Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 640/2009   София  25. 01. 2010 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                     ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА                                                   изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 4541/2008 г.                          Производството е  по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Т., гр. П., срещу въззивно решение от 03.06.2008г. по гр.дело № 113/2008г. на Плевенския окръжен съд. С определение № 253/02.04.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила,задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд е обсъждал ненаправени от ответника възражения относно липса на валидна договорна връзка между страните. Изводите, че договорът е прекратен по право са необосновани и не са съобразени с приетия по делото анекс. Ответникът по касация ЕТ”М”, гр. П., оспорва жалбата. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение на Плевенския окръжен съд е оставено в сила решение № 201/06.12.2007г. по гр.д. № 1766/2007г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. Т. срещу М. В. М., действащ като ЕТ”М” иск по чл.19, ал.3 ЗЗД - за обявяване за окончателен на предварителен договор от 14.12.2001г.за продажба на 47,40 кв.м. идеални части от кафе – аператив „Л”, находящо се в гр. П., ул.”В” № 86, представляващо реално обособен обект за производство, заемащ сутерена, първия и част от втория етаж от административно-търговски комплекс на три етажа, целият със застроена площ от 274 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са страни по предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, сключен на 14.12.2001г. Продавачът е собственик на имота съгласно договор за приватизационна продажба, сключен по реда на ЗППДОбП /отм./. Съгласно чл.2 от предварителния договор, продажната цена трябва да се плати от купувача на две вноски : 14000 лева – до 18.12.2001г. и 10 000 лева – до 21.12.2001г. по банков път. В случай на неплащане съгласно чл.8 от предварителния договор последният се разваля по право без предизвестие и не обвързва страните. В тежест на ищеца е да установи изпълнението на задълженията си на купувач, но той не е сторил това. Ето защо след като няма доказателства за плащане, то договорът е прекратил своето действие автоматично. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че договорът е прекратен по право при положение, че от една страна въпросът относно наличието на валидна договорна връзка не е бил спорен между страните от една страна, а от друга - между страните е сключен анекс от 28.12.2006г. Последният валидно обвързва страните с условията от предварителния договор от 14.12.2001г. като определеният от тях срок за прехвърляне собствеността върху имота по нотариален ред е 31.12.2007г. Въззивният съд не е извършил анализ на релеванти за спора факти, установени с неоспорени по реда на ГПК писмени доказателства, а именно, че с анекса от 14.12.2006г. страните са продължили действието на договора като взаимно са констатирали, че той не е изпълнен от обещателя и са определили нов срок за сключването му при същите условия относно цената. В нарушение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд не е определил точно предметът на спора, а оттук и релевантните факти, които следва да се установят, в т.ч. и фактите относно заплащането на продажната цена от купувача. Ето защо решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са повлияли на правилността на решението. Те обосновават касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл.293 ГПК. При новото разглеждане въззивният съд след отделяне на спорните от безспорни факти и изследване на правно релевантните за спора доказателства, следва да направи изводи за наличие елементите от фактическия състав на чл.19,ал.3 ЗЗД и основателността на иска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от 03.06.2008г. по гр.дело № 113/2008г. на Плевенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.