ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 149 София, 08.04.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание на 07.04.2022 г. докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 699 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на синдика на „Контракт инвест“ ООД срещу определение на състав на Върховния касационен съд. С обжалваното определение подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу въззивно определение на Бургаски апелативен съд е оставена без разглеждане поради необжалваемост. За да постанови определението си, съставът на ВКС е установил, че производството е било образувано по предявени от жалбоподателя в качеството на синдик на търговско дружество в несъстоятелност искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на недвижими имоти, предмет на договор за продажба. По отношение на този договор са били предявени от кредитор на несъстоятелността искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, във връзка с които конституираният на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ синдик е предявил исковете по чл. 649, ал. 2 ТЗ, отделени за самостоятелно разглеждане в настоящото исково производство. Впоследствие исковата молба е била върната поради неизпълнение на указания за вписването ѝ и разпореждането за връщането ѝ е било потвърдено с обжалваното по касационен ред въззивно определение. Извода за необжалваемост на въззивното определение съставът на ВКС е обосновал с приложение на нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК с оглед цената на всеки от обективно съединените искове, определена на база данъчната оценка на имотите (по 17448 лв. за всеки) съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и предвид търговския характер на делото – на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като е съобразил също, че не е налице предвиденото в тази разпоредба изключение, отнасящо се до исковете с предмет вещни права върху недвижими имоти, доколкото предявените в конкретния случай искове не са такива за собственост (т. е. по чл. 108 ЗС), а по чл. 649, ал. 2 ТЗ – за връщане на имотите на основание поисканата с исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ относителна недействителност. Частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно по съображенията, изложени в него, които изцяло се споделят от настоящия състав съгласно чл. 272 ГПК. Оплакванията в жалбата са неоснователни. На първо място, не отговаря на данните по делото твърдението, че предявеният иск е такъв за собственост с правно основание чл. 108 ЗС. В обстоятелствената част на исковата молба не са изложени каквито и да било твърдения за право на собственост с конкретизация на съответното придобивно основание, върху които да е основано искането за осъждане на ответника да върне имотите в масата на несъстоятелността. В действителност това искане е основано единствено на относителната недействителност, целена с предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, което именно обуславя и правната квалификация на исковете за връщане по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 34 ЗЗД. С оглед на това не е налице основание за прилагане на изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. На второ място, неоснователно е и позоваването на цената на обуславящите искове, определена на база цената по атакуваната сделка, посочена в нотариалния акт, в конкретния случай 12 000 евро. Преди всичко следва да се отбележи, че доколкото предмет на атакуваната продажба са били два самостоятелни недвижими имота, са налице две отделни сделки, макар и материализирани в един нотариален акт и независимо от непрецизното посочване на обща цена и за двата имота. Поради това и доколкото, според описанието в нотариалния акт, двата имота са еднакви (с еднакво местоположение, предназначение, помещения и площ), то следва да се приеме, че уговорената за всеки имот поотделно цена е в размер на 6000 евро, т. е. под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг за касационно обжалване по търговски дела. Освен това следва да се съобрази, че в конкретния случай уговорената в договора цена не представлява критерий, релевантен за определянето на цената на исковете. Уговорената цена е от значение, когато договорът няма за предмет вещни права върху недвижим имот, доколкото съгласно изрично предвиденото в чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, когато оспореният договор има за предмет вещни права върху имот, цената на иска се определя по т. 2 на чл. 69, ал. 1, ГПК на база данъчната оценка, която в разглеждания случай за всеки от двата имота е под прага за касационно обжалване по търговски дела. С оглед на това дори и решението по обуславящите искове по чл. 647 ТЗ не подлежи на касационно обжалване, съответно не обосновава и касационно обжалване по обусловените искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Потвърждава определение № 97/14.03.2022 г. по ч. т. д. № 165/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, I т. о. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: