. За да прекъсне давността, собственикът следва да може да противопостави права на владелеца, а такива права той придобива с проявлението на конститутивното действие на решението на ПК, респективно ОСЗГ.
За имотите, попадащи в терени по пар.4 ЗСПЗЗ, съдебната практика прави разграничение в зависимост от това при действието на коя редакция на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е издадено решението. /Р № 260/14.11.2011г. по гр.д.№ 118/11г..ІІ гр.о./. От значение е и съдържанието на решението. Затова не може да се приеме наличие на противоречие в съдебната практика по поставения въпрос. Такова е налице при различно разрешаване на идентични казуси в резултат на противоположно разрешаване на общия за тези казуси правен въпрос.
Съгласно чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 88/31.07.1998г., ПК се произнася с решение за “възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л.”. Съгласно първоначалните редакции на пар.4з ЗСПЗЗ, бившите ползватели могат да изкупят до 600 кв.м., респективно 1000 кв.м., независимо, че правото на ползване може да им е било предоставено за по-голяма площ. С изменението на този текст /ДВ бр. 98/28.10.1997г./ е въведена нова ал.2 на пар.4з, съгласно която разликата над придобитото по пар.4а и 4б ЗСПЗЗ до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малко от 250 кв.м. при условия и ред, предвидени в ППЗСПЗЗ. Земите, които остават и не са достатъчни за образуване на имот с такава площ могат да бъдат изкупени от бившите ползуватели по пазарни цени. За приложението на този текст предвид законовата делегация е изменен чл. 28 от ППЗСПЗЗ и в редакцията си от ДВ чл. 122/19.12.1997г. /в сила от 23.12.1997г./ е приета нова ал.4, която предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на пар. 4а и 4б ЗСПЗЗ. Определяйки границите, този план определя точното разположение и форма на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по пар.4з ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв.м., респективно остатъчната площ, която ползувателите могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен имот. Следователно и преди влизане в сила на редакцията на пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ :ДВ бр. 68/30.07.99г./ за тези площи не е настъпил реституциония ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал.4 ППЗСПЗЗ. Съдебната практика действително приема, че решенията, издадени при действието на първоначалната редакция на пар.4к ЗСПЗЗ ДВ бр. 98/28.10.1997г. преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/., след като са стабилизирани имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост, но аргументацията за това е, че имота е индивидуализиран по кадастралния план. Когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни граници не са обособени като самостоятелни обекти на собственост, респективно възстановените части от такива имоти, които са останали след приложението на пар. 4а и пар.4б ЗСПЗЗ не са определени с влязъл в сила на ПНИ по 28, ал.4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези части не настъпва. реституционния ефект. Административната процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и като части от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ дори тези решения да са издадени при първоначалната редакция на пар.4к ЗСПЗЗ и затова за тези части давност не тече до приемане на ПНИ. Самият план действително не създава и не отнема права, както е прието в Р № 387/22.11.2012г. по гр.д.№ 1180/2011г.І гр.о. Такива се създават с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността. ПНИ само обособява обектите на правото на собственост, а това е основния смисъл на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, защото правото на собственост не е отнемано при колективизацията, а в резултат на кооперирането на земята, са изгубени само реалните граници на имотите. По изложените съображения, съдът приема, че за частите от бившите имоти останали след приложението на пар.4а и 4б ЗСПЗЗ давност не тече до приемане на плана за новообразуваните имоти, с който тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост, или се присъединяват към такива и приключване на процедурата по издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ.
По касационната жалба:
Ищците К. И. К. и К. К. Д. са наследници на К. К. К., починала 1996г. и на К. К. Д., починала на 31.03.2003г., а те са наследници на К. К. И., починал на 11.01.1967г. На него е разпределен по делбен протокол от 06.07.1944г. по ч.гр.д.№ 175/1944г. дял ІІІ-ти нива от 5,5 дка в м. „К. али” при описани граници. По плана на крайбрежието от 1956г. това е имот 3925, идентичен на имот 6850 по П., определящ старите имотни граници. Този имот измерен графично е 6,064 дка. С решение № 590 от 15.02.1999г. на наследници на „К. К. И.” е „признато правото на собственост” по т.3 на нива от 6,064 дка, съставляваща имот 6850 по кадастралния план, изработен 1956г., попадащ в терени по пар.4 от ЗСПЗЗ, включващ изброени имоти, между които и имот 491 от 0,814 дка. С решение № 1720 от 19.08.2010г. е поправено името на наследодатела вместо „К.” – „К.” и е допълнено решение № 590/10.02.1999г., като имот 6850 включва и имот 492 с площ 0,924 дка. Със заповед № 972 от 12.10.2009г. , издадена на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на ищците върху имот 4221 по ПНИ с площ 536 кв.м., който не е застроен. Този имот е образуван от терен, който е в повече след изкупуване по пар.4а от ЗСПЗЗ на имоти 491 и 492. На Т. Е. М. е предоставен терен с площ 0,8 дка на основание ПМС № 21/1963г. с решение № 8 от 19.05.1968г. В това место е изградена сграда. Този терен е заснет в КП с № 491 с площ 814 кв.м. Т. М. е починал 31.01.2009г. и ответниците Р. Ангелова и Е. Василева са негови наследници. На осн. заповед № 181/24.03.2011г., поправена със заповед № 247/29.04.2011г. на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ наследниците на Т. М. придобиват имот 491 с площ 657 кв.м. На Б. Я. П. на основание ПМС № 76 с решение № 4/2 от 11.03.1081г. е предоставен терен с площ 0,8 дка., в който е построил сграда. Този терен е заснет в КП с № 492 с площ 924 кв.м. Реализирал е правото си на изкупуване и със заповед № 368 /14.04.2010г. на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ е станал собственик на имот 492 с площ 668 кв.м.
Процесният имот 4221 е образуван с Плана за новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-08-7706-178 от 15.06.2008г. от терените, останали от имоти 491 и 492 над придобитата площ на основание пар. 4а и пар.4к, ал.7 ДСПЗЗ - от имот 491 – 258 кв.м. и от имот 492 – 277 кв.м. Индивидуализираният с НПИ имот 4221 е обособен от тези два имота с ПНИ от 2008г. и за него с н.а. № 103 т.І/26.05.2010г. ответниците Е. Т. М., Р. Т. А., В. Г. А. и Б. Я. П. са признати за собственици по давност.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че правото на собственост е възстановено с първото решение от 1999г. и от този момент ищците са могли да защитят правото си на собственост. Тъй като те са предявили иска едва от 25.02.2011г., ответниците са могли до предявяване на иска да придобият правото на собственост на основание давност, поради което иска е отхвърлен.
Предвид отговора на поставения въпрос, решението е постановено в противоречие с материалния закон – пар.4з, пар.4к, чл.14, ал.1 т.3 З., във вр. чл. 24, ал.4 ППЗСПЗЗ и чл. 79 ЗС и следва да бъде отменено. Тъй като фактическата обстановка е изяснена и не се налага събиране на нови доказателства и по аргумент от чл. 293, ал.3 ГПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество.
С решение № 590 от 15.02.1999г., с което на наследници на „К. К. И.” е „признато правото на собственост” по т.3 на нива от 6,064 дка, съставляваща имот 6850 по кадастралния план, изработен 1956г., попадащ в терени по пар.4 от ЗСПЗЗ, включващ изброени имоти, между които и имот 491 от 0,814 дка. не възстановява правото на собственост върху частите от него, които остават след приложението на пар.4а и пар.4б ЗСПЗЗ, защото тези останали части не са индивидуализирани. За тях не са определени граници, не е ясно каква е остатъчната площ, т.е. дали ще подлежат на възстановяване, защото от тях може да се образува имот с площ над 250 кв.м., или на изкупуване от бившите ползватели. Във втория случай тези терени е следвало да бъдат оценени по пазарни цени. Затова правото на собственост е само признато, а не е възстановено.. За тези площи, ищците не са могли да проведат успешно петиторен иск, за да прекъснат евентуална давност, защото към момента на издаване на решението и до влизане в сила на ПНИ те не са индивидуализирани. В конкретния случай не е било ясно дори дали в площта на признатия за възстановяване имот с решението от 1999г. се включва и площта на имот 492. Тази неяснота е отстранена едва с решение № 1720 от 19.08.2010г., с което е поправено името на наследодатела вместо „К.” – „К.” и е допълнено решение № 590/10.02.1999г., като имот 6850 включва и имот 492 с площ 0,924 дка. Обстоятелството, че и след изкупуване на площите по пар.4а ЗСПЗЗ, ответниците са продължили да упражняват фактическа власт и върху останалата част от имотите, които са ползвали е непротивопоставимо на заявилите възстановяване на собствеността в такива територии до влизане в сила на ПНИ. Със заповед № 972 от 12.10.2009г., издадена на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на ищците върху имот 4221 по ПНИ с площ 536 кв.м., който не е застроен. От този момент те се легитимират като собственици и могат да защитават правото си на собственост върху този имот, респективно от този момент може да тече придоибвна давност за него. Искът обаче е предявен на 25.02.2011г., т.е. от възстановяването на собствеността върху спорния имот до предявяване на иска не е изтекъл необходимия съгласно чл. 79 ЗС десетгодишен срок, поради което правоизключващото възражение на ответниците за придобиване по давност на процесния имот е неоснователно. По изложените съображения са неправилни и изводите на нотариуса в констативен н.а. № 103 т.І/26.05.2010г., който на основание чл. 537, ал.2 ГПК следва да бъде отменен. Тъй като ищците се легитимират като собственици на процесния имот, а ответниците ползват същия без основание, предявения иск по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен.
Съобразно този резултат, на ищците следва да се присъдят претендираните разноски за разглеждане на делото – адвокатски хонорари съобразно представения списък в общ размер 2 097,80 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2500 от 12.12.2012г. по гр.д.№ 2058/2012г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Е. Т. М., Р. Т. А., В. Г. А. и Б. Я. П., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], офис № 2 АКЕД да предадат на К. И. К. от [населено място], [улица] К. К. Д. от [населено място], [улица], вх. Г, ет.7, ап.103 владението върху собствения им имот с идентификатор 10135.2516.4221 по КК на [населено място], представляващ по ПНИ имот № 4221 на СО „М. рит, Бялата чешма, Д.”, целия с площ 536 кв.м.
ОТМЕНЯ констативен н.а. № 103 т.І/26.05.2010г. НА НОТАРИУС Р. К., вписан в АВ под № 9088, акт № 182,т.ХХІІІ/26.05.2010г.
ОСЪЖДА Е. Т. М., Р. Т. А., В. Г. А. и Б. Я. П., да заплатят на К. И. К. и К. К. Д. деловодни разноски в размер на 2 097,80 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: