О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50203 гр. София, 04.10.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2631 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Р. А. чрез пълномощника адв. К. Д. срещу определение № 303 от 21.03.2022г. постановено по ч.гр.д. № 129/2022г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 57 от 17.01.2022г. на Беленски районен съд по гр.д. № 1025/2021г. за връщане на подадената от него частна жалба срещу определението от 29.11.2021г. за прекратяване на производството по делото. В частната жалба се твърди, че в исковата молба, по която е образувано гр.д. № 1025/2021г. на Беленски районен съд, е посочен съдебен адрес за връчване на съобщения по делото, а именно адвокат К. Д., която е подала исковата молба. Въпреки това, нито едно съобщение не е връчено на адвоката и съдът е нарушил правилото на чл. 39, ал.1 ГПК. Поддържа се, че указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба са били отстранени, но по небрежност на съда по уточнителната молба е образувано ново дело, а първоначалното е прекратено, без за това да е уведомен пълномощника и без да е спазена поредността и начините на връчване, установени в закона. Именно поради липсата на редовно връчено съобщение се поддържа, че срокът за обжалване на определението за прекратяване на производството по гр.д. № 1025/2021г. не е изтекъл. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Гражданско дело № 1025/2021г. на Беленски районен съд е образувано по искова молба на Р. Р. А. за делба на съсобствени имоти. Исковата молба е подадена и подписана от адвокат К. Д. с адрес в [населено място]. С разпореждане от 09.11.2021г. районният съд е констатирал, че не е представено пълномощно, учредяващо представителна власт на адвоката за подаване на исковата молба; посочил е и други нередовности на иска и е дал едноседмичен срок за отстраняването им. Съобщението за нередовностите е изпратено на посочения в исковата молба домашен адрес на ищеца в [населено място] и е получено от неговата майка на 15.11.2021г. С определение № 701 от 29.11.2021г. районният съд е установил неизпълнение на указанията и е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Съобщението за това определение отново е изпратено на домашния адрес и е получено от майката на ищеца на 06.12.2021г. Междувременно, на 02.12.2021г. (с пощенско клеймо от 01.12.2021г.) е постъпила молба от адв. К. Д., с която представя поправена искова молба, удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата и пълномощно, подписано от ищеца Р. А.. Приложеното адвокатско пълномощно не съдържа дата и номер на дело. По тази „поправена” искова молба погрешно е образувано дело под нов номер - гр.д. № 1128/2021г., което впоследствие при констатиране на идентичността на двете производства е прекратено с определение от 03.12.2021г. На 30.12.2021г. е постъпила частна жалба от адв. К. Д. срещу определението за прекратяване на гр.д. № 1128/2021г. На 14.01.2022г. е подадена от адв. К. Д. и частна жалба срещу определението за прекратяване на гр.д. № 1025/2021г. Тази частна жалба районният съд е върнал с разпореждане № 57 от 17.01.2022г. Изложил е съображения, че срокът за обжалване е започнал да тече на 06.12.2021г. и е изтекъл на 13.12.2021г., поради което частната жалба е просрочена. С обжалваното определение Русенски окръжен съд е потвърдил това връщане. Приел е, че правилно определението за връщане на исковата молба е изпратено на адреса на ищеца в [населено място], тъй като по делото не е посочен съдебен адресат и не е имало пълномощник с надлежно удостоверена по делото представителна власт. Съобщението за извършеното прекратяване, ведно с препис от определението, е връчено на майката на ищеца на 06.12.2021г. и срокът за обжалване е изтекъл на 13.12.2021г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е допуснато нарушение на нормата на чл. 39, ал.1 ГПК и противоречие с практиката по прилагането й, според която когато страната е посочила съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника, съответно, че съдът не следва да изпраща призовка на страната, освен ако пълномощията са оттеглени или пълномощникът е направил отказ от упълномощаването. Посочени са: Решение № 117 от 17.06.2015г. по т.д. № 1153/2015г. на І т.о., Решение № 197 от 27.10.2015г. по гр.д. № 2426/2015г. на І г.о., Решение № 31 от 16.03.2020г. по т.д. № 2781/2019г. на ІІ т.о. Въпросът не е релевантен за настоящето производство и тази практика не е относима, защото фактическите обстоятелства по делото са различни. Адвокат К. Д. не е посочена като съдебен адресат в исковата молба, нито е било приложено адвокатско пълномощно, за да се счита, че е налице надлежно учредена представителна власт, при което би възникнало задължение за съда да призовава страната чрез пълномощника. Липсата на пълномощно е една от нередовностите, установени от районния съд и именно поради това указанията за отстраняването й са съобщени на личния адрес на ищеца. Тъй като пълномощно не е било представено в дадения срок, то и определението за прекратяване на производството е връчено отново на личния адрес на ищеца. Пълномощно (макар и не съдържащо всички реквизити) е било представено едва след прекратяването на делото. Именно поради тези особености на настоящия случай разпоредбата на чл. 39, ал.1 ГПК не е приложима, както и посочена практика. Що се отнася до сочената от касатора грешка на съда по образуване на поправената искова молба в отделно производство, тя няма отношение към обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба, тъй като тази поправена искова молба е депозирана след връщането на исковата молба. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 303 от 21.03.2022г. постановено по ч.гр.д. № 129/2022г. на Русенски окръжен съд по частната касационна жалба на Р. Р. А.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: