Ключови фрази
Частна касационна жалба * съдебни разноски


6







О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60483

София, 21.12.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2447/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Техноимпортекспорт“ АД срещу определение №1917 от 21.07.2021г., постановено по в.ч.гр.д. №1965/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено определение №262228/19.04.2021г. по т.д.№1636/2019г. на СГС, VІ – 5 състав, и с което е оставена без уважение молбата на „Техноимпортекспорт“ АД вх.№ 298689 от 04.12.2020г. за изменение на решение №260420/20.11.2020г. по т.д. №1636/2019г. на СГС, VІ – 5 състав, в частта за разноските.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, е неправилно. Оспорва се извода на апелативния състав, че в конкретния случай не е налице второто кумулативно условие по чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на „Техноимпортекспорт“ АД от отговорността за разноски. Твърди се, че с поведението си дружеството–жалбоподател не е дало повод за завеждане на иска от Комисията за финансов надзор (КФН), като се акцентира върху факта, че съдът не е изследвал въпроса дали правният спор е могъл за бъде разрешен извънсъдебно. Излагат се доводи, че нищожността на атакуваната от КФН сделка е могла да бъде установена със споразумение между страните, но въпреки това КФН не е отправяла никакви покани или съобщения за извънсъдебно решаване на спора. На последно място се поддържа, че апелативният състав е следвало да се произнесе по молбата на „Техноимпортекспорт“ АД по чл.248, ал.1 ГПК и в частта й, с която се оспорва общото осъждане на четиримата ответници за заплащате на дължимата държавна такса по трите сделки с различни страни. Претендира се отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата на дружеството с вх.№ 298689 от 04.12.2020г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Освен твърдението за очевидна неправилност на обжалваното определение, в изложението са формулирани следните правни въпроси, които според частния касатор са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: определение №709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. №592/2012г. на I г.о.; определение №181/30.10.2017г. по ч.т.д.№3852/2017г. на ІІ г.о. и определение №468/18.12.2018г. по ч.т.д. №4586/2018г. на ІІІ г.о., а именно: „При преценката за наличието на предпоставката по чл.78, ал.2 ГПК - дали ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, следва ли съдът да формира своите изводи в тази насока според критерия: дали упражняването на субективното право на ищеца е осъществимо единствено и само по съдебен ред – чрез предявяване на иск? Когато сезирането на съда не е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска достатъчно ли е, за да се освободи ответника от отговорност за разноски?“.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от Комисията за финансов надзор, в който твърди, че липсват поддържаните от частния касатор основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касация на обжалваното определение. Отделно се излагат съображения за неоснователността на жалбата по съществото на процесуалния спор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Не са представени писмени становища на частната касационна жалба от ответниците „Уеб Медиа Груп“ АД, „Адвайзъри сървисис консултинг" ООД и „Дивелъпмънт груп"АД.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите относно основанията за допускане на касационно обжалване, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С оп­ределение №262228/19.04.2021г., постановено по т.д.№1636/19г. на СГС по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е изменено поста­новеното по делото решение №260420/20.11.2020г., в частта за разнос­ките, като вместо присъдената в полза на ищеца КФН сума от 800 лв., пла­тима от всички ответници е посочено – да се чете сумата от 728лв., - дължима от останалите ответници без ответника „Техноимпортекспорт"АД, както и вместо осъжда­нето на четиримата ответници да заплатят на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на СГС държавна такса общо в размер на 304 661.40лв. – да се се чете, че дължимата в полза на СГС държавна такса е общо в размер на 278 327.40лв., за която сума са осъдени останалите ответници без ответника „Техноимпортекспорт"АД.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение съставът от Софийски апелативен съд е отменил определение №262228/19.04.2021г. по т.д.№1636/2019г. на СГС, VІ – 5 състав, и е оставил без уважение молбата на „Техноимпортекспорт“ АД с вх.№ 298689/04.12.2020г. за изменение на решение №260420/20.11.2020г. по т.д. №1636/2019г. на СГС, в частта за разноските.
Апелативният състав е приел за неоснователно твърдението на молителя „Техноимпортекспорт“ АД, че не е дал повод за завеждане на делото, доколкото изрично е признал на иска за обявяване нищожността на сделката от 04.10.2018г., с която купувачът „Уеб Медиа Груп“ АД е придобил от продавача „Техноимпортекспорт“ АД 11 000бр. акции от капитала на ПОК „Съгласие“ АД. Съдът е посочил, че в случая признанието на иска от ответника, не е достатъчно за освобождаването му от отговорността за разноски, тъй като не е налице второто кумулативно условие по чл.78, ал.2 ГПК , а именно: с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото". Според апелативния състав при осно­вателност и уважаване на иск за обявяване на една сделка за нищожна, об­стоятелството, че порокът е заради допуснато от другата страна по сделката нарушение на закона, не представлява поведение на страната, с което не е дала повод за завеждане на делото, тъй като (както е в случая) законосъбразността на поведението ответното дружество - продавач при сключване на договора, включително и незнанието за порока на сделката, не са обстоятел­ства, относими към разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Съдът е посочил, че когато искът е уважен, т.е. има нарушено право, за да се освободи ответни­ка от отговорността за разноски по смисъла на посочената разпоредба, следва да се позовава на процесуално или извънпроцесуално поведение, което е следващо сделката, а не на поведението си при сключването й. В тази връзка въззивният съд е приел за необоснован из­вода на първостепенния съд, че причина за нищожността на сделката е поведението на другата страна, което обуславя освобождаването от от­говорност на ответното дружество. В обжалваното определение е отразено, че извън предмета на производството пред САС, е правилността на решението в частта за разноските, с което четиримата ответници са осъдени общо, без съобразяване, че те са стра­ни по три различни сделки, с различни стойности на договорите, което води до разделна отговорност по отношение на дължимите държавни такси.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в частта му, с която е отменено определението на първата инстанция, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с която „Техноимпортекспорт“ АД изцяло е освободен от заплащане на разноски по делото на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Не могат да обусловят допускане на касация на обжалваното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в посочената по-горе част въпросите „При преценката за наличието на предпоставката по чл.78, ал.2 ГПК - дали ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, следва ли съдът да формира своите изводи в тази насока според критерия: дали упражняването на субективното право на ищеца е осъществимо единствено и само по съдебен ред – чрез предявяване на иск? Когато сезирането на съда не е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска достатъчно ли е, за да се освободи ответника от отговорност за разноски?“. От една страна, (по начина, по който са формулирани), въпросите не са значими за конкретния правен спор, доколкото в тях не е отчетена спецификата на производството, образувано по иск на КФН на основание чл.13, ал.1, т.19 б.б ЗКФН във връзка с чл.114, ал.12 и ал.1 т.1 ЗППЦК. В това производство ищецът не е страна по атакуваните договори, а страни са ответниците, които са ги сключили. Именно с оглед на това обстоятелство, съдът е приел, че без значение за освобождаването на „Техноимпортекспорт“ АД от разноски по този иск е обстоятелството кой ответниците, сключили нищожния договор (които са другари в производството по прогласяване нищожността) признава иска и чии са неправомерните действия при сключването на договора. От друга страна, спецификата на делото, в което ищец е държавен орган, който не реализира свое субективно облигационно право (както се твърди във въпроса), а е властнически оправомощен по силата на закона (чл.13, ал.1, т.19 б.б ЗКФН)да предявява искове за прогласяване нищожност на сделки, свързани с дейността на контролираните от него лица или сключени в нарушение на ЗППЦК и актовете по прилагането му“, прави неотносима за спора посочената от частния касатора практика на ВКС, обективирана в определение №709/28.12.2012г. по ч.гр.д. №592/2012г. на I г.о.; определение №181 от 30.10.2017г. по ч.т.д.№3852/2017г. на ІІ г.о. и определение №468/18.12.2018г. по ч.т.д.№4586/2018г. на ІІІ г.о. В тази връзка следва да се приеме, че в случая не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация доколкото в посочената по-горе практика на ВКС не се дава отговор на въпроса дали държавният орган е могъл да изпълни законовите си правомощия извънсъдебно.
В посочената му част обжалваното определение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като становището на съда за липсата на кумулативно предвидените в чл.78, ал.2 ГПК предпоставки за освобождаването на „Техноимпортекспорт“ АД от разноски по делото, не е нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Както бе посочено по-горе с оглед спецификата на производството по иск с правно основание чл.13, ал.1, т.19 б.б ЗКФН във връзка с чл.114, ал.12 и ал.1 т.1 ЗППЦК не може да се приеме „prima facie“, че с поведението си ответникът „Техноимпортекспорт“ АД не е дал повод на КФН по см. на чл.78, ал.2 ГПК за завеждане на делото.
Настоящият състав намира обаче, че обжалваното определение е очевидно неправилно и следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му, с която е прието, че извън предмета на производството пред САС, е правилността на решението в частта за разноските, с което четиримата ответници са осъдени общо да заплатят държавна такса в размер на 304 661.40лв, без съобразяване, че са стра­ни по три различни сделки, с различни стойности на договорите, което води до разделна отговорност по отношение на заплащането на държавните такси. Изрично в молбата на „Техноимпортекспорт“ АД по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№ 298689/04.12.2020г., е поискано изменение на решение №260420/20.11.2020г. по т.д. №1636/2019г. на СГС, в частта за разноските, включително чрез възлагане в тежест на „Техноимпортекспорт“ АД заплащането на държавна такса само до дължимия от дружеството размер 26 334лв. (половината от 4% от стойността на конкретната сделка от 1 316 700лв.), поради което апелативният съд е бил длъжен да се произнесе по молбата и в тази й част. Безспорно е, че по обективно и субективно съединените искове отговорността на ответниците за заплащане на държавната такса е разделна, и че всеки дължи държавна такса съобразно цената на уважените против него искове. „В тази връзка молбата на „Техноимпортекспорт“ АД, с която отговорността на дружеството за заплащане на държавна такса е ограничена до размер на 26 334лв., следва да бъде уважена. С настоящото определение следва да бъда разпределена дължимата общо сума от 304 661.40лв. за държавна такса и между останалите ответници по делото, съобразно цената на съответните искове по трите обявени за нищожни сделки както следва: ответникът „Уеб Медия Груп"АД дължи ДТ в размер на 152 330.70лв.; ответникът „Адвайзъри сървисис консултинг" ООД – държавна такса в размер на 25 309.20лв. и ответникът Дивелъпмънт груп" АД – държавна такса в размер на 100 687.50лв.
С оглед недопускането на касация на въззивното определение в частта, касаеща разноските, дължими от „Техноимпортекспорт“ АД на КФН, на основание чл.78, ал.3, вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КФН сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №1917 от 21.07.2021г., постановено по в.ч.гр.д. №1965/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта му, с която е отменено определение №262228/19.04.2021г. по т.д.№1636/2019г. на СГС, както и определение №262228/19.04.2021г. по т.д. №1636/2019г. на СГС, в частта им за разпределяне на дължимите от ответниците държавни такси като :
ИЗМЕНЯ решение №260420/20.11.2020г. по т.д.№1636/19г. на СГС, VІ-5 състав, в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят по сметката на СГС общо сумата от 304 661.40лв. – държавна такса и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Уеб Медия Груп"АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място]. [улица], ет.10, да заплати на основание чл.78. ал.6 ГПК по бюджетна сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 152 330.70лв. (сто петдесет и две хиляди триста и тридесет лева и 70ст.).
ОСЪЖДА „Техноимпортекспорт"АД - ЕИК[ЕИК]. от [населено място]. [улица] да заплати на основание чл.78. ал. 6 ГПК по бюджетна сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 26 334лв. (двадесет и шест хиляди триста тридесет и четири лева).
ОСЪЖДА „Адвайзъри сървисис консултинг" ООД - ЕИК[ЕИК] от [населено място]. [улица], ет. 3 заплати на основание чл.78. ал.6 ГПК по бюджетна сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 309.20лв. (двадесет и пет хиляди триста и девет лева и 20ст.).
ОСЪЖДА Дивелъпмънт груп" АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78. ал.6 ГПК по бюджетна сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 100 687.50лв. (сто хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и и 50 ст.)
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1917 от 21.07.2021г., постановено по в.ч.гр.д. №1965/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Техноимпортекспорт"АД - ЕИК[ЕИК]. от [населено място]. [улица] да заплати на Комисия за финансов надзор от [населено място], [улица] сумата 100лв. (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: