РЕШЕНИЕ № 490 С., 3. януари . 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1427 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 24.01.2011 г. по гр.д. № 630/2010, с което е отменено решението на Софийския градски съд от 05.05.2010 г. по гр.д. № 3847/2008, като са уважени предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди от предявяването на неоснователно и продължило над разумния срок обвинение по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на правния въпрос за процесуалната легитимация на съда да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от неоснователно и продължило над разумния срок обвинение по чл. 2 ЗОДОВ. По поставения процесуалноправен въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 7 ЗОДОВ процесуално легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е П., тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер. Няма пречка по иска за обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са причинени вредите, но тяхното участие или неучастие в производството по делото е без значение. Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията), а кой държавен орган, наред с П. ще я представлява като процесуален субституент е без значение. Съдът не е процесуално легитимиран да представлява като процесуален субституент държавата по искове за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ. Когато задържането под стража е било незаконно, именно съдът е органът, който е установил с обвързваща сила незаконността. Потвърждаването на законността на задържането от някоя от съдебните инстанции не легитимира съответния съд като процесуален субституент на държавата, тъй като правно действие поражда само влезлия в сила съдебен акт. Когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането, като мярка на процесуална принуда е било потвърдено от съда, това също не го легитимира като процесуален субституент на държавата, тъй като мярката е била наложена в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран като процесуален субституент на държавата и когато постанови осъдителна присъда и в последствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. И в този случай процесуално легитимирана да представлява държавата като процесуален субституент е П., тъй като тя е поддържала неоснователно обвинение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира основателна жалбата на Софийския районен съд поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 21.09.2007 г. ищецът е задържан за 24 часа и на следващия ден – обвинен в грабеж с мярка за неотклонение задържане под стража. Мярката за неотклонение е изменена в подписка на 28.12.2007 г., а на 15.05.2008 г. наказателното производство е прекратено. Ищецът е имал зависимост от хероин, завърнал се е в България след продължително лечение в Испания с намерението да започне нов живот. Плановете му за реинтеграция и реализация в обществото са били осуетени от неоснователното обвинение в тежко умишлено престъпление. По време на задържането му ищецът е понесъл тежко условията в следствения арест, наложило се е майка му да му носи храна предвид заболяването му от „хепатит С” и свързаното с това високо съдържание на ензими в черния дроб, отслабнал е въпреки положените грижи от майката, а след изменяването на мярката за неотклонение многократно е призоваван чрез демонстративното спиране на полицейски автомобили пред блока, блъскане по вратата на жилището и подпъхване на призовки. След прекратяване на наказателното производство ищецът и майка му се преместват да живеят в Испания. Правилно въззивният съд е приел, че по отношение на ищеца неоснователно са предприети мерки на процесуална принуда, също правилно съдът е преценил вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и характера, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни страдания и неудобства и в съответствие със законовия критерий за справедливост е определил размера на дължимото обезщетение. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че районният съд е процесуално легитимиран да представлява държавата по иска за обезщетение за вреди. Мярката „задържане под стража” е потвърдена от съда, защото са били налице предпоставките за налагането й по отношение на ищеца, и този смисъл тя е била законна, но неоснователна предвид неговата невинност. При налагането й обаче съдът не е имал правомощието да провери, извършено ли е престъплението. Преценката дали да бъде повдигнато и поддържано обвинение се извършва от прокуратурата и затова тя представлява държавата по иска за обезщетение. Видно от изложеното обжалваното решение в частта, в която предявеният иск е разгледан по отношение на Софийския районен съд е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. В останалата част решението постановено в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да се присъждат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския апелативен съд от 24.01.2011 г. по гр.д. № 630/2010 в частта, в която предявеният иск е разгледан срещу Софийския районен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд от 24.01.2011 г. по гр.д. № 630/2010 в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.