Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка * прихващане


Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
София, 06.06.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май двехиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


при участието на секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1583/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] чрез пълномощник адвокат М. К. против въззивно решение на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия № 362/07.2010 г., постановено по гр. д. № 394/2010 г.
С обжалваното решение е обезсилено решение на ПлРС № 301/19.02.2010 г. по гр. д. № 431/05 г., поправено с решение № 572/29.03.2010 г. по същото дело по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, с което на основание чл. 88, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД адвокат В. Д. Н. е осъден да заплати на В. Г. С. сумата 2099.00 лв., дадена на отпаднало основание-развалени договори за покупко-продажба на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, предмет на нот. акт № 155/3.06.2003 г. и на нот. акт № 156/3.06.2003 г., като за разликата до 3386.50 лв. искът е отхвърлен; в частта, с която е отхвърлен предявения от адвокат В. Д. Н. против В. Г. С. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 4479.00 лв., дадена без основание и в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане на В. Г. С. против адвокат В. Д. Н. за сумата 8333.50 лв. със сумата 500 лв. месечно обезщетение за ползване на движими вещи, предмет на делба по гр. д. № 2815/2004 г. на ПлРС и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения насрещен иск от друг състав. Със същото решение е оставено в сила решение на РС-Плевен № 301/19.02.2010 г. по гр. д. № 431/2005 г., с което са развалени алеаторни договори за покупко-продажба на недвижими имоти /апартамент с избено и таванско помещения и гараж/, предмет на нот. акт № 155 и на нот. акт № 156, по силата на които В. Д. Н. е прехвърлил на В. Г. С. процесните недвижими имоти срещу задължение да поеме за бъдеще гледането и издръжката на прехвърлителя със запазване пожизнено право на ползване на него и на съпругата му.
Ответникът по касация В. Д. Н. е оспорил касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу постановен от въззивна инстанция съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 162/10.02.2011 г., постановено от Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на районния съд и делото е върнато за произнасяне по предявения насрещен иск съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, за да се извърши проверка за евентуална недопустимост на въззивното решение, с което при липса на въззивна жалба служебно е прието, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовно предявен насрещен иск.
Касационната жалба е частично основателна.
При липса на въззивна жалба служебно въззивният съд е преценявал и обсъждал редовността на предявения насрещен иск и служебно е обезсилил първоинстанционното решение, като постановено по нередовно предявен насрещен иск, което е недопустимо.
При липса на въззивна жалба от осъдената страна /в случая от ищеца/ въззивният съд се е произнесъл служебно по влязло в сила по този иск първоинстанционно решение.
Ето защо в тази част въззивното решение следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила – основание за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивното решение на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия № 362/19.07.2010 г., постановено по гр. д. № 394/2010 г. в частта, с която е обезсилено решение на РС-Плевен № 301/19.02.2010 г. по гр. д. № 431/2005 г., поправено с решение № 572/29.03.2010 г. по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./ в частта, с която на основание чл. 88, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД В. Д. Н. е осъден да заплати на В. Г. С. сумата 2 099.00 лв., дадена на отпаднало основание и делото е върнато за произнасяне по предявения насрещен иск от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: