Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 45
София, 19.03.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева
Десислава Попколева

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1281 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. М. и С. С. М., чрез пълномощника им адв. А. В. против решение № 8025/26.11.2019 г. по в.гр.д. № 986/2019 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 492997/21.09.2018 г., постановено по гр.д. № 57161/2017 г. по описа на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото, образувано по предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от 12 048,33 лв. –недължимо събрана сума по изпълнително дело № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003 г. по гр.д. № 09063/2003 г. на СРС и на сумата от 1428,57 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 09.02.2016 г. до 09.04.2017 г., като процесуално недопустимо.
Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат становище, че когато принудителното изпълнение е приключило преди или в хода на производството по чл.254 ГПК/отм./, съответно чл.124, ал.1 ГПК, установителният иск не може да даде подходяща защита на длъжника, тъй като платените от него на привидния кредитор суми могат да се върнат обратно в патримониума му само чрез воденето на осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, в който смисъл е и съдебната практика на ВКС. Считат за неправилни изводите на въззивния съд, че в ГПК /отм./ е предвидена възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за сумите, получени от него въз основа на изпълнението, проведено преди обезсилването на изпълнителния лист, издаден на основание чл.237, б.“к“ ГПК /отм./ вр. чл.242 ГПК /отм./, като този ред е аналогичен на установения в нормата на чл. 245, ал.3 ГПК. Молят решението на въззивния съд да бъде отменено. Претендират разноски за настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София не е депозирал отговор и не взема становище по жалбата.
С определение № 462 от 10.06.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Допустим ли е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, предявен от длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно основание по чл.237 ГПК /отм./, след успешно проведен от длъжника срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, решението по който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение.
По повдигнатия в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема следното:
Относно защита на длъжника в изпълнителния процес с общия установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влизане в сила на ГПК /ДВ, бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, е налице трайно установена практика на ВКС, според която когато с установителен иск длъжникът оспорва вземане, за което е издаден изпълнителен лист по чл.237 ГПК /отм./, искът е с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Този иск, който е аналогичен на иска по чл.254 ГПК /отм./, е допустим, тъй като длъжникът има правен интерес да се брани против материалноправната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, като предяви иск за установяване, че не дължи сумата, произтичаща от несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК /отм./ - в този смисъл са решение № 129/14.10.2011 г. по т.д. № 864/2010 г., решение № 216/28.08.2012 г. по т.д. № 913/2010 г. на ВКС, решение № 33/06.03.2013 г. по т.д. № 1178/2011 г. на ТК.
В решение № 93/24.09.2019 г. по гр.д. № 3221/2018 г. на III г.о. на ВКС е разяснено, че в чл.237, б.“в“ - б.“м“ ГПК от 1952 г. бяха предвидени т.нар. „извънсъдебни изпълнителни основания“, чрез които кредиторите разполагаха с облекчена възможност да се снабдят с изпълнителен лист за вземания, удостоверени в документите, без да е необходимо да провеждат успешно осъдителен иск. Извънсъдебните изпълнителни основания обаче не установяваха вземането по изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо, поради което длъжникът разполагаше с два способа за защита. Първият е по реда на чл.250-252 ГПК /отм./ – в седемдневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение да поиска от съда спиране на изпълнението, като представи убедителни писмени доказателства, че вземането по изпълнителния лист не съществува или не е настъпила неговата изискуемост или като представи надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД. При уважаване на искането за спиране, в едномесечен срок от влизане в сила на определението на съда, кредиторът бе длъжен да предяви установителен иск за съществуването на вземането, като в случаите на непредявяването му или когато искът бъде отхвърлен, изпълнителният лист се обезсилваше от съда. Вторият способ бе уреден в чл.254 ГПК /отм./ - когато длъжникът е пропуснал едноседмичния срок по чл.250 ГПК/отм./ или когато искането му за спиране не е уважено от съда, той разполагаше с възможност да предяви отрицателен установителен иск, че вземането по изпълнителния лист не съществува или не е настъпила неговата изискуемост, в т.ч. да се позове на погасителна давност. Тогава спирането на изпълнението бе възможна последица от наложената обезпечителна мярка по предявения иск по чл.254 ГПК /отм./ След отмяната на ГПК от 1952 г. възможността длъжникът да предяви отрицателен установителен иск за несъществуването, неизискуемостта и погасяването по давност на вземането по изпълнителния лист, издаден на извънсъдебно изпълнително основание при действието на чл.237, б.“в“ - б.“м“ ГПК/отм./, произтича от чл.124, ал.1 ГПК. Доколкото и двата способа на защита съпътстват изпълнителния процес, до успешното им провеждане, чиято последица е обезсилване на изпълнителния лист, бе възможно съдебният изпълнител принудително да осребри имущество на длъжника и да предаде сумите или вещите на взискателя. По възникналото вземане с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на събраните суми или вещи, отмененият ГПК не предвиждаше възможност длъжникът да се снабди с обратен изпълнителен лист- арг. от противното от чл.241, ал.3 ГПК /отм./. Такава възможност не предвижда и действащия ГПК - арг. от обратното от чл.245, ал.3 ГПК и препращащите към него норми в ГПК, включително поради това, че ГПК изостави т.нар. „извънсъдебни изпълнителни основания“ и уреди заповедното производство. Ето защо, за да събере своите вземания, длъжникът следва да инициира производство по снабдяване с изпълнително основание – да предяви осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ГПК или издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Решението по чл.254 ГПК /отм./, съответно по чл.124, ал.1 ГПК отрича със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на вземането по издадения на извънсъдебно основание изпълнителен лист, поради което съдът, разглеждащ иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е длъжен да приеме, че сумите, които са принудително събрани от длъжника, взискателят е получил без основание. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 26/18.04.2012 г. по т.д. № 150/2011 г., решение №139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на ТК, в които са разгледани искове по чл.55, ал.1 ЗЗД, предявени от длъжника срещу взискателя, след влязло в сила решение по успешно проведен от длъжника отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК /отм./, за връщане на принудително събраните суми въз основа на изпълняемо право, чието съществуване е отречено.
Даденото в посочената съдебна практика на ВКС разрешение, че след успешно проведен от длъжника срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, съотв. чл.254 ГПК /отм./, решението по който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение, длъжникът следва да предяви иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно основание по чл.237 ГПК /отм./, се споделя изцяло от настоящия състав.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
По делото е установено, че с решение на СРС от 01.03.2017 г., постановено по гр.д. № 51192/2016 г., е признато за установено по предявени от М. С. М. и С. С. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл.124 ГПК, че ищците, в качеството им на наследници по закон на С. С. М., починал на 23.02.2011 г., не дължат на ответника следните суми: 3 756,24 лв.-главница за топлинна енергия за периода от м.11.1998 г. до м.07.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2003 г. до окончателното й плащане, сумата от 1 261,38 лв.-мораторна лихва и сумата от 50,18 лв.-разноски по делото, които са принудително събрани в производството по изпълнително дело № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003 г. по гр.д. № 09063/2003 г. поради погасяване по давност на вземанията. Решението е влязло в сила на 01.04.2017 г. От представеното по делото удостоверение, издадено от ЧСИ С. Я. по процесното изпълнително дело, е видно, че последното е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2003 г., издаден на основание чл.237, б.“к“ ГПК /отм./, като по изпълнителното дело са събрани следните суми: от М. М. – 5 251,23 лв. за взискателя и 274,84 лв. за такси, а от С. М. – 5 267 лв. за взискателя и 164,40 лв. за такси. От представеното във въззивното производство удостоверение, издадено от съдебния изпълнител е видно, че вземанията на взискателя са принудително събрани изцяло и изпълнителното производство е прекратено с постановление от 10.02.2016 г.
При така установените факти и дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, неправилни се явяват изводите на въззивния съд, че в ГПК /отм./ е предвидена възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за сумите, получени от него въз основа на изпълнението, проведено преди обезсилването на изпълнителния лист, издаден на основание чл.237, б.“к“ ГПК /отм./ вр. чл.242 ГПК /отм./, като този ред е аналогичен на установения в нормата на чл.245, ал.3 ГПК, поради което за ищците не е налице правен интерес от предявяване на искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Този извод на съда не следва нито от разрешението, дадено в т.13 от ТР №4/18.06.2014 г. по гр.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нито от разрешението, дадено в т.6 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Първото дава отговор на въпроса в кои хипотези се издава обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК, а второто - за кои вземания на длъжника се издава изпълнителен лист по реда на чл.245, ал.3, изр.2 ГПК /редакцията преди ЗИДГПК, ДВ, бр.86/2017 г./.
Хипотезата на обратен изпълнителен лист е приложима само за отменени съдебни актове, които вече са били изпълнени изцяло и частично - такива са актовете с допуснато предварително изпълнение /чл.238 ГПК /отм./, респ. чл.242 ГПК/, актовете, чието обжалване не спира изпълнението им - такъв е актът за издаване на изпълнителен лист – чл.244, ал.3 ГПК /отм./, респ. чл.407, ал.2 ГПК, въззивните решения – чл.282, ал.1 ГПК/, или влезлите в сила актове, които впоследствие са отменени по реда на извънредния способ по чл.303 и сл. ГПК. В конкретния случай съдебният акт, по който е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 09063/2003 г. по описа на СРС срещу наследодателя на ищците, не е бил отменен, за да разполагат последните с правото на обратен изпълнителен лист. Недължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист е установена в отделно исково производство по гр. д. № 51192/2016 г. по описа на СРС, което е било допустимо, тъй като съдебният акт за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237 ГПК /отм./ не се ползва със сила на пресъдено нещо и няма пречка длъжникът да оспорва по исков ред дължимостта на сумите - арг. от чл.254-чл.255 ГПК /отм./. Уважаването на този иск обаче няма за последица отмяна на определението за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 09063/2003 г. по описа на СРС, което продължава да съществува в правния мир, поради което и няма как да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Ето защо, правото на връщане на принудително събраните от ищците суми в изпълнителния процес, които са признати по реда на чл.124, ал.1 ГПК за недължими с влязло в сила решение, изисква провеждането на състезателен исков процес, тъй като в тази хипотеза, не е предвиден облекчен ред за длъжника за снабдяване с обратен изпълнителен лист.
Неправилно въззивният е приел, че разясненията, дадени в посочените две тълкувателни решения относно разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК, следва да намерят приложение и в конкретния случай, макар и предварителното изпълнение да е допуснато с издаден по реда на чл.242 ГПК /отм./ изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, а недължимостта на сумите да е установена по реда на чл.124, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК предвижда, че след отмяна на осъдително решение, по което е допуснато предварително изпълнение, следва да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение. Посочената разпоредба е приложима и в хипотезата на чл.309, ал.2, изр.2 ГПК, както и на чл.422, ал.3 ГПК – при отхвърляне на установителния иск за вземане, за което е издадена и изпълнена заповед за незабавно изпълнение. Настоящият случай обаче не попада в нито една от посочените хипотези, поради което за да съберат своите вземания, длъжниците следва да инициират производство по снабдяване с изпълнително основание – т.е. да предявят осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ГПК.
В посочените от въззивния съд определения, постановени по реда чл.274, ал.3 ГПК, съответно по ч.гр.д. № 520/2009 г. на IV г.о. и по ч. гр.д. № 3985/2015 г. на I г.о. на ВКС са разгледани различни от настоящата хипотези. В първото определение е прието, че длъжникът по принудително изпълнение, по което удовлетворения кредитор е бил привиден, т.е. не съществува изпълняемо право в негова полза, разполага със защита, състояща се в правото да иска обратно принудително платеното от кредитора, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били отменени /уваженият осъдителен иск е бил отхвърлен/ - в конкретния случай изпълнителният лист е бил издаден на основание чл.237, ал.1, б.“а“ ГПК /отм./ за присъдени с осъдително въззивно решение суми. В тази хипотеза длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото, а съгласно чл.309, ал.2 ГПК и чл.245, ал.3 ГПК, съдът постановил решението издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, които са били отменени. Във второто определение по чл.274, ал.3 ГПК е даден отрицателен отговор на въпроса приложим ли е редът по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК, съответно чл.241, ал.3, изр.2 ГПК /отм./ за връщане на сумата, платена за уравнение на дял, когато плащането е направено след изтичането на преклузивния срок по чл.349, ал.5 ГПК, съответно чл.288, ал.6 ГПК/отм./, като е прието, че в този случай не са налице законовите предпоставки на чл.245, ал.3 ГПК, при които възниква правото на обратен изпълнителен лист. Според състава на ВКС, тези предпоставки са следните: 1/ изпълнителното основание е съдебно решение; 2/ изпълняемото право е парично или за предаване на вещи; 3/ съдебното решение е отменено и 4/ с влязло в сила решение осъдителният иск е отхвърлен.
С оглед изложените съображения, обжалваното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение поради недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, се явява неправилно, което налага отмяната му на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК и връщане на делото за разглеждане по същество на предявените искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от друг състав на въззивния съд.
Съгласно чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 8025/26.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 986/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: