Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                          №  110   София,09.07. 2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 911/2009 година       Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „О. българска банка" АД със седалище в гр. С. срещу решение № 174 от 17.07.2009 г. по в. гр. д. № 24/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 74 по гр. д. № 33/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на „Натали - 93" ЕООД сумата 17 000 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по чл.4.1.1 от сключен на 11.04.2001 г. договор за разплащателна сметка, ведно със законната лихва от 28.03.2008 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 3 046.98 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е тълкувал ограничително разпоредбата на чл.428 от ТЗ /отм./ и е достигнал до неправилен извод, че тя е неприложима в хипотезата на плащане със средства по разплащателна сметка, извършено от обслужващата банка без нареждане на титуляра на сметката. Застъпва теза, че след като ищецът в качеството на титуляр на разплащателна сметка не е оспорил пред банката изплащането на сумата 17 000 евро на трето лице в рамките на срока по чл.428 от ТЗ /отм./ във вр. с чл.5.5 от договора за разплащателна сметка, банковите операции следва да се считат за одобрени, а правото на оспорване - за преклудирано. Релевира и довод за потвърждаване на операциите при предпоставките на чл.301 от ТЗ. Ответникът по касация „Натали - 93" ЕООД със седалище в гр. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, поддържани в открито съдебно заседание от процесуалния му представител. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като претендира разноски. С определение № 90 от 17.02.2010 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния приет за значим материалноправен въпрос : Приложими ли са редът и срокът по чл.428 от ТЗ /отм./ за оспорване на операции със средства по разплащателна сметка, извършени от обслужващата банка без нареждане или съгласие на титуляра, или същите са относими само към хипотезата на несъответствие между даденото от титуляра нареждане и извършената от банката операция, отразена в дневното извлечение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : Ищецът „Н” ЕООД е предявил срещу „О” АД осъдителен иск за сумата 17 000 евро, претендирана като обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договор от 11.04.2001 г. за разплащателна сметка. Искът е основан на твърдения, че ответната банка е изплатила исковата сума от разплащателната сметка на ищеца на трето лице на датите 15.10.2003 г., 22.10.2003 г. и 05.11.2003 г., без ищецът - титуляр да е нареждал плащанията, да е давал съгласието си за тях и да е упълномощавал получателя да тегли суми от сметката. С обжалваното решение искът е уважен в пълния претендиран размер като ответникът е осъден на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.426 от ТЗ /отм./ да заплати на ищеца сумата 17 000 евро, ведно със законни лихви и разноски. Въззивният съд е анализирал събраните доказателства и е достигнал до извод, че твърдените в исковата молба обстоятелства са установени по несъмнен начин, респ. че искът е основателен, тъй като изплащането на средства от разплащателна сметка без нареждане на титуляра съставлява неизпълнение на основното договорно задължение на обслужващата банка по чл.426, ал.1 от ТЗ /отм./, за което тя следва да отговаря. Като неоснователно е преценено възражението на ответната страна за преклудиране правото на ищеца да възразява срещу редовността на извършените банкови операции вследствие пропускане на двуседмичния срок за писменото им оспорване, предвиден в чл.5.5 от договора във вр. с чл.428 от ТЗ /отм./. Обосновано е разбирането, че регламентираните в чл.428 от ТЗ /отм./ ред и срок за оспорване са приложими единствено в хипотезата на несъответствие между нареждането на титуляра и извършената от банката операция, отразена в дневното извлечение, не и в случаите на плащане със средства по сметката, предприето без нареждане и съгласие на титуляра. Решението е правилно. Правната уредба на договора за разплащателна сметка към релевантния за спора период се съдържа в разпоредбите на чл.426 - чл.428 от ТЗ /отменени със Закона за платежните услуги и платежните системи, обн. в ДВ бр.23/27.03.2009 г./ и в Наредба № 3/27.06.2002 г. за безналичните плащания и националните платежни системи /отм. ДВ бр.81/2005 г./. Въведените със Закона за платежните услуги и платежните системи правни норми, с които ответникът по касация обосновава защитната си теза пред настоящата инстанция, са неприложими към спорното правоотношение, тъй като законът е в сила от 01.11.2009 г. и не съществува разпоредба, предвиждаща отнасяне на регулиращото му действие към възникнали преди тази дата материални правоотношения. Според легалното определение на чл.426, ал.1 от ТЗ /отм./, с договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличната сума. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № 3/27.06.2002 г. /отм./, според която плащането на средства от банкови сметки се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра, освен в изрично предвидените със закон случаи. С чл.17, ал.2 и ал.4 от Наредбата е въведено правилото, че легитимиран да се разпорежда - внася, тегли и нарежда банкови преводи, със средствата по разплащателната сметка е само титулярът; По изключение е допустимо разпореждане и от трето упълномощено от титуляра лице, което следва да докаже овластяването си с изрично пълномощно по утвърден от банката образец. Изплащането на суми от разплащателна сметка в отклонение от посочените правила, т. е. без нареждане или съгласие на титуляра, е равнозначно на пълно неизпълнение на основното задължение на банката, установено в чл.426, ал.1 от ТЗ /отм./ и уговорено в договора, за което банката следва да носи отговорност по общите правила на чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ. За да гарантира точното изпълнение на посоченото задължение, чл.428 от ТЗ /отм./ установява в тежест на обслужващата банка и вторично задължение да уведомява титуляра за всички реализирани операции със средства по разплащателната сметка. Редът и начинът за уведомяване подлежат на уговаряне между страните, като при липса на уговорка уведомяването трябва да е писмено и веднъж месечно, съгл. чл.428, изр.1 от ТЗ /отм./.ведомяването информира титуляра за движението по сметката и му осигурява възможност да прецени точността на изпълнение на наредените банкови операции. Същевременно, от уведомяването произтича право и задължение за титуляра да възрази пред банката срещу всяка отразена в извлечението разпоредителна операция, чието съдържание се отклонява от параметрите на отправеното преди реализирането й нареждане за теглене на средства от сметката. При пропуск за оспорване на несъответствието по предвидените в чл.428 от ТЗ /отм./ или в договора ред и срок законът – чл.428, изр.2 от ТЗ /отм./, презумира извършената операция за одобрена и санира допуснатото от банката неточно изпълнение на задължението й по чл.426, ал.1 от ТЗ /отм./. Законът не ограничава приложното поле на нормата на чл.428 от ТЗ /отм./, но буквалното и логическото й тълкуване във връзка с дефиницията на чл.426, ал.1 от ТЗ /отм./ дават основание да се приеме, че въведените с нея правила са приложими единствено в случаите, при които разпоредителната операция е извършена по нареждане или с предварително съгласие на титуляра, но съдържанието й, отразено в издаденото извлечение, се различава от параметрите, наредени от титуляра със съответния платежен документ. Регламентираните в чл.428 от ТЗ /отм./ правила за оспорване на банкови операции и установената презумпция за одобряване на операциите са абсолютно неприложими в хипотезата на разпореждане със средства по разплащателна сметка, предприето от обслужващата банка без нареждане или съгласие на титуляра. Независимо дали са оспорени по предвидените за целта ред и срок, извършените по този начин операции са форма на пълно неизпълнение на основното договорно задължение на банката по чл.426, ал.1 от ТЗ /отм./ и последната следва да отговаря за произлезлите от неизпълнението вреди, без да е допустимо освобождаването й от отговорност с позоваване на въведената в чл.428, изр.2 от ТЗ /отм./ презумпция. Изложените съображения предопределят отрицателния отговор на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение : Редът и срокът по чл.428 от ТЗ /отм./ за оспорване на разпоредителни операции със средства по разплащателната сметка са неприложими в случаите, когато обслужващата банка е извършила разпореждане със средства по сметката без нареждане или съгласие на титуляра. При така възприетото разрешение настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд за основателност на предявения осъдителен иск са обосновани и законосъобразни. Изплащането на сумата 17 000 евро от разплащателната сметка на ищеца без негово нареждане и съгласие съставлява пълно неизпълнение на поетото от банката - касатор задължение по договора за разплащателна сметка от 11.04.2001 г. Неизпълнението е основание за ангажиране отговорността на неизправната страна за обезщетяване на претърпените от неизпълнението вреди, които се съизмеряват с неправомерно изплатената сума. Поради неприложимостта на установената в чл.428 от ТЗ /отм./ презумпция банката не може да се освободи от договорна отговорност, независимо дали извършеното разпореждане със средствата по разплащателната сметка е оспорено от титуляра по реда и в срока на чл.428 от ТЗ /отм./ във вр. с чл.5.5 от сключения между страните договор. Доводите на касатора за потвърждаване на разпоредителните операции от ищеца - титуляр при предпоставките на чл.301 от ТЗ са неоснователни, тъй като фактите по делото не сочат на потвърждаване, а на изразено несъгласие с операциите след тяхното узнаване. Поради това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК. Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, въпреки заявеното искане, предвид отсъствието на доказателства за направени разноски в касационното производство.   Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 от 17.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 24/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :