Ключови фрази
допустимост на иск * установителен иск * установяване право на собственост * възстановяване правото на собственост * конститутивно действие * земеделски земи * индивидуализация на недвижим имот

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 428

София 27.09.2010


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 47/ 2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Е. П. Ж. и Г. П. Я., подадена чрез адв. Н. Т. против определение № 2867 от 27.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1646/09 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 8126 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 9462/07 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
В жалбата за изложени подробни доводи за неправилност на определението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него е дадено разрешение на процесуалния въпрос относно допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост в случаите, когато решението на поземлената комисия не е придружено със скица, което е в противоречие с трайната съдебна практика, както и че този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Н. Н. М., Х. Р. М. и Р. Ж. А. не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, съобрази следното:
За да направи извод, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, въззивният съд е приел, че същите се легитимират като собственици на процесния недвижим имот с решение № 529 от 07.07.1998 г. на ПК- В., поради което могат да защитят правата си чрез осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Според въззивния съд обстоятелствата, че решението не е придружено от скица, че в диспозитива е посочено, че се признава правото на собственост и че не са описани границите на възстановения имот не налагат извод за незавършеност на процедурата по възстановяне на собствеността, тъй като в решението възстановеният имот бил посочен със стария си номер по кадастрален план от 1956 г. и номерата на имотите, които попадат в обхвата му изцяло или отчасти, определени съобразно влязъл в сила помощен/ комбиниран план/ към ПНИ на СО “ Б. чешма, Д. и М. рид”, т. е. границите му били определяеми.
Настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като поставеният в частната касационна жалба правен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Решението от 1998 г., в което липсва индивидуализация чрез граници и съседи и което не е придружено от скица на имотите, обект на възстановеното право на собственост, е такова, с което само се признава правото на възстановяване върху земи по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такъв е и диспозитивът на акта, на който ищците се позовават, за да предявят иска, целящ да отрече правото на ответниците да придобият като ползватели собствеността на част от подлежащия на възстановяване имот. Съгласно чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ в редакция преди изменението ДВ бр. 113/1999 г. възстановяването на правата на собствениците върху земеделските земи, които са били предоставени на гражданите за ползване на основание на актовете, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се извършва при условията и по реда, предвидени в правилника с решение по чл. 18ж, ал. 1. Разпоредбата на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ след изменението й в бр. 48/1995 г. последователно изисква към решението да бъде приложена скица, заверена от поземлената комисия, а за имотите в строителните граници на населените места - от техническата служба на общината. С оглед на това неправилно решението на ПК- В., на което са се позовали жалбоподателите, е третирано от съда в двете инстанции като акт с конститутивно действие, с който правото на собственост е окончателно възстановено.
Въззивното определение и потвърденото с него определение на Варненския районен съд следва да бъдат отменени като неправилни и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯВА определение № 2867 от 27.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1646/09 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 8126 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 9462/07 г. на Варненския районен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: