Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 456_12_opr_chj_274(3)gpc@regl44_return О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 495 София, 15.10.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 456 /2012 г.: Производство по чл.274,,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. Н., И. Р. И. и П. Р. И. срещу определение № 470 /24.07.2012 г. по ч. гр.д. № 367 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 337 /02.04.2012 г. на Разградски окръжен съд, г.о., с което е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно и искат да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.. По допускането на обжалването : Разградският окръжен съд е прекратил производство по искове на тримата частни жалбоподатели срещу С. Г. С. с местоживеене в Румъния с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили от причинената от ответника на 28.11.2008 г. при ПТП близо до [населено място], окръг А., Румъния, смърт на К. П. Н., съпруга на първия ищец и майка на останалите двама, за което ответникът е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда на румънски съд; като е приел, че съгласно чл.5, т.3 от Регламент на Съвета (ЕО) № 44 /2001 от 22.12.2000 г. лице, което има местоживеене в държава - членка може да бъде съдебно преследвано в друга държава – членка по дела относно гражданска отговорност от деликт в съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, а в случая вредоносното събитие е настъпило в окръг А., в Румъния и при изрично възражение в писмения отговор на ответника и на основание чл.24,изр.2 от Регламент № 44 /2001 г. българският съд не е компетентен да разгледа повдигнатия спор, а Р. не е съд по местоживеене на ответника и за него не е налице обща компетентност по чл.2,т.1 от Регламент № 44 /2001 г.. С обжалваното определение, с което е потвърдил определението на Р., Варненският АС е приел, че съгласно чл.2 от Регламент № 44 /2001 г. искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава – членка се предявяват пред съдилищата в тази държава – членка, т.е. предявените искове следва да бъдат разгледани от румънски граждански съд, а не от българския; уредената в чл.5,т.3 от Регламент № 44 /2001 г. специална компетентност не е приложима в случая – същият (член) разпорежда, че срещу лице, което има местоживеене в държава – членка по дела относно гражданска отговорност деликт или квазиделикт – в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. В посочената хипотеза се има предвид български гражданин, който извърши деликт на територията на Република Румъния, в който случай искът може да се предяви в Румъния. Съдът е приел също, че Регламент (ЕО) № 864 /2007 от 11.07.2007 г. урежда приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, а не компетентността на съда, следователно е неприложим в настоящия казус. Изведените от частните жалбоподатели процесуалноправни въпроси: Кой регламент е приложим – Регламент № 44 /2001 г. или Регламент (ЕО) № 864 /2007 и дали международната подведомственост в спорове като конкретния произтича от КМЧП, чл.4,ал.1,т.2, когато ищците са български граждани, са обусловили изводите на Варненския АС, който е приел кое право е приложимо относно компетентността на българския съд и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, т.к. по изведените въпроси липсва практика на ВКС. По тях настоящият състав намира, че относно международната компетентност на българските съдилища по спорове за обезщетения от непозволено увреждане приложимото право се съдържа в КМЧП и в Регламент № 44 /2001 г., който дерогира част втора (от чл.4 до чл.38) и част четвърта от КМЧП в случаите, при които са изпълнени предпоставките за неговото прилагане, каквито са тези, в които лица с местожителство в една държава – членка на ЕС предявяват искове за обезщетение от непозволено увреждане (delict|) срещу лице с местожителство в друга държава – членка и вредоносното събитие е настъпило или може да настъпи в държава – членка на ЕС (хипотезата на чл.5,ал.1,т.3 от Регламент № 44 /2001 г.. В Регламент (Е.) № 864 /2007 се съдържат правила относно правото, което съдът ще прилага в спора и не се съдържат правила относно международната компетентност на съдилищата на държавите-членки на ЕС, следователно той е неприложим при избора на компетентен съд по спорове за непозволено увреждане с международен елемент. По същество : При тези отговори на изведените правни въпроси частната жалба е неоснователна. Приложимото право относно компетентния да разгледа предявените искове съд се съдържа в Регламент № 44 /2001 г. – разпоредбите на чл.3 и чл.5,ал.1,т.3, които изключват компетентността на българския съд, доколкото ответникът С. Г. С. е с местожителство в Република Румъния и се твърди, че вредоносното събитие (причинената смърт) е настъпило в Република Румъния. Настоящият състав намира, че изразът „вредоносно събитие” не включва и вредите от непозволеното увреждане, доколкото „вредоносно” означава, че причинява вреди, следователно е различно и извън тях. Ответникът С. Г. С. изрично е оспорил компетентността на български съд съгласно предвиденото в чл.24 от Регламент № 44 /2001 г., а съгласно чл.25 на регламента в случая българският съд служебно следи за наличието на международна компетентност. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено и че жалбоподателите нямат право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 470 /24.07.2012 г. по ч. гр.д. № 367 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о.,. ПОТВЪРЖДАВА определение № 470 /24.07.2012 г. по ч. гр.д. № 367 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.