9 Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 09.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 92 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител адв. Д. С. срещу решение № 1235 от 05.10.2009г. по гр. дело № 1135/2009г. на С. апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 10 от 11.03.2009г. по т. дело № 861/2006г. на С. градски съд, Т. отделение, VІ-3 състав в осъдителната част, отхвърлен е иска, предявен от [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г. до размер на 6 225 щ. д., първоинстанционното решение е оставено в сила в отхвърлителната му част до пълния предявен размер 10 375 щ. д. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 180 лв. – разноски по делото. Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно решаващият съдебен състав е приел, че с прекратяването на рамкова полица № 04 100 Б 002804 от 28.04.2004г. за застраховане на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски се прекратява и действието на всички издадени въз основа на нея полици, включително и на процесната застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г. Излага доводи за неправилност на извода на САС, че към 11.09.2005г. – момента на прекратяване на рамковата и застрахователната полици, няма настъпване на застрахователно събитие, и необосновано позоваване на т. 5 от Общите условия. Касаторът прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на извода за приложимост на Общите условия, тъй като въззивният съд не се е съобразил с т. 45 от рамковата полица, нито с обстоятелството, че Общите условия не са предоставени на [фирма] в съответствие с чл. 381а /отм./ ТЗ в деня на подписване на полицата, не са описани като приложение към нея, нито носят подпис на представител на касатора, поради което ответникът няма право да се позовава на тях. Неправилен е изводът за наличието на специален изключен риск, който освобождава ответника от задължението му за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица съгласно т. А.4.4. от Общите условия. Касаторът релевира доводи за неотносимост на Постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство от 30.11.2007г., тъй като наказателното производство е образувано на 21.12.2006г., т. е. след датата на настъпване на застрахователното събитиеи след датите, на които ответното дружество е следвало да изпълни задължението си за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение; доводи за неприложимост на т. А.4.4. от Общите условия, тъй като застрахователните събития са настъпили преди 30.11.2007г. и предпоставката за изключването на риска не е налице преди настъпването на самия застрахователен риск; доводи за ирелевантност на факта на връщане на лизинговия автомобил, тъй като връщането е станало след завеждането на иска. В касационната жалба е направено оплакване, че въззивният съд неправилно е приел, че при неплащане на третата вноска лизингодателят следва да развали договора с лизингополучателя. Релевирани са доводи, че в рамковата полица не съществува изискването, предвидено в т. А.3.7. от представените от ответника Общи условия и тъй като Общите условия са неприложими към процесните правоотношения, ответното дружество не може да се позовава на т. А.3.7. от тях. Според касатора дори да се приеме, че Общите условия са приложими, задължението му по т. А.3.7. при неплащане на трета поредна вноска да изпрати известие за прекратяване на договора е насочено към ограничаване на вредите по чл. 389, ал. 2 /отм./ ТЗ, но неизпълнението му не рефлектира върху размера на застрахователното обезщетение, нито освобождава ответника от задължението му. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма],[населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Николова оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Инвокира доводи, че въззивният съд правилно е приложил съдържанието на клаузите на Общите условия, рамковата полица от 28.04.2004г. и законовите разпоредби, тъй като Общите условия са известни на застрахованата страна, предадени са й и тя ги е приела, и не съществува законово или договорно изискване за подписване на Общите условия при сделка в писмена форма. Ответникът прави възражение за несъстоятелност на довода на касатора, че прекратяването на рамковата полица няма за последица прекратяването на издадените въз основа на нея отделни полици по различните лизингови договори и непредоставянето занапред на застрахователно обезпечение за събития, проявени след датата на прекратяването. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е констатирал, че между страните въз основа на застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284 от 16.06.2005г. е възникнало правоотношение по договор за застраховка, с който застрахователят е приел да обезщети застрахования при посочените условия и срок за риска неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг, сключен на 01.06.2005г. между ищеца и лизингополучателя К. Р. С. за лек автомобил марка АУДИ, модел А8, с рег. № С 7903 НМ. За да направи извод, че ответникът не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, решаващият съдебен състав е приел, че е налице хипотезата на специален изключен риск съгласно клаузата на т. А.4.4. от Общите условия – връщане на вещта /лекия автомобил/ на застрахования лизингодател от неизправния лизингополучател. Според САС възражението на ответника за прекратяване действието на договора едностранно с предизвестие от застрахователя е неоснователно, тъй като писмото се отнася до рамковата полица от 28.04.2004г., а процесната застрахователна полица не препраща към нея и не представлява добавък. Изложени са и евентуални съображения, че дори да се приеме, че процесната полица е добавък към полицата от 28.04.2004г., отговорността на застрахователя не следва да се ангажира въпреки спирането на плащанията поради обстоятелството, че МПС е върнато на застрахования собственик – изключен риск по раздел V, т. 5.15. на рамковата полица. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел също, че ищецът не е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от клаузите на т. А.3. на специалните условия – не е изпратил на лизингополучателя предупредително писмо за забавата, а на застрахователя уведомление за нея, с изключение за първата вноска, съгласно т. А.3.6., и не е доказал изпращане на предизвестие до съконтрахента си за едностранно прекратяване на договора поради неплащане на третата поредна вноска, съгласно т. А.3.7. Решаващият съдебен състав е изложил и съображения, че при приемане на тезата за приложимост на рамковата полица и прекратяването й с предизвестие съобразно клаузата на чл. 44, застрахователно обезщетение не се дължи, тъй като прекратяването на застрахователния договор предхожда настъпването на застрахователното събитие по т. 5 от Общите условия. С определение № 370 от 18.06.2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: прекратяването на действието на рамкова полица № 04 100 Б 002804 от 28.04.2004г. води ли до прекратяване на действието на сключените въз основа на нея добавъци и конкретно на застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г.; дали неизпълнението от застрахования на т. А.3.7. от Общите условия е основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение. Страните са сключили Застрахователна полица 04 100 102Б 002804/28.04.2004г., рамкова, за застраховане на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски, въз основа на която застрахователят е приел да обезщети застрахования при посочените условия и срокове за риска неплащане на лизингови вноски при продажбите на лизинг на МПС на трети лица. Между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение относно лизинговия договор, сключен[населено място] С. от[населено място] за лек автомобил „Ауди”, модел А8, рег. № С 7903 НМ със Застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 109/16.02.2009г. по т. дело № 91/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 138/19.11.2009г. по т. дело № 367/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, прекратяването на рамковата полица не води до прекратяване на всички издадени въз основа на нея полици, респективно до непредоставянето занапред на застрахователно обезщетение за събития след датата на прекратяването, както и че изтичането на едномесечния срок има за последица прекратяването само на рамковата полица, защото отделният добавък не е част от фактическия състав за валидността на застрахователния договор от 28.04.2004г. по отношение на конкретен лизингов договор. Поради това настоящият съдебен състав намира за правилно първоначално изразеното от въззивния съд становище, че изпратената на 23.11.2005г. нотариална покана от застрахователя се отнася до рамковата полица от 28.04.2004г., а процесната застрахователна полица не препраща към нея и не представлява добавък, и за неправилно съображението, че евентуално би могла да се приеме тезата за приложимост на рамковата полица и прекратяване на процесната застрахователна полица с предизвестие съобразно клаузата на чл. 44 от рамковата полица преди настъпване на застрахователното събитие. Неправилно и в противоречие със задължителната съдебна практика, създадена с горепосочените съдебни актове, решаващият съдебен състав е приел, че поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от клаузите на А.3. на специалните условия от страна на застрахованото дружество – лизингодател /неизпращане на лизингополучателя на предупредително писмо за забавата, а на застрахователя уведомление за нея, с изключение за първата вноска, съгласно т. А.3.6., както и неизпращане на предизвестие за едностранно прекратяване на договора поради неплащане на третата поредна вноска, съгласно т. А.3.7/ за застрахователя възниква правото да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Неизпълнението на задълженията на застрахования по т. А.3.6. и т. А.3.7. от Клауза „А” – специални условия към Общите условия при неплащане на всяка поредна вноска лизингодателят да изпраща на лизингополучателя предупредително писмо за забавата и уведомление за нея до застрахователя, с изключение за първата вноска /т. А.3.6./, а при неплащане на третата поредна вноска да изпрати известие за прекратяване на договора /т. А.3.7./ би могло да се разглежда като насочено към ограничаване на вредите по чл. 389, ал. 2 /отм./ ТЗ, но не рефлектира върху дължимия размер на застрахователното обезщетение и не може да бъде основание за отказ за плащане. Доводът на касатора за необоснованост на извода за приложимост на Общите условия, тъй като въззивният съд не се е съобразил с т. 45 от рамковата полица, нито с обстоятелството, че Общите условия не са предоставени на [фирма] в съответствие с чл. 381а /отм./ ТЗ в деня на подписване на полицата, не са описани като приложение към нея, нито носят подпис на представител на касатора, поради което ответникът няма право да се позовава на тях, е неоснователен. Когато в застрахователната полица е посочено, че застрахованият е съгласен и приема Общите условия, следва да се приеме, че с подписа си застрахованото лице удостоверява приемането и предаването на Общите условия съгласно чл. 381а, ал. 1 /отм./ ТЗ. Ако застрахованото лице твърди, че предадените му при подписване на застрахователната полица Общи условия са различни от представените по делото, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е негова. В настоящия случай депозираните по делото от ответното дружество Общи условия на застраховка срещу неплащане на дължими вноски по договори за лизинг и договори за продажба на изплащане са приложими към сключената между страните застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/ 16.06.2005г., тъй като са описани в нея, представителят на застрахованото дружество е заявил, че е съгласен и ги приема, както и че екземпляр от тях му е предаден към момента на подписване на застрахователната полица, т. е. към 16.06.2005г. Касаторът не е представил друг вариант на предоставените му Общи условия с включена към тях клауза „А” – специални условия за застраховка срещу неплащане на вноски по договор за лизинг на МПС, поради което не може да се приеме, че е опровергал тяхното съдържание. Неправилен и необоснован е изводът на въззивната инстанция за наличието на специален изключен риск, който освобождава ответника от задължението му за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица съгласно т. А.4.4. от Общите условия, Клауза „А”. Разпоредбата на т. А.4 от Общите условия, Клауза „А” урежда изключените рискове, които застрахователят не покрива, един от които е връщане на лизинговото МПС на застрахования лизингодател от страна на неизправния лизингополучател. При лизнговата застраховка застрахователят се ангажира с поемането на риска от неплащане на вноски от страна на лизингополучателя. Следователно застрахователното събитие при този вид застрахователни договори е неплащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя. Уговореният изключен риск връщане на лизинговото МПС от лизингополучателя на лизингодателя следва да се тълкува в смисъл, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект преди изтичане на лизинговия период застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за съответните лизингови вноски за периода от датата на връщане на лизинговия обект до крайния срок на договора за лизинг. Застрахователният риск е обективна възможност от увреждане на определено благо, вероятност от настъпване на неблагоприятни събития, засягащи конкретно имуществено или неимуществено благо. С връщането на лекия автомобил – предмет на договора за лизинг на лизингодателя вероятната опасност от накърнение на определеното благо, в случая неплащането на лизинговите вноски, отпада за периода след връщане на автомобила. За времето преди връщането на лизинговия обект не е налице изключен риск. Застрахователното събитие е обективно съществуващ факт в действителността и при неговото настъпване /неплащане на лизинговите вноски за определен период/ преди връщане на лизинговото МПС застрахователят е длъжен да заплати на застрахованото лице съответното застрахователно обезщетение. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че процесният автомобил е върнат на застрахования лизингодател в хода на исковото производство, т. е. след настъпване на застрахователното събитие, поради което е направил необоснован извод за наличие на изключен риск. По силата на т. А.3.9 от Клауза „А” застрахователното обезщетение е в размер на сума, равна на сумата на неплатените съобразно погасителния план по договора за лизинг вноски, след приспадане на самоучастието на застрахования – в размер на 10% по т. А.7. Неизплатените лизингови вноски са в размер на 10 375 щ. д., поради което дължимото застрахователно обезщетение съдът изчислява по правилото на т. А.3.9 от Клауза „А” в размер на 9 337,50 щ. д. Искът е основателен в посочения размер заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2005г. до окончателното й изплащане. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени за сумата 9 337,50 щ. д. със законната лихва и в частта за разноските в размер над 18 лв. до 180 лв. и вместо това да се постанови друго, с което искът по чл. 399, ал. 1 /отм./ ТЗ да се уважи за сумата 9 337,50 щ. д. заедно със законната лихва, считано от 16.12.2005г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на касатора сума в размер 583,86 лв. – разноски за всички съдебни производства. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответното дружество сума в размер 241,65 лв. – възнаграждение за юрисконсулт съобразно неоснователната част на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1235 от 05.10.2009г. по гр. дело № 1135/2009г. на С. апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав в следните части: 1/ с която е отхвърлен иска, предявен от [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г. до размер на 6 225 щ. д.; 2/ с която решение № 10 от 11.03.2009г. по т. дело № 861/2006г. на С. градски съд, Т. отделение, VІ-3 състав е оставено в сила в отхвърлителната му част за разликата над 6 225 щ. д. до 9 337,50 щ. д.; 3/ с която са присъдени разноски над 18 лв. до 180 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица] да заплати на [фирма],[населено място], жк И., [улица], бл. 156-1, ет. 9, ап. 16 на основание чл. 399, ал. 1 /отм./ ТЗ сумата 9 337,50 щ. д. /девет хиляди триста тридесет и седем щатски долара и петдесет цента/ - застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г., за имуществени вреди, причинени от неплащане на първа, втора, трета, четвърта и пета лизингови вноски по договор за лизинг от 01.06.2005г., сключен между [фирма],[населено място] и К. Р. С. от[населено място], заедно със законната лихва върху 9 337,50 щ. д., считано от 16.12.2005г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 583,86 лв. /петстотин осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1235 от 05.10.2009г. по гр. дело № 1135/2009г. на С. апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав в останалата част. ОСЪЖДА [фирма],[населено място], жк И., [улица], бл. 156-1, ет. 9, ап. 16 да заплати на [фирма],[населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 241,65 лв. /двеста четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ – възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.