Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 19 март 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и седми февруари двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Татяна Кънчева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 170 / 2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения К. Д. Д. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 73 от 14.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 57/2011 год. на Смолянския окръжен съд. Осъденият е упражнил лично правото си да иска проверка по реда на възобновяването на влязлия в сила съдебен акт, като с две отделни искания, първото от 27.07.2011 год., озаглавено “жалба” по същество твърди, че въззивният състав е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, без основание отхвърлил исканията му и потвърдил присъдата, постановена при отсъствието на доказателства за упражнено насилия над пострадалата, а с второто от 7.12.2011 год. озаглавено “молба” иска намаляване на наказанието. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения си защитник поддържа всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК. Частната обвинителка Г. И. и повередика й редовно призовани не са взели становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 147 от 22.06.2010 год. постановена по НОХ дело № 763/2009 год. Смолянският районен съд е признал подсъдимия К. Д. Д. за виновен в това, че на 16.03. 2009 год. в гр.См., в условията на опасен рецидив се съвкупил два пъти с Г. Н. И., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал.3 т.5 във вр. с ал.1 т. 2 във вр. с чл. 29 и чл. 54 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място на два пъти извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Г. Н. И.- навършила 14-годишна възраст, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150 ал.1, във вр. с чл. 2 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 73 от 14.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 57/2011 год. Смолянският окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.3 НПК и от страна, която може да иска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влезлия в сила съдебен акт, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото. Доводите на осъдения са идентични с част от възраженията против правилността на присъдата и се свеждат до това, че са нарушени основните принципи на наказателното съдопроизводство, намерили израз в явната предубеденост на съда с игнорирането изцяло на доказателствата подкрепящи тезата му за доброволно осъществен полов акт, а отделно от това въззивният състав не изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС, които нарушения са довели до ограничаване на процесуалните му права и до неправилно приложение на материалния закон с потвърждаването на осъдителната присъда. Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред Смолянския окръжен съд при повторното разглеждане на делото, след отмяната от ВКС по реда на възобновяването на предходното въззивно решение, е проведено в съотвествие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, които са основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане. В съответствие със задълженията си на инстанция по същество и в изпълнение на дадените му в отменителното решение указания, въззивният състав е провел съдебно следствие, при което непосредствено и с участието на подсъдимия е разпитал пострадалата. С оглед заявеното от нея, че е много разстроена и не може да говори, но поддържа показанията, които е дала в досъдебното производство и при предходно разглеждане на делото, по реда на чл. 281 ал.1 т.2 НПК е прочел показанията, които е дала при два разпита пред съдия в досъдебното производство и тези при разглеждане на делото от друг състав в същото въззивно производство. Съдът не е имал процесуална възможност да приобщи към доказателствените материали показанията, които е дала в съдебно заседание на 13.06.2001 год. при направената констатация, че съдебният състав е бил незаконен поради участието на съдия, който е бел длъжен да се отведе и това е наложило сформирането на законен състав и повторно събиране на доказателствата. Нарушението действително е допуснато, но в конкретния случай не може да се прецени като съществено и не подкрепя наведения довод за изграждане на фактическите обстоятелства въз основа на недопустими доказателствени материали, защото от една страна съдът изрично не се е позовал на тези показания, а от друга страна при запознаване със съдържанието им, в тях не се установяяват фактически обстоятелства, различни от тези, които е посочила в подробните разпити от досъдебното производство. Единственото доказателствено искане от подсъдимия е било за изискване справка от мобилния оператор за проведени телефонни разговори през изнкриминираната вечер между пострадалата и нейната майка, като не е посочено за изясняването на кои обстоятелства се налага събирането на това доказателства. Въззивният състав е мотивира извода си, че събирането му не би допринесло за изясняване на делото при съвпадащите позиции на подсъдимия и пострадалата, които са установили този факт, както й че това доказателство с оглед изминалия продължителен период от време обективно не би могъл да бъде събрано и като го е отхвърлил не е ограничил правата му. Последващото развитие на процеса след този отказ не подкрепя оплакването, че съдът тенденциозно е отхвърлил всички негови доказателствени искания, а събраните доказателства е интерпретирал превратно и в негова вреда. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК съдът е обсъдил наведените доводи и при цялостната проверка на присъдата и направения собствен анализ на доказателствата, не е констатирал основания за уважаването им. Дал е аргументиран отговор на оплакванията против правилността на присъдата и е изложил убедителни съображения, поради които е приел, че решението на първоинстанционния съд за осъждането на подсъдимия е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в съответствие с изискванията залегнали в разпоредбите на чл.13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Неоснователен е довода, че е нарушен принципът за равнопоставеност на страните в процеса, като е проявено пристрастие към пострадалата и са кредитирани единствено нейните показания, а са изцяло игнорирани обясненията му. Вътрешното убеждение на съда за виновността на подсъдимия не се основана на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на всеки един от доказателствените източници, без съдържащите се в него фактически данни да са пренебрегнати или извратени. Въпросът за надеждността на доказателствените източници е суверенно право на решаващия съд, което не подлежи на последваща проверка. Контролиращия съд проверява единствено спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния ред и оценен в логическата му връзка с останалите и дали от него са направени верни фактически и правни иводи. Тези правила по делото не са нарушени. В съответствие с изискването по чл. 305 ал.3 НПК не само е констатирано противоречието между обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата, но е мотивиран извода кои от тях се кредитират. Показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия, като основен източник на преки доказателства и при отчитане на процесуалното им положение, са обсъдени с еднаква задълбоченост и много внимателно са съпоставени с останалите източници на доказателства. Още първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, поради които е кредитирал като достоверни показанията на пострадалата и е преценил като израз на защитна позиция обясненията на подсъдимия, а въззивната инстанция е аргументирала извода си за тяхната правилност. Пострадалата не е лишена от свидетелска годност и от момента на извършване на деянието, под страх от наказателна отговорност, е дала достатъчно безпротиворечиви и последователни сведения за начина на извършването му. Нейните показания не са изолирани и не са преценени тенденциозно. Познавали са се с подсъдимия от общата компания, но нито един от двамата не е демонстрирал симпатия към другия и желание за интимна близост, не е имала някакво специално отношение към него и мотив умишлено да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. Показанията й не могат да бъдат отхвърлени само поради евентуалната им заинтересованост. За съобщените от нея факти са налице достатъчно други, подкрепящи ги доказателства, съдържащи се не само в показанията на свидетелите, на които съобщила за деянието, но и на тези, които са били вечерта в компанията. Установеното от нея, че в резултат на извършените действия от подсъдимия, отправените заплахи, че при съпротива ще последва съдбата на друга жена, която изнасилил и убил, съчетани с известния й факт, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода, е изпаднала в паника, бил блокиран говорният й апарат и това я лишило от възможност да окаже съпротива, се подкрепя и от заключението на изслушаната по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза. Извършването на насилствено полово сношение е установено и от заключението на съдебно медицинската експертиза за уврежданията в половата област. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК е неоснователно. Проверката за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. При приетите от кредитираните доказателства фактически положения, че малко преди да се прибере в дома си пострадалата била настигната от подсъдимия, който застанал плътно пред нея, хванал я за китката, заявил й, че иска да осъществи с нея полов акт, насила я завел в изоставена тъмна селскостопанска постройка, наредил й да се съблече и да мълчи, защото ще го ядоса и принуди да я смели от бой и пак да извърши намисленото, осъществил с нея две полови сношения и два орални полови акта, след което и наредил да става и да се прибила, като я заплашил, че ако съобщи на някого ще бъде мъртва, материалният закон е приложен точно с осъждането му по обвиненията. Налице да всички обективни и субективни признаци от съставите на престъпленията блудство и изнасилване. Налице са и двете форми на принуда – сила и заплашване. Съдилищата са отговорили на наведения довод да несъставомерност на деянието, защото липсва употреба на сила, което подсъдимият е мотивирал с отсъствието на външни белези за телесни увреждания и правилно са приели, че за съставомерност на деянието не е необходимо силата да е с такъв интензитет, че да остави телесни увреждания по тялото на жертвата. Достатъчно е да бъде такава, че жертвата да осъзнае безпомощността на своето положение и да я лиши от възможност да се защити. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК също е неоснователно. Оплакването за явно несправедливо завишаване по размер на определените за изтърпяване наказания се мотивира със съображения, които не намират опора в данните по делото и разпоредбите на закона. В този смисъл са изложените доводи, че има три деца, за които дължи грижа и изтърпяване на наказание в приетия размер ще рефлектира върху тях, както и това, че има извършено друго престъпление, което се намира в съвкупност с инкриминираните деяния и за него му е определено по малко по размер наказание. Двете наказания са индивидуализирани в рамките на закона, под средните размери предвидени за престъпленията, като е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Дори би могло да се приеме, че е отдадено прекомерно значение на приетите смекчаващи обстоятелства - млада възраст и частично признаване на факти и обстоятелства, като не са съпоставени с останалите установени данни по делото. По време на извършване на деянието е бил на тридесет и три години, поради което не може да се приеме, че се е намирал във възраст, за която са характерни младежко лекомислие и увлечение. Деянията не са изолирана проява в живота му. До извършването им е имал четиринадесет влязли в сила осъдителни присъди. Деянията е извършил в кратък период след изтърпяване на поредното наказание лишаване от свобода. Трите му деца не са го митивирали към спазване на поведение, което да им дава положителен пример. Сам се е поставил в невъзможност да упражнява родителски грижи за тях. Не е основание за смекчаване на наказателното положение наличието на друго по-ниско по размер наказание, с което може да се направи комулация. Правилата за индивидуалидация на наказанието задължават съда за всяко деяние да определи наказание съответно на степента на обществената му опасност и тази на дееца. Извършването в съвкупност на множетво престъпления би могло да доведе до евентуално утежняване на наказателното положение с евентуалното приложение на чл. 24 НК, а не е основание за смекчаването му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Смолянския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване производството по делото като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения К. Д. Д. за възобновяване производството по ВНОХ дело І 57/2011 год. по описа на Смолянския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 73 от 14.07.2011 год., с което е потвърдена присъда № 147 от 22.06.2010 год. по НОХ дело № 763/2009 год. на Смолянския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: