Р Е Ш Е Н И Е № 245 София, 16.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 838 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на гражданските ищци М. С. С. и К. С. С. срещу въззивна присъда № 125 от 10.05.2017 г. по внохд № 789/2017 г. на Софийския градски съд, с която е отменена присъда на Софийския районен съд. В жалбата на гражданските ищци са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, довели до неправилното оправдаване на подсъдимия. Присъдата се обжалва и в частта относно граждански иск, като се иска уважаването му и присъждането на обезщетението за претърпените от деянието имуществени вреди. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата в гражданскоправната част е основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение установи следното: С присъда от 22.03.2016 г. по нохд № 6580/2013 г. Софийският районен съд признал подсъдимия Г. И. Д. за виновен в това, че в периода от неустановена дата в края на месец март 2012 г. до 25.04.2012 г., в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М. С. С. и К. С. С., че ще изработи мебели по тяхна поръчка в собствения си цех в [населено място] и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 920.00 /деветстотин и двадесет/ лева, поради което и на основание чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на М. С. С. и К. С. С. сумата от 920.00 /деветстотин и двадесет/ лева, представляващи причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. С присъда № 125 от 10.05.2017 г. по внохд № 789/2017 г., Софийският градски съд отменил първоинстанционната присъда и признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С новата присъда въззивният съд отхвърлил предявения от гражданските ищци срещу подсъдимия граждански иск. Жалбата в наказателноправната част е недопустима и наведените в нея доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изграждането на фактическите изводи относно авторството на деянието и допуснато нарушение на материалния закон касателно несъставомерност на деянието не следва да бъдат обсъждани. Жалбоподателите са конституирани само като граждански ищци по делото и нямат процесуална легитимация самостоятелно да обжалват наказателноправната част на оправдателната въззивна присъда. Това би било възможно, ако са били конституирани и като частни обвинители по делото или ако бе подаден протест от прокурора, което в случая не е сторено. Жалбата в гражданскоправната част е неоснователна. Гражданският иск в наказателния процес е допустим, ако почива на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД, тъй като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Той представлява искане на пострадалия срещу подсъдимия да му се присъди обезщетение за претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на дадения наказателен процес. Гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер, придава адхезионен характер на цялото производство и поначало споделя съдбата на обвинението. Той се основава на обвинението за извършено престъпление, изразяващо се в деяние, което е и деликт. Когато се установи, че деянието не е извършено от фактическа страна, не е извършено виновно или подсъдимият не е негов автор, отсъства и основанието за уважаване на исковата претенция. При оправдаване на подсъдимия, искът на пострадалия би бил основателен само, ако деянието представлява граждански деликт. В случая, при приета идентична фактическа обстановка, инстанциите по същество на делото са направили диаметрално противоположни правни изводи. Въззивният съд е оценил инкриминираното деяние не просто като несъставомерно по състава на престъплението, за който подсъдимият Г. Д. е бил привлечен да отговаря, но и като такова, което няма характеристиките на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. И това е така, защото СГС е приел, че се касае за гражданско-правни отношения, възникнали между гражданските ищци С. и подсъдимия по силата на сключен договор за изработка. Приел е, че простото неизпълнение на договора от страна на подсъдимия не може да се квалифицира като измама, а единствено като неизпълнение на задължение, водещо до договорна отговорност. Отговорността по чл. 45 от ЗЗД е извъндоговорна отговорност, поради което съдът, след като е оправдал подс. Д. за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е отхвърлил и предявения граждански иск за непозволено увреждане. С оглед на това, становището на прокурора от ВКП, изразено в съдебно заседание пред касационната инстанция, че жалбата на гражданските ищци в гражданскоправната част е основателна, тъй като деянието има характеристиките на деликт е неоснователно. При това процесуално развитие на делото, касационната инстанция не разполага с правомощия за преразглеждане и на гражданскоправната част на атакуваната въззивна присъда, тъй като е обвързана с приетите фактически положения от СГС като инстанция по фактите, изключващи изцяло виновното поведение на подсъдимия Д., включително от гледна точка на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С оглед изложеното и при липса на възможност за приемане на нови фактически положения, както и поради липса на протест от прокурора настоящият състав на ВКС намери, че присъдата на СГС не може да бъде нито отменена, нито изменена. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 125 от 10.05.2017 г. по внохд № 789/2017 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: