Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие * нищожност


11
Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

гр. София, 20.11.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 527 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в евентуално съединение искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожност на решение от 27.07.2018г. по международно арбитражно дело № 101/2018г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ и чл. 47, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМТА за неговата отмяна.
Ищцата М. Ц. Ц. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Й. поддържа становище, че арбитражното решение е нищожно поради това, че е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Излага твърдения, че липсва договор между страните, а ако се установи сключването на договор, то той е трудов и на основание чл. 19 ГПК по него не може да има арбитражно споразумение. Относно предявения евентуален иск за отмяна на арбитражното решение ищцата поддържа, че не е уведомявана за заседание на арбитражния съд и не са й връчвани книжа по арбитражното дело. Твърди, че не е приемала общи условия, не била запозната с тях, не е подписвала представения в арбитражното производство договор. Ищцата моли арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът „Rainbow AV” Ltd, [населено място], Обединено Кралство чрез процесуален представител адвокат П. Писарска оспорва предявените искове. Поддържа становище за недопустимост на исковете поради подаването им след изтичането на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок, предвид направените през м. август 2018г. неколкократни опити за връчване на препис от решението, неявяване на ищцата /ответница по арбитражното дело/ в пощенската станция за получаване на книжата въпреки оставените известия и прилагане на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл. 20, ал. 1 от Правилника на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. Ответникът релевира доводи за неоснователност на предявените искове, несъстоятелност на твърденията на ищцата за неподписване на договора за предоставяне на почистващи услуги на 05.02.2018г., незапознаване със съдържанието му и на твърденията, че не е уведомена за арбитражното производство. Поддържа становище, че са правени неколкократни опити ищцата да бъде намерена за връчване на книжата, предоставена й е възможност да представи отговор на исковата молба и доказателства по образуваното арбитражно дело, но в указания срок ищцата не е посочила арбитър, който да бъде включен в арбитражния състав, не е депозирала отговор на исковата молба и не се е възползвала от правото да участва в арбитражното производство. Поради това и на основание чл. 23, ал. 1 от Правилника на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ арбитражният съд е назначил един арбитър и при разглеждане на делото е спазил процедурите на ЗМТА и Правилника. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелствата, че процесното арбитражно решение не е връчено на ищцата, не е осъществено щателно издирване дали ищцата живее на постоянния си адрес или все още пребивава на адреса, посочен в сключения между страните договор за предоставяне на почистващи услуги, извършено е връчване от ЧСИ М. П. на ищцата на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20188510402729, образувано въз основа на изпълнителен лист по процесното арбитражно решение, на 21.11.2018г. и исковата молба е подадена на 24.01.2019г.
С решение от 27.07.2018г. по международно арбитражно дело № 101/2018г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ М. Ц. Ц. е осъдена да плати на „Rainbow AV” Ltd, [населено място], Обединено Кралство на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 7 000 британски лири, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на почистващи услуги от 05.02.2018г., както и сумата 705,23 лв., представляваща направени от ищеца в арбитражното производство разноски за платена арбитражна такса и депозит.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Релевираните в исковата молба доводи, че процесното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като липсват доказателства, че ищецът по арбитражното дело /настоящ ответник/ е юридическо лице, представеният договор за предоставяне на почистващи услуги не е сключен на 05.02.2018г. и предмет на спора пред Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ са права по трудово правоотношение, които не подлежат на решаване от арбитраж съгласно чл. 19, ал. 1, предл. 3 ГПК, са неоснователни.
От приложената по арбитражното дело справка, както и от направената от настоящия съдебен състав справка в Търговския регистър на Обединеното Кралство /Companies House/ се установява, че „Rainbow AV” Ltd е вписано в посочения Търговски регистър на 17.01.2012г. и е с регистрационен номер 07912322.
Предвид направените от ищцата уточнения в съдебно заседание на 22.10.2019г. и изричното заявяване, че не оспорва положения върху процесния договор подпис и че подписването е извършено през м. ноември 2017г., настоящият съдебен състав приема, че между ответника „Rainbow AV” Ltd, [населено място] като изпълнител и ищцата М. Ц. Ц. от [населено място] като подизпълнител е сключен договор за предоставяне на почистващи услуги, с който ищцата е поела задължението да предоставя почистващи услуги в [населено място] и близките райони от името и на клиенти на „Rainbow AV” Ltd, а ответното дружество се е задължило да заплаща на ищцата възнаграждение в размер на 8.50 британски лири за всеки изработен час. С клаузата на т. 22 от договора страните са уговорили за приложимо материално право законодателството на Република България. В клаузата на т. 23 от договора страните са постигнали взаимно съгласие всички спорове, свързани и произтичащи от договора, включително по тълкуването му, приложението му и претендирането на уговорени в него обезщетения, ще се разглеждат пред и по правилата на Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие. Поради това, че „Rainbow AV” Ltd съществува като юридическо лице от 17.01.2012г., спорният въпрос дали договорът е подписан на посочената в него дата 05.02.2018г. или през м. ноември 2017г. е без значение по настоящото дело относно наличието и действителността на арбитражна клауза. Ищцата не е ангажирала доказателства, че не е подписала процесния договор, т. е. че положеният за подизпълнител подпис не е неин, поради което се налага извод, че договорът е автентичен.
Страните са постигнали взаимно съгласие, че подизпълнителят М. Ц. е самоосигуряващо се лице и отговаря за собствените си данъчни такси и осигуровки. Уговорили са, че ищцата ще покрива транспортните си разходи. Съгласно т. 24 от договора неразделна част към него са приложение № 1 - Правила и задължения на подизпълнителя, приложение № 2 – Клиентски лист и приложение № 3 – Документ за получените и съхранявани ключове на клиентите на ответника. Съгласно Правилата и задълженията на подизпълнителя ищцата се е задължила да спазва часовия график и договореното време за почистване, уговорени между изпълнителя „Rainbow AV” Ltd и клиента.
Основният въпрос в настоящото производство е дали сключеният между страните договор за предоставяне на почистващи услуги има характер на трудов договор или представлява граждански договор, т. е. дали ищцата е престирала работна сила по трудов договор или резултат вследствие на положен труд по граждански договор.
Процесният договор е сключен между чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Обединеното Кралство, и български гражданин за осъществяване на почистващи услуги в Обединеното Кралство. В т. 22 от договора страните са избрали за приложимо материално право законодателството на Република България, т. е. приложили са основния принцип за определяне на приложимото право към договорните задължения, предвиден в Глава ІІ от Регламент /ЕО/ № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения /Регламент Рим І/, а именно принципът на автономия на волята /избор на приложимо право от страните по договорното правоотношение/ съгласно чл. 3 и съображение 11 - Lex voluntatis. Основен критерий за определяне на приложимото право при индивидуалните трудови договори според чл. 8, пар. 1 от Регламент Рим І също е автономията на волята на страните в съответствие с чл. 3 /принципа на избор на приложимо право/. Поради това преценката дали процесният договор има характеристиката на трудов договор или представлява граждански /облигационен/ договор следва да се извърши съобразно българското законодателство.
Трудовият договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна – работник или служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването й от другата страна – работодател като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са договорили извършване на определена работа и постигане на определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка или услуга и други.
Сдържанието на трудовия договор обхваща две групи елементи, предвидени в разпоредбата на чл. 66 КТ: минимално необходимо договорно съдържание, определено в чл. 66, ал. 1 КТ; допълнително и факултативно договорно съдържание съгласно чл. 66, ал. 2 КТ. Минимално необходимото договорно съдържание на трудовия договор включва съгласно чл. 66, ал. 1 КТ следните елементи, които трябва да фигурират във всеки един сключен трудов договор: място на работа /т. 1/; наименование на длъжността и характера на работата /т. 2/; дата на сключването на трудовия договор и начало на неговото изпълнение /т. 3/; времетраене /срок/ на трудовото правоотношение /т. 4/; размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски /т. 5/; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор /т. 6/; основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане /т. 7/; продължителност на работния ден или седмица /т. 8/.
Съдържанието на гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като при договора за изработка в разновидността му на договор за услуга страните следва да уговорят предмета на услугата – с договора за изработка или услуга изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съответно да извърши определени услуги съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение /чл. 258 ЗЗД/; с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия /чл. 280 ЗЗД/.
Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразява в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на определен трудов резултат /овеществен труд/ - при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат, изработване на готов продукт или произведение, извършване на определена услуга; при договора за поръчка също не се престира работна сила, а се дължи извършване на правни действия за сметка на доверителя.
Налице са разлики при определяне на трудовото възнаграждение и възнаграждението по гражданските договори. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер, изплащането му следва да е периодично, като тези елементи са част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ/, и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя минималната работна заплата е гарантирана /чл. 245, ал. 1 КТ/. При гражданските договори начинът на определяне на възнаграждението зависи от предмета на договора – може да бъде определено в твърд размер, или като процент от реализирания оборот, или да е поставено в зависимост от изработеното, т. е. от постигнатия резултат и др.
Различни са и вътрешните отношения между страните по трудовия договор и гражданските договори. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и се намира в положение на йерархическа зависимост спрямо него. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва. При гражданския договор /договор за изработка, услуга или поръчка/ изпълнителят, респективно довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от нея. Поръчващият и доверителят не се интересуват от организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и довереникът сами организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат.
Трудовият договор е формален – сключва се задължително в писмена форма, докато гражданският договор е неформален и може да се сключи и устно.
Трудовият договор е договор с продължаващо и многократно изпълнение на трудовите операции, като по принцип е безсрочен и по изключение може да бъде и срочен. Гражданският договор е по принцип с краткотрайно действие – до завършване на работата /услугата/ и предоставянето на резултата като понякога с оглед естеството на работата постигането на резултата може да изисква по-дълъг период от време и да се предхожда от множество действия.
Разликите между двата договора се състоят и в разпределението на риска – при трудовия договор непостигането на резултат от използването на работната сила поради независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя, докато при договора за изработка или услуга и договора за поръчка рискът от непостигането на трудовия резултат или неизвършването на възложените правни действия е за сметка на изпълнителя, респективно довереникът и той няма право на възнаграждение от поръчващия, респективно доверителя.
Между трудовия договор и договора за изработка/услуга е налице различие и по отношение на мястото на изпълнение на договора. Трудовият договор се изпълнява в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие между страните, докато мястото на изпълнение на договора за изработка/услуга се определя от изпълнителя или зависи от естеството на изработката или услугата.
Трудовият договор се изпълнява с материали, предмети на труда, суровини и други подобни на работодателя, докато договорът за изработка, услуга или поръчка се изпълнява с материали на изпълнителя/довереника, но може и с материали на възложителя/доверителя.
Тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД, настоящият съдебен състав счита, че сключеният между страните договор за предоставяне на почистващи услуги не съдържа част от необходимите реквизити на трудовия договор. Клаузите, с които са определени предметът на договора и правата и задълженията на ищцата не установяват наличие на уговорена трудова функция по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ, нито престиране на работна сила. За да стигне до този извод настоящият съдебен състав съобразява обстоятелството, че страните са постигнали взаимно съгласие за постигане на резултат от извършваната дейност – почистване на имоти на клиенти на ответното дружество. Поради това, че сключеният между страните договор е за постигане на резултат от извършваната дейност – почистване на имоти, и предвид липсата на уговорена продължителност на работния ден или седмица, възнаграждението е уговорено почасово в зависимост от времето, за което се извършва почистването. В договора не са посочени длъжността на ищцата по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ, нито началото на изпълнение на договора и времетраенето на правоотношението по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 и 4 КТ, нито размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ, нито продължителността на работния ден или седмица съобразно изискването на чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ.
Елемент от задължителното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ е определяне на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В настоящия случай с клаузата на т. 14 е уговорено заплащане на възнаграждение в размер 8.50 британски лири за всеки изработен час, без да е посочен срок на плащане. От договорните клаузи се установява, че възнаграждението не е с постоянен характер, а е поставено в зависимост от времето, за което се извършва почистването. Поради това между страните не е постигнато и взаимно съгласие за периодичността на плащане на възнаграждението. Липсва уговорен еднакъв срок на предизвестие за двете страни при прекратяване на сключения договор, каквото е изискването по чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че поради липса на част от основните реквизити от минимално определеното съдържание на трудовия договор в чл. 66, ал. 1 КТ сключеният между страните договор за предоставяне на почистващи услуги не отговаря на характеристиките на трудовия договор. Ищцата е дължала извършване на определена дейност и постигане на определен резултат по граждански договор.
Предвид липсата на основни реквизити от минимално определеното съдържание на трудовия договор в чл. 66, ал. 1 КТ без значение е дали ищцата се е регистрирала съгласно чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, дали същата е регистрирана като самоосигуряващо се лице в регистъра на НАП по реда на чл. 80 и сл. ДОПК и в регистъра на НОИ по реда на чл. 5 КСО, дали е плащала или не определени вноски за здравно и социално осигуряване и данък върху доходите на физическите лица.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въведените в исковата молба твърдения и доводи за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 17 ЗЗД като прикриващ трудово правоотношение са неоснователни. Следователно клаузата на т. 23 от процесния договор не е нищожна и хипотезата на чл. 19, ал. 1 ГПК не е налице. Предявеният иск за прогласяване на нищожност на арбитражното решение от 27.07.2018г. по международно арбитражно дело № 101/2018г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на иска за нищожност на арбитражното решение трябва да бъдат разгледани исковете за неговата отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА.
По основателността на иска по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА:
В арбитражното решение Международният арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ е обосновал компетентността си с обстоятелството, че между страните е сключена арбитражна клауза, съдържаща се в т. 23 от процесния договор, и която не е оспорена. В клаузата на т. 23 от договора страните са постигнали взаимно съгласие всички спорове, свързани и произтичащи от договора, включително по тълкуването му, приложението му и претендирането на уговорени в него обезщетения, ще се разглеждат пред и по правилата на Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие. Въпросът дали договорът е подписан на посочената в него дата 05.02.2018г. или през м. ноември 2017г. е без значение по настоящото дело относно наличието и действителността на арбитражна клауза, тъй като „Rainbow AV” Ltd съществува като юридическо лице преди това – вписано е в Търговския регистър на Обединеното Кралство на 17.01.2012г.
Въз основа на установените факти настоящият съдебен състав приема, че между страните е сключена валидна арбитражна клауза, поради което Международният арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ е бил компетентен да разгледа предявения пред него иск. Следователно искът за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен.
По отношение на поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА:
Международният арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на М. Ц. Ц. на 04.05.2018г. на постоянния й адрес в Република България – [населено място], [улица], вх. В, ет. 2, ап. 4 чрез оператор на пощенски /куриерски/ услуги „Спиди“ АД /пратка 1-000 6 056 682 926 5 – 113 113 014 08 1 6/. Пратката е върната обратно на 21.06.2018г. с отбелязване „непотърсена“ и е постъпила по арбитражното дело на 22.06.2018г. С определение № 2 от 11.06.2018г. делото е насрочено за разглеждане в открито заседание за 12.07.2018г. от 14.00 ч. Препис от определението и уведомяване за определения арбитър са изпратени на М. Ц. на 11.06.2018г. на посочения адрес в [населено място] чрез „Спиди“ АД /пратка 1-000 6 100 386 782 6 – 113 113 014 12 1 4/. Пратката е върната обратно на 26.06.2018г. с отбелязване „непотърсена“ и е постъпила по делото на 04.07.2018г. На 12.07.2018г. е проведено открито заседание, на което се е явил представител само на ищеца /настоящ ответник/, даден е ход на делото, събрани са представените с исковата молба писмени доказателства и е даден ход на устните състезания. Препис от арбитражното решение е изпратен на ответницата /настояща ищца/ на постоянния й адрес в [населено място] на 02.08.2018г. /пратка 1-000 6 059 632 292 9 – 113 113 011 06 2 2/. Пратката е изпратена обратно на 23.08.2018г. с отбелязване „непотърсена“ и е постъпила по делото на 28.08.2018г.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Правилника на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, когато след старателно издирване получателят не може да бъде намерен на посочения в исковата молба адрес, седалището или адрес, посочен в Търговския регистър, или друг адрес, заявен по делото, книжата, съобщенията или призовките се смятат получени, ако са изпратени до посочените по-горе адреси.
В случай, че връчването на документите и съобщенията се осъществява чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ред. преди изменението с ДВ, бр. 53 от 2019г., т. е. в действащата към изпращане на съобщенията редакция/ условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията /обн. ДВ, бр. 45/15.06.2010г., доп. ДВ, бр. 19/02.03.2018г./. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис /чл. 5, ал. 1 от Общите правила/ или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност /чл. 5, ал. 2 от Общите правила/. В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса, а именно: когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне; броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата.
В настоящия случай липсват данни кога куриерът е посетил адреса, за да връчи препис от исковата молба и доказателствата /пратка 1-000 6 056 682 926 5 – 113 113 014 08 1 6/ и дали е оставил две служебни известия. Относно пратка 1-000 6 100 386 782 6 – 113 113 014 12 1 4 също няма данни за оставени на адреса две служебни известия и пратката е върната без да е изчакан минималният срок от 20 дни по чл. 5, ал. 3 от Общите правила. По отношение на връчване на арбитражното решение /пратка 1-000 6 059 632 292 9 – 113 113 011 06 2 2/ пратката е върната преди изтичане на минималния срок от 20 дни по чл. 5, ал. 3 от Общите правила.
Въз основа на установените факти и обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че ищцата /ответник в арбитражното производство/ не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър и за провеждане на арбитражното производство, поради което не е взела участие в него. Предвид нарушената процедура за връчване на съобщения съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ред. преди изменението с ДВ, бр. 53 от 2019г./ във връзка с чл. 5 от Общите правила, приети с решение № 581/27.10.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията /обн. ДВ, бр. 45/15.06.2010г., доп. ДВ, бр. 19/02.03.2018г./, с оглед предприетия от Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ начин за връчване на документи, призовки и съобщения, не може да се приеме, че е извършено старателно издирване на М. Ц. по смисъла на чл. 20, ал. 1 от Правилника на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по арбитражното дело е представен сключеният между страните договор за предоставяне на почистващи услуги, в който е посочен и друг адрес – във Великобритания, на който не са изпратени нито исковата молба с доказателствата, нито съобщение за насроченото открито заседание. Следователно предявеният иск за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА е основателен и трябва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора ответникът трябва да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер общо 969,70 лв., представляваща направени разноски за настоящото производство, от които 636,36 лв. представляват платена държавна такса, а 333,34 лв. – платено адвокатско възнаграждение за уважения иск. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответното дружество сума в размер 533,34 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на отхвърлените искове.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. Ц. Ц. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу „Rainbow AV” Ltd, регистрирано в Търговски регистър на Обединеното Кралство под рег. № 07912322, със седалище в [населено място], Обединено Кралство иск за прогласяване за нищожно на решение от 27.07.2018г. по международно арбитражно дело № 101/2018г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ по чл. 47, ал. 2 ЗМТА и иск за отмяна на посоченото арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА.
ОСЪЖДА М. Ц. Ц. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. В, ет. 2, ап. 4 да заплати на „Rainbow AV” Ltd, регистрирано в Търговски регистър на Обединеното Кралство под рег. № 07912322, със седалище в [населено място], Обединено Кралство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 533,34 лв. /петстотин тридесет и три лева тридесет и четири стотинки/, представляваща платено адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на отхвърлените искове.
ОТМЕНЯ решение от 27.07.2018г. по международно арбитражно дело № 101/2018г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА.
ВРЪЩА делото на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ за ново разглеждане.
ОСЪЖДА „Rainbow AV” Ltd, регистрирано в Търговски регистър на Обединеното Кралство под рег. № 07912322, със седалище в [населено място], Обединено Кралство да заплати на М. Ц. Ц. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. В, ет. 2, ап. 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата общо 969,70 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени разноски за настоящото производство, от които 636,36 лв. - платена държавна такса, а 333,34 лв. – платено адвокатско възнаграждение за уважения иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.